krchernev
188 резултата
Цвили белият кон на радостта
зад стобора висок на свободата...
Рие с копита чернозема
на подивялата страст...
Еееех, ако скъса юздите... ...
зад стобора висок на свободата...
Рие с копита чернозема
на подивялата страст...
Еееех, ако скъса юздите... ...
695
1
14
Приседнали във сянката на любовта си,
уморени пътници по римски път,
душите ни неистово се търсят
сред сенките - останали без дъх.
Телата - не усетили умората - ...
уморени пътници по римски път,
душите ни неистово се търсят
сред сенките - останали без дъх.
Телата - не усетили умората - ...
973
1
31
Виж сега...
Аз не съм двайсетгодишен хлапак,
който се кефи в лъскава лимузина.
До днес - вече над петдесет - нямам спестен и петак.
Пред мен - само дългове - и криза след криза. ...
Аз не съм двайсетгодишен хлапак,
който се кефи в лъскава лимузина.
До днес - вече над петдесет - нямам спестен и петак.
Пред мен - само дългове - и криза след криза. ...
837
1
23
На превала на нощта - широко буден -
лунатик във царството на тишината,
по-бодър от забързания сутрин,
подгъвам краищата на съдбата
и... мъча се да вържа възел...
лунатик във царството на тишината,
по-бодър от забързания сутрин,
подгъвам краищата на съдбата
и... мъча се да вържа възел...
645
1
12
Комарите…
Комарите налитаха като разгонени гларуси
по бедрата бездънни на младата вечер…
А тя - раздвоено руско момиче - очакваше -
още шепа любов във крайбрежната неизвестност. ...
Комарите налитаха като разгонени гларуси
по бедрата бездънни на младата вечер…
А тя - раздвоено руско момиче - очакваше -
още шепа любов във крайбрежната неизвестност. ...
646
1
22
Този град и до днес не ме приютява...
Тази Варна е мащеха за разбити сърца...
А аз ù се вричах до корени и изоставих
най-светлите си приятели, най-топлите ласки и любовта...
За да слугувам сега на прегърбени принципи, ...
Тази Варна е мащеха за разбити сърца...
А аз ù се вричах до корени и изоставих
най-светлите си приятели, най-топлите ласки и любовта...
За да слугувам сега на прегърбени принципи, ...
678
1
22
Самотният тромпет на вятъра
дъждовно натъжаваше нощта…
Луната - като изоставена жена,
разтапяше се в океан
от тихи спомени и нежност… ...
дъждовно натъжаваше нощта…
Луната - като изоставена жена,
разтапяше се в океан
от тихи спомени и нежност… ...
771
1
19
Преди трийсет години не вярвах,
че има щастие…
Самовнушената тъга лекувах
с прибързани целувки,
недоспали клетви ...
че има щастие…
Самовнушената тъга лекувах
с прибързани целувки,
недоспали клетви ...
615
1
20
Прашинка в окото,
пясък във зъбите,
камъче малко в обувката...
Помръкват челата -
на дребно излъгани, ...
пясък във зъбите,
камъче малко в обувката...
Помръкват челата -
на дребно излъгани, ...
1017
1
19
Като есенен вятър ти разроших косите.
Като щедър любовник -
всички горчиви мисли изпих...
Така -
притихнала в прегръдката на следобеда - ...
Като щедър любовник -
всички горчиви мисли изпих...
Така -
притихнала в прегръдката на следобеда - ...
1022
2
26
Разрошил пръските на стария фонтан,
усмихваше се Залеза - загадъчно, лениво и блажено...
Поизбелялата монета на новата луна
намигаше между сезоните - преливаща от щедрост.
Размахваше рапири вятърът във своя си игра, ...
усмихваше се Залеза - загадъчно, лениво и блажено...
Поизбелялата монета на новата луна
намигаше между сезоните - преливаща от щедрост.
Размахваше рапири вятърът във своя си игра, ...
718
12
Април прибира прецъфтелите лалета
и поема към кораловия риф на хоризонта.
Попътен бриз нащърбва златната монета
на слънцето -
и превръща изгрева му в проза. ...
и поема към кораловия риф на хоризонта.
Попътен бриз нащърбва златната монета
на слънцето -
и превръща изгрева му в проза. ...
722
1
23
Подпрял се нехайно върху грубия зид на фара -
прехвърля следобедът броеница от порив и нежност…
Вятърът - разпъва с опашка на римите флага,
подрънква във реите - и с вълните
го докарва на песен. ...
прехвърля следобедът броеница от порив и нежност…
Вятърът - разпъва с опашка на римите флага,
подрънква във реите - и с вълните
го докарва на песен. ...
688
1
19
Гузната съвест на Битието
флиртува невъздържано,
за да ме купи с нови вещи...
И умело отрепетирани ласки...
То аз, че съм грешен - грешен съм, ...
флиртува невъздържано,
за да ме купи с нови вещи...
И умело отрепетирани ласки...
То аз, че съм грешен - грешен съм, ...
734
1
11
С ожулена буза
оставям недорисуван залеза
и се втурвам по нощните пътища
на самотата...
