aap
950 резултата
Когато някой трудно себе си намира
той търси в другият вина...
И в него демоните със длето дълбаят
и ваят чисто зло обсебващо света.
Когато някой трудно днес живее... ...
  515  12 
Пощальонът вече пощата не носи...
И децата не тичат вече вънка боси!
Във сърцето ми тъгата дреме
иска тя любовта ми да отнеме.
Тази вечер аз ще се напия ...
  512 
Къде отидоха героите!?
И моите, и твоите...
В какво превърнаха се те?
Нима във наши врагове?
Къде отидоха героите!? ...
  981  10 
Ако някой може сърцето ти
разбито да зашие...
Помоли го, дай му шанс.
Накарай го да ти оправи
изпуснатия шанс. ...
  377 
Ти, моя любов, истинска далечна...
Ти, моя любов, мечтана и вечна!
Ти, моя любов, близко сърдечна!?
Ти, моя любов... Разпръсната,
в небесата на земята наша. ...
  377 
Днес спах като птичка във клетка
покрита от нощ направена с плат...
Днес спах но щом се събудих,
отново разбрах че сънят ми е грешен.
Изплетен от страх... Споделих го, ...
  322 
Чука с клюна си кълвача
има си една задача...
Да намери бръмбара гризач,
онзи същият, да ах този подмазвач.
Дето с ласки и съблази, стиховете ...
  922  10 
Гарван грачи от тополата висока!?
Пее песен с дрезгав глас...
Пее той за мъката човешка.
Грозна е но е за нас.
По пътя черен вятърът играе, ...
  441 
Слънцето се хвали на земята...
Ако аз не съм, теб няма да те има.
А земята без дори да се замисли
му отвърна с топъл глас.
Ако аз не съществувах, никой нямаше ...
  384 
Сълзи, отронени от вятъра.
И мисли вплетени в истерия сами...
Отчаяните вопли, питат се
къде сърцето съгреши?
А нощите, те винаги са тъмни... ...
  266 
Отнесени мисли, разпръснати от теб
във хаоса на собствената ти разруха.
И от способността ти да се нараняваш сам.
Мечтите криеш си във ъгъла на самотата.
И в тъмнината на страха огромен ...
  406  10 
Една надежда ми остана...
Една, единствена, дълбоко
скрита в мен! И тя е, вярата ми
вярата която ме прави несломим
пред болката на моят ден. ...
  1839  13 
Стига ми... Когато с моят стих
докосна, поне за миг, за кратък миг
сърцето, душата на човека.
Усетил мойте слова, мойте любови, болки.
Макар за миг, една секунда кратка. ...
  393  14 
Като надгробни камъни приличат
домовете ни погледнати от горе!
Дали е просто някаква случайност!?
Или е истина, реалност?
Чужденци във собствена държава... ...
  495  10 
Не страхувайте от любовта...
Не се страхувайте от нея!
Тя дар е Божи...Знам това!
Хвалебства пейте вий за нея.
Не се страхувайте от любовта. ...
  267 
Любовта!? За нея ли да пиша?
Не знам!? За нея винаги копнея...
За нея, много пъти в сълзи съм бил облян.
Знам, че в откровения... Обръщат, повече
внимание на любовта и лунния пейзаж... ...
  298  10 
Земята наша, носи болката човешка...
Земята!Която сътвори и нас.
Тя сътвори ни... Но знам че съжалява.
Затуй че с живот ни надари.
Убийците си пусна в двора... ...
  294 
Пощенските гълъби...
Отдавна вече писма не носят.
Отдавна вече забравени са от човека...
Телефоните това го правят.
И ето че света загуби...Не само любовта. ...
  230 
В сумрака на слънчевият ден...
В мъглата от мисли заблудени!
В отчаянието че си неразбран.
Живееш... В собствени химери.
Самотна нощ... А пролет ...
  362  13 
С тъгата отдавна съм на ти...
Със самотата също!?
Надявах се, макар че сърцето
много пъти нараних.
