генек

1,9 резултата

Създатели на вселени

Митьо Сбъркания откри машната на вселенските желания. Ей така я откри – събуди се, щукна му нещо, взе да рисува – щото по чертане в училище имаше три с клизма, после обясни на Мето Клинеца какво да изчука. Мето рече да не се заяжда и спори с шашавия си съсед, метна в огъня едно парче желязо и си пом ...
1.2K 2 3

По правилата

И петимата ревизори бяха в класическото служебно облекло на клас D – черни сака, сиви ранталони, червени вратовръзки върху белите ризи. И петимата имаха строги изражения – истинският служител не можеше да си позволи погазване на правилата с празни приказки, отвлечени погледи, безсмислен смях. Още по ...
551 1 4

Сутрин на закуска

Отвори шкафчето. Така… По реда… Най-напред, разбира се – главата. Хелионалий – за оросяване на предния дял на мозъка, викомпресор за кората, талимидин за паметта, кракатиний за концентрация… Това зеленото какво беше? Ах, да – вчера му го препоръча телевизионният доктор. Битрадиций – за борба с кръво ...
688 3 18

Наказание

- Не искам! Не искам!!!
Ангелът почеса лявото крило с дясното и погледна към двата херувима. Те, както винаги, се бяха опрели на алебардите, кротуваха и се наслаждаваха на проблемите при конкуренцията.
- Виж, сега, душо човешка… Няма „Искам“ и „Не искам“ тук! Тук има една воля – Неговата. Страшният ...
651 2 6

От деня - 44.

Минавам покрай един познат вестникар. Седи си в будката и чака като пясъчен лъв мравки. Ама читателите намаляха. Но пък той е пенсионер и си допълва доходите, че и убива времето.
Будката е на ъгъла. И пред нея – паркирана кола. Наполовина върху тротоара – таман да закрие безопасния път на пешеходцит ...
570 4

От деня - 43.

Валя, валя, валя... И пак вали...
Мокро...
Асфалтът е подготвен за развитието на реколтата...
Макар тоя дъжд да е нужен на село, а не в града...
В града има други работи... ...
663 1 7

От деня - 42.

Събота. Пием си чай и кафе с приятели пред читалището. Подухва ветрец. И се кани да ръсне…
Идва барманката. Учтиво пита:
- Ще влезете ли? Че тук много духа?
Бързорек съм си и отговарям с въпрос:
- Че кой мъж се е оплакал от това? ...
732 3 8

От деня - 41.

Срещам позната. Беснееща. Връща се от болницата. А пътем ходила в аптека, преди това пак в болницата…
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как все ...
793 2 7

Ден за размисъл

Не, каквото ми да казвате – добри хора са родните политикани! Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето да започва на другия ден – с въпроса: “Защо?”.
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога щ ...
569 2 10

Ден за размисъл - 2.

Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.
Като започнем от личния ...
487 2 2

1 ноември

Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.
Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен исто ...
673 3 11

Защо ни е 1 ноември?

Добре, че предстоящите балотажи подгряват публиката, та този неудобен ден - 1 ноември, да мине по-незабелязан. Както винаги става, впрочем. Е, дежурните речодръжци ще дръпнат няколко напоителни слова, ще покажат на екрана дечица пред паметници с цветя, доведени, без да знаят къде и защо, и толкова. ...
1.8K 5 11

Дали искаме?

За северното полукълбо есента е време на празниците. Реколтата е прибрана, тялото и душата искат отдих, а хората намират поводите. И тук започва делението. Едни празнуват своите дни на благодарността, на вси светии, дори обявяват седмица на бирата. Които празници от обществени, са станали семейни - ...
628 5 14

Предпразнична горчилка

Вярно е, ние, българите, обичаме историята си. Да четем романи, да поизтъкнем това-онова, да позяпаме с наслада златните археологически находки (а жените да се ядосват що материал пропада, какви украшения биха си направили).
Но да се замислим над миналото, да пренесем опита в настоящето, просто да с ...
677 3 7

От деня - 40.

