Katriona
122 резултата
Ах, как коварно тръгна си сънят!
Вечерните си жертви пак събира...
А пъстрият кълвач на съвестта
сърцето ми дълбай, не дава мира.
Дълбай без жал! - Бушуват сто войни, ...
Вечерните си жертви пак събира...
А пъстрият кълвач на съвестта
сърцето ми дълбай, не дава мира.
Дълбай без жал! - Бушуват сто войни, ...
752
8
ДОЛИНАТА НА ЛЮБОВНАТА КРАВА
На младини Голямото Раче беше наивно до глупост (не че и сега не е, но тогава или не го съзнаваше, или не смееше да си го признае. Сега си признава и чак ù е смешно). Ала тогава беше толкова лековерна, че трябваше греда в окото да ù се забие, за да види това, което и слеп ...
На младини Голямото Раче беше наивно до глупост (не че и сега не е, но тогава или не го съзнаваше, или не смееше да си го признае. Сега си признава и чак ù е смешно). Ала тогава беше толкова лековерна, че трябваше греда в окото да ù се забие, за да види това, което и слеп ...
1105
7
СЪЗВЕЗДИЕ "Любов"
Ще се роди съзвездие "Любов"
от кладата на летните безумства.
Ще се роди съзвездие,
ще лумне пламък ...
Ще се роди съзвездие "Любов"
от кладата на летните безумства.
Ще се роди съзвездие,
ще лумне пламък ...
1602
3
Дарено от дедите
Вън падал първи ноемврийски сняг,
засипвал кротко къщи и дувари.
Свирни и песни на момински праг -
дошли за баба тежки годежари. ...
Вън падал първи ноемврийски сняг,
засипвал кротко къщи и дувари.
Свирни и песни на момински праг -
дошли за баба тежки годежари. ...
985
1
13
ЧЕРВЕНО КОНЧЕ ЗА ВНУЧЕТО
Никифор, дето цял живот беше гледал изпод вежди овдовелите си акрани, дето все за жени приказваха, сам овдовя и разбра какво им е на сърце. Както си живя неговата Сия, тъй си и отиде – ни “ох”, ни “олеле”. “Лошо ми е, Никифоре” – рече една вечер, легна и на сутринта не стана ...
Никифор, дето цял живот беше гледал изпод вежди овдовелите си акрани, дето все за жени приказваха, сам овдовя и разбра какво им е на сърце. Както си живя неговата Сия, тъй си и отиде – ни “ох”, ни “олеле”. “Лошо ми е, Никифоре” – рече една вечер, легна и на сутринта не стана ...
1758
20
И ти потъна в лакомата пръст...
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,
не се смирява клетото сърце! ...
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,
не се смирява клетото сърце! ...
1388
1
19
Цяла нощ ромоли, ромоли…
сякаш някой под стряхата плаче.
Премалява нощта от сълзи,
а денят мръсни облаци влачи
и снегът, най-припреният сняг ...
сякаш някой под стряхата плаче.
Премалява нощта от сълзи,
а денят мръсни облаци влачи
и снегът, най-припреният сняг ...
909
15
Живеем си - несретници, отшелници,
затворени във собствена пустиня
и нижем, нижем сивите си делници
в очакване на по-добри години.
Гневим Христа с молитвите си дръзки, ...
затворени във собствена пустиня
и нижем, нижем сивите си делници
в очакване на по-добри години.
Гневим Христа с молитвите си дръзки, ...
1197
36
Ако някой ми беше казал, че аз – затворената и мълчалива Сияна, Сияна-темерутката, ще си излея най-съкровените тайни и даже най-срамната от тях пред напълно непознат човек, щях да му се изсмея. Мълчалива си бях от дете, но откакто тръгнах да митарствам по чужбина, съвсем отвикнах да споделям. Не че ...
1155
1
9
Ако онази нощ Черкеза не беше залостил вратата, дъщеря му можеше и да не потъне безследно в Гърция…
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
1778
1
Зазидах се сама във празна стая
и въглените в пепелта зарих.
Аритмия... покой... гневът изтляваше...
аритмия... забравих и простих.