Прощавах и грешах. ...
  305  10 
Тишина, а в нея мисълта будува...
Сърцето свито в самота ревнива.
Умът опитва се да плува,
но къде ли... Всичко е лъжа.
Тишина която веч' спокойствие ...
  290 
Днес е ден голям... Ден е на поета!!!
Такъв ли съм, не знам? Но опитвам се
да пиша! Бъдете живи, здрави, вие
поетите не само в нашата страна...
Но и всички вие който изгаряте от любовта... ...
  354 
Ръмят отново мъките безкрили...
И вятърът отнася моите мечти.
Сълзите с времето прегарят...
Душата стене в самота.
Светът, подготвя ме за изпитание!? ...
  313 
Самотата е смелост, тъгата е сила...
И малък поток в река се превръща.
Сърцето тъгува, но също и кипва !?
Когато с любов душата залива.
За тъмните нощи и светлите дни. ...
  251 
Една женица – стара мила,
вчера срещнах във града.
Тъй случайно спря се и ми каза:
— Спри се бе, човече!
Усмихни се, премахни ...
  455 
Прощавай, мамо...
Моля те, прости ми.
Аз знам, че грешен съм пред теб.
И знам... Че неведнъж сърцето
твое наранил съм, но, моля те, прости. ...
  1227  12 
Пожар душата ми изгаря.
Дълбоко наранява доблестта...
Учтивост, срамота и слава!?
Три забравени неща.
Душата има ли да страда, ...
  274 
Малка лодка в океана,
свързана към безмоторен самолет
с въже... Мъчи се, опитва!?
Да се издигне в синьото небе.
Но от пробива във нея!? ...
  237 
Омръзна ми от пошлост,
омръзна от лъжи...
омръзнаха ми вече измислени
игри, преструвки и любови
който са лъжи. ...
  291 
Споделих усмивката си с вятъра...
Споделих мечтите си със теб!
Споделих надеждите си чисти.
Споделих ги.. Истински със теб.
А тъгата днес усмивката ми секва... ...
  248 
Спят ли мислите? Не зная...
Спят ли обещанията в нас?
Или щом веднъж сме ги предали...
Трябва да се сърдят на света.
Спят ли греховете наши!? ...
  300 
Светът, умората и хората
отдавна са забравили за теб...
Отхвърлят те, защото си различен,
но не за туй, че не си наред.
Усмивка лигава и чужда, ...
  335 
Тъгуваш ли, попита ме съдбата...
Тъгуваш ли, попита ме светът.
Защо самотен си във тъмнината?
Защо умислен си, кажи?
Тъгуваш ли и питам те със ...
  738 
Може би животът ни е мъничка сълза!?
Или бисер, заровен във земята...
Но той живее с нас и в нашето
сърце тупти... Надява се и моли
да открие някой. ...
  365 
Защо наказват винаги добрите!?
Защо ги карат да тъжат?
Защо втълпяват им вината?
Че заради тях чезне ни светът...
Нима са те виновни, за всички грехове!? ...
  359 
Напукани ръце, мисли отнети...
Отчаяни вопли, проклинат деня!
Човекът създаден е за слава...
И душата го тегли напред...
Напред към света. ...
  305 
Усмихвам се, а ме боли...
Мислите ми са разбити...
Отчаян погледът кръжи!?
От хаоса на мойте вопли.
Живея своя си живот. ...
  351 
За всеки ден от живота си се питам!?
Дали ще мога аз да издържа?
На собствената си настройка...
Да остана верен аз на любовта!?
А времето, животът, ме затрупват... ...
  303 
В отчаяния синкав небосвод...
Пристън търси корабът на самотата.
Умира вярата, в тъга обвита!
Очи във бяло от сълзи пролети,
и за какво? А може би от безнадежна ...
  293 
Уморих се, Боже, как се уморих...
Да балансирам във живота!?
За безгрешен много съм грешил.
Уморих се, наистина се уморих,
от лъжи и от измами. ...
  318 
Предложения
: ??:??