генек (Георги Коновски) - Произведения

От деня - 48.

Срещам жена, разговаряме и тя учудено узнава, че аз съм преподавал на сина й…
„О, колко съм ви благодарна! Аз чета, баща му чете, Наско не искаше да отвори книга. И единствено Вие успяхте да го промените… Даже му давахме пари за книги и той ни се хвалеше какво си е купил. А сега още чете…“
Дааа, до ...

генек

Проза » Други

2020-07-16T14:24:32+03:00 684 2 7

Паноптикум в калейдоскопа - 6.

6. Хубавият час
Третият час единадесетокласниците имаха при Маева. Хубав час, очакван час, удобен час...
Удобен за всичко...
Например, за закуска. Не, не беше необходимо да излизаш посред часа. Можеше направо да отидеш на средата му. Хапнал, дръпнал от цигарата – ако пушиш, зарадван от срещата с няк ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-16T14:16:34+03:00 759 5

Паноптикум в калейдоскопа - 5.

5. Кому пука
Вечерта Веска едва успя да се измъкне от дома си. Наложи се да пусне в действие отдавна подготвената резервна лъжа – Милица е болна, а трябва заедно да учат. Добре, че оная лесно се съгласяваше да я прикрива – все пак, приятелки са...
Разбира се, Милица не дойде на купона. Тя си беше та ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-15T15:17:19+03:00 649 5

Паноптикум в калейдоскопа - 4.

4. Великият Марти
Мразеше го...
Много го мразеше...
Страшно го мразеше...
Марти вече не издържаше тоя даскал... ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-14T14:40:41+03:00 778 5

Паноптикум в калейдоскопа - 3.

3. Големият сън
Девети „а” преживяваше поредна буря в чаша вода. Физкултурникът беше пак заминал нейде по състезания с отбора по хандбал, та го заместваше библиотекарката. Тя пък какво можеше да им каже, освен да опита с молби да ги задържи поне за половината час в стаята. Пробваше, но...
Момичетата ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-13T10:16:58+03:00 769 2 11

Смирена главица

Не! Няма да отворя вратата! И навън няма да изляза!... Да, и теб няма да пусна вътре!
Какво като хората ме слушат? Зад вратата на моя апартамент съм, ще крещя… Пък и важното е какво крещя. Записвай, записвай – нито дума против властта, нито дума против Божия инструмент…
Не! Не съм избръмчал!
Даже на ...

генек

Проза » Хумористична

2020-07-13T09:24:52+03:00 787 3 8

Паноптикум в калейдоскопа - 2.

2. Скука
Училището, разбира се...
Ей го – джиесемът звъни, трябва да се става, а му се спи... И как няма да е окапал – прибра се нейде след полунощ, пък и трите водки си казваха думата. Абе, не му се пиеше, но... Така е – компанията, мястото, поводът... Всичко задължаваше. Дори трябваше да се напие, ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-12T09:27:32+03:00 790 3 11

Паноптикум в калейдоскопа

Обяснение
Този ромн не е започнат, няма и да е завършен. Десетте глави са част от него - без експозиция, без развръзка, за завръзка и кулминация изобщо не може да говорим.
Причината е в светогледа ми. Тоест в липсата му. На практика - обяснението на доктори, че от зрението останало нещичко, ама се т ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-11T10:23:25+03:00 852 1 11

Когато водата отмина

Всичко си беше на мястото...
Пред автогарата си седеше Куца Пена, продаваше това, каквото човеку не трябва...
И в кметството си беше кметът – който пак успешно отсъстваше, баш когато го търсят...
Кольо Фатмака отново си дремеше на основния градски кръстопът – магистралата, по която вечер се прибирах ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2020-07-06T10:59:10+03:00 707 3 7

Епидемията

- … И ето – започва поредната пресконференция на Националния обезопасителен щаб. Да видим какви изменения има от предната пресконференция, проведена цял час назад…
- Думата има фелдфебел професор фелшер на науките Мутрафчийски…
- Положението се влошава… Тая заран врачката ми отвори третото око и сма ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2020-07-03T08:03:40+03:00 1.1K 3 7

Лъчът

Пясъкът беше топъл, ухаеше на море и небе, меко и леко поглъщаше седалището му. Отпусна се. Приятно…
Но, разбира се – знаеше, че не е за дълго. Трябваше да е внимателен, да се взира в далечината – там нейде, дето беше изтокът, да очаква първия слънчев лъч…
В което беше смисълът на цялото пътуване и ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-07-01T14:56:54+03:00 1K 2 10

Попара - 34.