Долита птиче. Каца на перваза, ...
и въглените в пепелта зарих.
Аритмия... покой... гневът изтляваше...
аритмия... забравих и простих.
Долита птиче. Каца на перваза, ...
971
18
Като бабина черга, поле се е жлътнало -
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
мойте старци си чакат момичето.
Топла къща, по женски добра, ...
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
мойте старци си чакат момичето.
Топла къща, по женски добра, ...
1930
15
Все по-виновно се прокрадвам нощем
на младостта в пътеките зелени -
девичите си плитки връзвам още
и блъска кръв сърдита в млади вени;
в бохчичка свивам голото си детство ...
на младостта в пътеките зелени -
девичите си плитки връзвам още
и блъска кръв сърдита в млади вени;
в бохчичка свивам голото си детство ...
908
1
18
Полунощ. Черни вършини зад прозореца -
чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.
Вцепених се. Забравих думите. ...
чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.
Вцепених се. Забравих думите. ...
861
17
Сърцето ми изплаква твойта жал,
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.
О, няма ли докрай да притъмнее ...
слънчасала черешке пред вратата!
Жаднея с теб за есенната кал
и тъжните прегръдки на мъглата.
О, няма ли докрай да притъмнее ...
774
4
Пребродих бездиханна планината.
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара. ...
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара. ...
764
4
Ходим в сън в необятна галерия
от пророчески, живи картини
и напразно живота си мерим -
колко глухо, безцелно ще мине;
как усърдно, безцелно затрупан, ...
от пророчески, живи картини
и напразно живота си мерим -
колко глухо, безцелно ще мине;
как усърдно, безцелно затрупан, ...
883
11
Една година мина от тогава.
Пред къщата с избодени очи
една зловеща, мъничка обява
"Продава се" на портата стърчи...
Продаде тате родната ни къща. ...
Пред къщата с избодени очи
една зловеща, мъничка обява
"Продава се" на портата стърчи...
Продаде тате родната ни къща. ...
3339
1
16
854
15
Наричаха ме "Птица-Гнездотворец" -
събирах сламки, пеех и строях.
Вихрушка зла гнездото ми събори.
Оплаквайки го, птицата умря.
Кралица бях със името Магия, ...
събирах сламки, пеех и строях.
Вихрушка зла гнездото ми събори.
Оплаквайки го, птицата умря.
Кралица бях със името Магия, ...
721
8
Всичко започна, когато дойдоха вретенарките. Над селото беше надвиснал страшен огън. Въздухът лепнеше по кожата, тежък и горещ, потяха се даже шепата старци, които доизживяваха дните си под сенките. Не беше дошло още време за жътва, но навсякъде се усещаше онова тежко безмълвие, което идваше с узряв ...
1388
15
След толкоз думи, сълзи и раздори,
дали за мене дъх ще ти остане?
Назад към друг е пътят ми затворен
и, все по-дръзка, любовта си браня.
Измират мойте шарени магии... ...
дали за мене дъх ще ти остане?
Назад към друг е пътят ми затворен
и, все по-дръзка, любовта си браня.
Измират мойте шарени магии... ...
1199
6
Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшум ...
1652
1
20
Мамо, ти си плакала!
С много обич - на сина ми Иво
Аз исках да изчезна, да ме няма
и ни в небето, нито на земята,
в следите на отминали измами ...
С много обич - на сина ми Иво
Аз исках да изчезна, да ме няма
и ни в небето, нито на земята,
в следите на отминали измами ...
1177
2
21
- Видиш ли я нашта, ма, Станке? Утре-вдругиден свекърва ще стане, внуци ще завъди, а я каква се е набелила и начервила; косата на букли, всеки ден с нови рокли, с токчета… - От дъното на огромната кухня гласът на старицата звучеше глухо, като на призрак:
- И откога е свалила черното, помниш ли? Едва ...
- И откога е свалила черното, помниш ли? Едва ...
1071
1
8
Ще се мре, каза си Анастасия и пак се прекръсти. – Прости ми, Боже, знам, че голям грях ще сторя... ама поне да е в хубаво време, да има цветя да ме накитят!