Прибирам се от работа.
Уморен.
На автопилот.
Веднъж така се сблъсках с един човек. Измърморихме извинения – пък видях, че е приятел.
И той така – с отворени очи, но по джипиеса в главата се прибира от работа. ...
767 1 8

Пешо избира

То така се казва. Щото било демокрация. Преди не беше така. Преди имаше цяла народна демокрация. И от време на време родителите на Пешо, а накрая и сам той, излизаха една неделя из на сред село, както викат у нашенско. На площадчето между местната забележителност – партизанския паметник с полуразлич ...
918 3 7

От деня - 39.

Разказва ми един приятел преживелиците си. Гледа той у дома си възрастната си майка. А една от особеностите на старостта е, че ако след 50-те сутрин се събудиш и нищо не те боли – значи си умрял. Която логика потвърдила и майка му. Разболяла се жената. Та право в болницата.
Където заявили, че е нужн ...
794 2 5

В големия магазин

Влязох в големия магазин. И зяпнах – сергии, стоки, хора…
Много хора. Тълпят се някъде, оглеждат, избират. А някои направо грабват първото попаднало им. И високо, уверено и внушително разправят – абе, какво да му търсиш и мислиш? Фирмата е позната, само качествени неща пуска на пазара, вярваме на чо ...
624 4 13

Дърва за цепене

То на Въто всичката му е такава – в събота след Великден, както викат у нашето градче. Все се сеща по-сетне, все е с оня, задния акъл. Винаги знае какво да се направи – ама след като е станала белята. Преди това – кротува си и трайко си кибичи. Щото не е баш сигурен.
Така се и ожени. Една вечер кака ...
613 2 16

Те

„Капризът е женския разум“ – мислеше си той, броейки останалите му банкноти. Удържаше фронта доста време – от обяд чак до четири часа. Но после жена му се тръшна, че ще затворят мола, че… И от поредните „че“-та той се предаде. Въздъхна, даде й парите, сети се, че дори не обърна внимание какво иска д ...
610 13

В пункта за размяна на настроения

Намаляха, хептен малко останаха кръчмите. Истинските – ония, в крайните квартали, в забутаните улички, полуосветени от далечна улична лампа, с мигащи крушки из задимените помещения. Където ходенето до тоалетната е подвиг – по-голям от пресичането на Саргасово море пешком. Пък и малцина рискуват да г ...
679 4 12

Сам в бара

На баровката М. и останалите баровски поетеси и поети
Любимо занятие – седя си в бара. Сам…
Не, фактически барът е пълен. Петък вечер. Малко свобода след работната седмица. Но никой от тук спасилите се не желае да подари свободата си. Най-вече на любимото същество. Любов – любов, но свободата…
И в б ...
1.6K 5 19

Гост

Пешо горския се втурна в кафене-магазина-кръчмата на Вако Дебелия и викна задъхан:
- Иде!
- Кой? Областният? – попита невъзмутимо Вако и внимателно отне няколко трошици сирене от предназначеното за баба Милкана. Трябваше да бъде точно за 1 лев. Щото на бабата й се ядеше нещо хубаво, а до пенсията ос ...
609 1 11

Нарушителят

От храстите излезе човек. По-скоро – измъкна се приведен, внимателно се огледа, ослуша, застина за миг, чувайки далечното бръмчене на хеликоптера, после леко и тихо се запъти по пътеката.
На практика това не беше истинска пътека, а пролука между храстите, пробита от някой подивял домашен звяр или не ...
626 4 12

Нейната свобода

Тя се протегна. Както винаги при всяко нещо, което правеше – нежно и властно. Сутринта беше красива като нея, слънцето надничаше скромно, за да й се полюбува, тих ветрец повяваше, за да й е приятно, някаква птичка цирикаше в храстите, за да й услади настроението…
Типичен ден за нея. Спокойно, хубаво ...
737 2 15