Прием в балетното училище: „Как се казваш?“ – „Иван Петров“ – „С това име кандидатстваш? Поне гей ли си?“…
Искаш ли хубаво да прекараш времето си? Не? Тогава ела с мен…
Как ли се чувства таралежът, когато сутрин случайно облече кожата си наопаки?
Ако бащите знаеха какво е презерватив, нямаше да разг ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-06-29T09:24:07+03:00 748 5 11

От деня - 47. /бележки/

На пазара. Викам да си взема първата диня. Щото у нас дините се ядат през август най-рано. А тези… Вностните…
Ама ми се прияде…
Та посочвам на продавачката избраната, тя я грабва и мята към колежката си. Оная я улавя с една ръка, мери, обявява цената…
Аз мълча…
Братче, жената с една ръка лови дини! ...

генек

Проза » Други

2020-06-27T11:02:58+03:00 836 3 4

Калейдоскоп - 18.

/откъси от хаоса/
Глава седемдесет и шеста
За нощните въртели
Тихомълком се намъкнах в спалнята и се шмугнах в затопленото легло. Ама пусто не ми се спи. И се замислих. За мен, за нас, за всичко наоколо.
Казват, били сме цивилизация на кръстопът. И така се окръстопътихме, че се омотахме като колет. ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-26T15:37:35+03:00 904 5 9

Сън...май

Заспах. Ама по-добре да си бях будувал. Защото засънувах. Неверен сън, кошмарен. Но толкова притчово-реален, че… Добре, ето какво видях в сънната си реалност.
Седя си аз една вечер там, пред къщи, и гледам унилия залез. Дъвчейки втората си вечеря, излиза синът ми и вика:
- Какво си се умърлушил, тат ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-26T14:48:18+03:00 973 2 12

Кулинарии разни

Из сборника с ужасии "Тя"
Ама едва го търпя, бе… Едва го търпя! Четиридесет години ме трови. То аз си мълчах, мълчах, ама… Нетърпимо е – все той да е прав. Хайде – веднъж, два пъти… Но цял живот… И все се оказва, че е прав…
Чистя си аз кухнята, а той се меси: „Не трий с мократа кърпа електрическия к ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-24T15:06:50+03:00 770 3 10

Попара - 33.

Пешо работи, за да има къде да отиде сутрин от къщи…
Иди не знам къде, донеси не знам какво – българският принцип…
“Слушай, златна рибке, моите три желания…1 милиард кеш, замък във Франция, грамадна яхта…Това – първо…”
Открит е препарат, който снижава сексуалното влечение на жените 10 пъти. Нарича с ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-22T15:14:34+03:00 1.6K 5 16

Попара - 32.

Разлика между женската и мъжката логика. Женската: “Ти спа с мен, значи си ми длъжен”. Мъжката: „Аз вече спах с теб – какво повече ме интересува?”…
Постъпило е предложение върху цигарените кутии да се отпечатват задачи, таблици, уроци, карти и цели книги с цел подобряване на образованието…
Елен, зап ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-19T11:12:12+03:00 765 3 10

Калейдоскоп - 17.

/Напомням - главите са условни, чете се и без последователност. Хаотичен хаос - като в главата ми и наоколо./
Глава седемдесет и трета
За парите, разбира се
А после пак си седнахме в кафене-барчето и заприказвахме сладко-сладко. Докато дойде време за отлитане. Митето се разбърза да каже последно сло ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-17T10:13:20+03:00 851 2 9

Попара - 31.