И се залута из огромния двор. Ходеше като в несвяст и току се навеждаше да отскубне някоя млада тревичка. Зимъс Карата й беше отскубнал едничк ...
И се залута из огромния двор. Ходеше като в несвяст и току се навеждаше да отскубне някоя млада тревичка. Зимъс Карата й беше отскубнал едничк ...
2958
3
16
Когато мъка гърлото ми стяга
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;
когато от прехапаните устни, ...
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;
когато от прехапаните устни, ...
1355
1
30
Тракат ми в тъмното
мисли разхвърляни
като мъниста
от скъсан гердан,
още извират, ...
мисли разхвърляни
като мъниста
от скъсан гердан,
още извират, ...
807
9
Като слепец, рушил и в своя дом,
страстта от мойто тяло си отива.
Смалявам се и чезна мълчешком,
кръвта ми става хладна и ленива;
напускат ме любовните слова - ...
страстта от мойто тяло си отива.
Смалявам се и чезна мълчешком,
кръвта ми става хладна и ленива;
напускат ме любовните слова - ...
1040
17
Тая нощ Черната не заспа. До сутринта слуша бесния вой на вятъра и се въртя в леглото. Като празните тенекии по двора, мислите й се търкаляха и не намираха място. Взираше се в тъмното към спящия до нея мъж и не можеше да се начуди: как съм могла, Божичко, да се оженя за тоя разлигавен мръхльо, дето ...
1128
1
10
Затъгувах пак жълтите листи
и ръждивия цвят на гора!
Сякаш дяволът зима измисли,
сякаш дяволът сипе снега,
и оставам под преспите тежки ...
и ръждивия цвят на гора!
Сякаш дяволът зима измисли,
сякаш дяволът сипе снега,
и оставам под преспите тежки ...
1009
22
От сутринта те викам непрестанно -
реките бълват с тинята си кръв
и давят радостта в безбрежно пладне,
и зверовете, за плача ни гладни,
оглозгват хищно всеки стон последен. ...
реките бълват с тинята си кръв
и давят радостта в безбрежно пладне,
и зверовете, за плача ни гладни,
оглозгват хищно всеки стон последен. ...
872
13
Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тяс ...
10814
6
ИНТИМНО
„Бейби, не ми обърквай живота!
Бъркаш ме с кошче за душевни отпадъци!
Не се бъркай в моите работи!
Бъркаш ме с някого. ...
„Бейби, не ми обърквай живота!
Бъркаш ме с кошче за душевни отпадъци!
Не се бъркай в моите работи!
Бъркаш ме с някого. ...
835
4
ДВА СЛЕДОБЕД. ТАНГО
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-н ...
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-н ...
1399
11
ЛОПАТА ЗА РАЗРАВЯНЕ НА СТАРИ ГРОБОВЕ ♣
Вдовишките си сълзи ще пролея
след теб – като си тръгне любовта.
Какви слова изрекохме за нея,
а колко малко е живяла тя! ...
Вдовишките си сълзи ще пролея
след теб – като си тръгне любовта.
Какви слова изрекохме за нея,
а колко малко е живяла тя! ...
907
13
Е С Е Н
От врабци са натегнали жиците сиви.
В локвите
ромоли.
Дишат къщите ...
От врабци са натегнали жиците сиви.
В локвите
ромоли.
Дишат къщите ...
899
16
В синия вир на очите
къпя си старата рана,
ти си за мен ненаситен,
аз съм без вино пияна.
Бързо часовникът смята ...
къпя си старата рана,
ти си за мен ненаситен,
аз съм без вино пияна.
Бързо часовникът смята ...
1766
22
ПРОШКА ЗА ПАЛАЧА
Боли ме кървавото тяло.
Изпълва се зад мен площадът.
От мойта кръв обезумяла,
реве тълпата: "Нека страда!" ...
Боли ме кървавото тяло.
Изпълва се зад мен площадът.
От мойта кръв обезумяла,
реве тълпата: "Нека страда!" ...
973
12
СБОГУВАНЕ С НИКИФОР
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...
1544
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