Капитанът

Пътуваме… Не помня от кога. Не помня и отде. Не Ме интересува и къде отиваме, защо отиваме, каква е нашата евентуална цел… Както е казал някой някога – целта е нищо, движението е всичко…
Аз съм капитанът. Което е най-важното. Командвам със замах. Никаква демокрация няма и не може да има. Корабът изи ...
784 2 13

Кошмари

Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва - без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска ...
758 2 18

Пазарен спазарен живот

Ей тъй я караме напоследък – като на пазар, където отдавна са спазарили живота ни. Казват, че това е бъдещето. Изцяло на пазарен принцип. Но какъв пазар, братче, когато пари няма?
Макар всички да сме стока. Някои политици даже се продадоха, препродадоха, че и продавачите си купиха. Обаче, ние си тра ...
634 2 11

Чер пипер в повече

Снощи сложих повечко чер пипер в манджата. Та нощя ме сви стомахът. И, разбира се, отидох... Да, де – там. А нощем там е скука. Още повече, че жената прибрала списанията, вестниците и таблета, та се чудя какво да правя. Седя и си мисля.
През което време стомахът ми се дере като Ивана и Преслава наед ...
918 6 19

Борбата се развихря

Обидиха се, разсърдиха се, ядосаха се хората. Иска им се приятен климат, топъл слънчев ден, лек ветрец и красиви дъги без дъжд… Не след време, не с труд, не с ум, а сега, веднага…
Тропна човечеството разсърдено с краче, тръшна се на пода и се завъргаля…
И рипна народонаселението планетарно на борба ...
648 3 24

Бебетата и аз

/не знам какво е – може би споделяне на трудно придобит опит/
Малкият син и снахата заминаха за Канада. На гости при брат му. И, естествено, оставиха бебетата при нас. На 15 месеца, близнаци, момче и момиче.
На помощ се притече жената на брат ми. Таман пенсионирана детска учителка. Дето се вика – пр ...
949 6 14

Хоби

Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-мн ...
917 1 9

Звярът

Върколакът усещаше, че наближава пълнолунието. Гърбът го сърбеше, ноктите го приканваха да ги забие нейде – най-добре в живо, треперещо месо, зъбите често и неконтролирано щръкваха. А лицето му на моменти заприличваше на току-що ремонтираната фасада на модна певачка, артистка, плеймейтка или каквато ...
676 5 11

Питието на забравата

Светкавицата дрънна в земята напреде. Точно между краката му. Малко по-високо и трябваше да разказвам с „й“. Но и този път му се размина. Което нито го успокои, нито разтревожи. Отдалеч се виждаше, че му е все тая…
Жената в черно вдигна отново ръка.
- Спри! Или следващата ще е в главата ти…
Онзи при ...
787 3 20

Човекът без календар

Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред ...
791 6 19

Човекофермата

От работа нямам време един сериал да изгледам изцяло. Да не говорим за някакъв интимен живот. Вярно, имам семейство, но кога да отделя минути поне за жената и децата? Е, с децата е по-лесно – доскоро бяха в Школата, обаче от година преминаха в Лагера, а за него се изисква минимално, но някакво усили ...
658 2 17

За почивка

Кака Пена беше хигиенистка във фирмата. По-конкретно – чистачка. И още по-точно – прислужничка. С широк кръг специалности и роли – чистене, миене, лъскане, тоалетно хигиенизиране, тичане за кафе и минерална вода, дори сервиране при срещи с по-маловажни гости. За важните шефовете викаха Марчето секре ...
730 2 14

Балконът

На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж ...
596 2 8

Акция "Чистота"

И отново извинително предупреждение.
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – и нея чух в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изл ...
741 4 9

Попара - 26.

Опитен магьосник ще ви излекува от наивност и излишна доверчивост. При пълно предплащане на услугата – гаранция 100% успех…
Спомени – всеки пионер трябваше да предаде на държавата 20 кг хартия, 10 кг желязо и двама, които не са предали…
Женски разговор: „Лежа със своя и изведнъж влиза моят…“
Обява: ...
722 4 11