Не може да не пием – двойно отрицание с пожелание..
Как завиждам сутрин на безработните…
В заведение вечер не е прилично да питаш дамите на пилона в кой клас учат…
Лекарска мечта – бедните никога да не боледуват, богатите никога да не оздравяват…
Колкото по-късно дойде „Бърза помощ“, толкова по-точн ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-15T09:09:43+03:00 1.1K 3 11

Питанки и чуденки

Едно време другарката Радка Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни.
Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразната чашка.
А такива питанки и чуденки вал ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-12T11:42:17+03:00 784 6 12

Бъдете щастливи

За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми ...

генек

Проза » Други

2020-06-10T16:10:03+03:00 1K 4 15

Зад вратичката на шкафа

Понякога й се искаше да има един голям, преголям шкаф. С голяма, преголяма вратичка. И да метне зад нея всичко нехаресващо й в този свят. Да го затвори, да го забрави. И никога повече да не се занимава с дразнещите я спомени, хора, събития, настроения…
Обаче – уви…
Шкафчета имаше у дома си много, но ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-08T09:34:47+03:00 824 2 10

Океан до Брега

на Ангелчето и Ирина
Ти искаш да си Бряг…
Приятно ми е – Океанът!
До теб,
пред теб, ...

генек

Поезия » Друга

2020-06-05T11:31:51+03:00 752 4 12

Попара - 30.

Ако две години след изборите не ви е срам за този, за когото сте дали гласа си – значи не сте гласували.
Полицаите не хващат престъпници, защото трябва да тичат…
Пиарчици? Не – пиерасти…
Принцеса Несмеяна се променила – намерила трева…
Български футбол – спортно ходене с топка… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-06-05T11:19:24+03:00 1.2K 3 9

Ние с Ботев

Вчера пак отбелязахме Деня на Ботев и геройски загиналите за свободата на България. Пак виха сирените. И пак забързани в делника, затворени в проблемите си, под тежестта на ежедневието, мнозина дори не спряха за миг да се замислят. За миналото, за Ботев, за себе си.
Защото ние мерим света със своята ...

генек

Проза » Други

2020-06-03T10:10:26+03:00 1.3K 2 14

Ден на преклонение

1 юни - денят на гибелта на Ботев. Привечер, след ожесточено сражение, войводата пада убит в местността “Йолковица”, под Камарата.
Паметникът е на Околчица, говорело се е за Вола, но Ботев е бил разположил щаба си именно в Йолковица.
От там цял ден са притичвали четници, разнасящи заповедите му, нат ...

генек

Проза » Други

2020-06-02T08:12:52+03:00 907 6 14

Нормалните ни деца и ненормалният ни свят

И пак е първи юни. Ден на детето – поне официално. За да ни напомни, че през другите дни не се сещаме за малките българчета.
Не, не – храним ги, обличаме ги, на училище ги изпращаме. Поне голяма част от тях. А за останалите са подобни дати – Коледа, Великден – дните на благотворителността. Която нап ...

генек

Проза » Други

2020-06-01T16:28:08+03:00 734 3 8

Калейдоскоп - 16.

Глава седемдесет и първа
За опашките и системата за оредяването им
Стоим оня ден с Митето комшията на опашката в пощата, чакаме за пенсиите, интересни разговори водим, интелигентни реплики слушаме.
- Ох, боже, боже – вика дребна баба отпред, какво доживях, боже – страната ни е земен рай, а само дяво ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-01T09:08:30+03:00 876 2 5

Калейдоскоп - 15.

Глава шестдесет и шеста
За демокрацията
Погледах след отиващите си дечица, погледнах къцащият с носа си Митето, погледнах към тихото небе и се замислих. Колкото и трудно да е.
Демокрация. Така и не разбрахме как дойде. Почти като в Америка – на мъжете разрешават да присъстват на раждането като компе ...

генек

Проза » Хумористична

2020-05-25T16:41:11+03:00 889 1 3

Та да запомниш

Умря най-после бай Иван…
Кой бай Иван ли?
Тук авторът запъна. Ха сега де – как да го опише ясно, точно, кратко и въздействащо? То всичко е лесно, освен краткостта. Защото за бай Иван трябва – няма как, трябва! – да се използват всички глаголи и описания , изобразяващи… Меко казано – гадост…
За бай И ...

генек

Проза » Разкази

2020-05-24T09:29:16+03:00 1.1K 8 19

НЛО си е НЛО

Срещахме ги немалко по време на експедицията. И хич не се изненадвахме. Космос – в него какво ли няма. А това, чиято същност не можехме да определим, назовавахме със старото, познато и даващо перспектива за евентуално бъдещо разкриване. НЛО…
Понякога „залавяхме“ някое от тях. И под мое ръководство – ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-05-20T10:07:02+03:00 1K 2 11

По три бири и оркестърът да свири

/финалът на първа част от романа-пъзел "Калейдоскоп", не знам защо публикувана предварително/
Корабът потъваше нормално. Носът му, забит в айсберг, бавно и спокойно се накланяше напред. Пъргави люде от екипажа сечеха парчета лед и ги носеха в баровете, където веселието стигаше връхна точка. Капитанъ ...

генек

Проза » Хумористична

2020-05-18T08:28:16+03:00 1.6K 2 7

Песента на безотговорния

Добре, деца, ще ви разкажа за него – за Поета. Който не можа да устои на ежедневието, ами се поддаде на изкушението да поеме по пътя на революцията.
Зная, зная какво ви учат в училище – че това е било огромния му подвиг, че е съчетал изкуство, идеи и борба, че в името на народа си е пренебрегнал Бож ...

генек

Проза » Разкази

2020-05-16T08:45:12+03:00 1.5K 6 23

Пазарните магистрали на любовта

Има нещо общо между магистралите и любовта. Не, това, което си помислихте, е на втори план. Макар немалко хора днес пряко свързват двете понятия.
И вината е най-вече на наперените, активни на житейско-любовния пазар, млади жени. Които най-напред скандализираха все още патриархалното ни общество с гр ...

генек

Проза » Хумористична, Еротична

2020-05-15T11:33:26+03:00 1.1K 4 11

Кихнах

Тръгнах към бар-гаража. И по пътя кихнах. Ха сега де – това ми липсваше. Нали тия дни само ни предупреждават, че пак иде зараза? И да внимаваме да не я пипнем. Или тя нас.
Макар че и тая зараза, и грипът са си нормални болести, с температура, треска, отпадналост и 700 вида вируси и бацили, дето ги р ...

генек

Проза » Хумористична

2020-05-14T08:51:22+03:00 1.5K 5 14

От деня - 46.

Минах през пазара. Взех на жена ми кайсии – по нейна поръчка. Казва ми, че пишело: „Български кайсии“. Викам й: „Абе, те оня ден цъфнаха, кога вързаха, кога узряха, кога ги обраха…“
Но й купих. Те сложени нависоко, питам защо така. Продавачката казва – да не пипали купувачите стоката. Отговарям й: „ ...

генек

Проза

2020-05-13T10:36:23+03:00 686 3 7

За Андрешко и правилния прочит на разказа днес

- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат по селски Андрешко, на дядо ми. Развалят хубавото име.
- А-а-а, тъй, тъй…. ...

генек

Проза » Хумористична

2020-05-12T10:28:16+03:00 1.1K 3 10

Лош късмет

Така си беше орисан – с лош късмет.
Роди се в нормално семейство. Родителите му го обичаха, грижеха се за него, възпитаваха го, насочваха го по трудния и усукан житейски път.
После тръгна на училище. Имаше желание да учи, усвояваше уроците, учителите го харесваха, съучениците му го уважаваха и призн ...

генек

Проза » Хумористична

2020-05-11T08:57:21+03:00 894 4 7

Разминавания

/старчески записки/
Е, винаги е било така между поколенията. Дори когато се движат в една посока, съумяват да се разминат. Най-малко – в посоките…
Не говоря за вкусовете. Макар понякога се чудя – какво трябва да сторят внучките на днешните момичета, че бабите да кажат: „Боже, по наше време това беше ...

генек

Проза » Хумористична

2020-05-10T10:59:01+03:00 675 3 8