Към ръба на тъгата, ...
оставям недорисуван залеза
и се втурвам по нощните пътища
на самотата...
Към ръба на тъгата, ...
657
17
Под клепачите - прерии,
в душите ни - бризове…
Крилата - оловни,
сърцата - без визи.
Мечтите - соколи са, ...
в душите ни - бризове…
Крилата - оловни,
сърцата - без визи.
Мечтите - соколи са, ...
1287
38
Тази нощ е студено.
Първи юли…
Утрото нямаше изгрев -
виолетови облаци, дъжд
и море… ...
Първи юли…
Утрото нямаше изгрев -
виолетови облаци, дъжд
и море… ...
1060
19
Дървоядът на самотата впи зъби в тишината на стаята,
надуши хастара прокъсан на бедната ми душа...
Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
коларският път, водещ до моето вчерашно аз...
Биберонът на спомена ...
надуши хастара прокъсан на бедната ми душа...
Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
коларският път, водещ до моето вчерашно аз...
Биберонът на спомена ...
863
21
Написах на пясъка няколко реда -
нещо средно между писмо и стих...
По изгрева ги изпращам.
При теб ще са в седем.
Може би са без мисъл, ...
нещо средно между писмо и стих...
По изгрева ги изпращам.
При теб ще са в седем.
Може би са без мисъл, ...
856
1
17
Гаси угарката си здрача
във мръсносиньото стъкло на залива.
Денят събира своите играчки
и по домовете ги затваря…
Разведени, семейни и самотни – ...
във мръсносиньото стъкло на залива.
Денят събира своите играчки
и по домовете ги затваря…
Разведени, семейни и самотни – ...
637
19
Тишината бе обсебваща, пленяваща и топла…
изпитото през миналата нощ
накървяваше немилостивото око на изгрева
до болка,
а белезите от рибарските весла ...
изпитото през миналата нощ
накървяваше немилостивото око на изгрева
до болка,
а белезите от рибарските весла ...
802
1
17
Трепери домът ми
под вълчия вой на Северняка…
Отдолу - морето антично приглася му
с хилядолетен елински хор.
Тактуват прозорците безкрайна соната - ...
под вълчия вой на Северняка…
Отдолу - морето антично приглася му
с хилядолетен елински хор.
Тактуват прозорците безкрайна соната - ...
623
12
Искрата е първа,
след нея идва димът.
Той може да бъде и ялов…
Като змийче се гъне в началото,
издува гръб, ...
след нея идва димът.
Той може да бъде и ялов…
Като змийче се гъне в началото,
издува гръб, ...
541
11
Ще нарисувам на пясъка триста сърца
и до всяко от тях
ще поставя по една раковина,
в която скътал съм късче своя душа
и по една мечта - ...
и до всяко от тях
ще поставя по една раковина,
в която скътал съм късче своя душа
и по една мечта - ...
686
18
Леглото днес ще е ковчег на Ной.
Ще се впуснем в нямата му бездна.
Ослепели за настъпилия ден,
зажаднели, от света изчезнали.
С цигарата във мрака ще димя, ...
Ще се впуснем в нямата му бездна.
Ослепели за настъпилия ден,
зажаднели, от света изчезнали.
С цигарата във мрака ще димя, ...
1022
31
Най-после преосмислил
последните брътвежи на следобеда -
умислен, залезът се скри
зад невеселите облаци на чувствата...
Поредното предателство във хронологията на сезоните ...
последните брътвежи на следобеда -
умислен, залезът се скри
зад невеселите облаци на чувствата...
Поредното предателство във хронологията на сезоните ...
718
20
Завръщат се мечтите ми, объхтани от път.
Нестигнали Калкута -
препънали се още след летището на Прага.
За Лондон – от пражкото летище не могли да излетят.
Гладът бил по-голям от идеала… ...
Нестигнали Калкута -
препънали се още след летището на Прага.
За Лондон – от пражкото летище не могли да излетят.
Гладът бил по-голям от идеала… ...
613
11
Много завист натрупах
в своя безгрижен живот,
прехвърлил отдавна средата...
Оттук нататък - хората казват
"Каквото дал Бог" - ...
в своя безгрижен живот,
прехвърлил отдавна средата...
Оттук нататък - хората казват
"Каквото дал Бог" - ...
2090
20
Как лесно свикваме със лесните неща?!...
Морето и изгрева,
любовта и сушата,
звездите и думите,
необяснимото и омразата… ...
Морето и изгрева,
любовта и сушата,
звездите и думите,
необяснимото и омразата… ...
650
9
Щрих от немигнал спомен...
… и … кривнах в първата пресечка,
за да разходя натрупаната нежност
по умислените камъни на радостта.
Едва покълналата обедна трева ...
… и … кривнах в първата пресечка,
за да разходя натрупаната нежност
по умислените камъни на радостта.
Едва покълналата обедна трева ...
632
10
Запътила се към началото на залеза,
умислила се като плачеща върба -
тъгата се залута в късния следобед,
чаровно скрила очите си, подобно на лъжкиня…
Петите й рисуваха по пясъка ...
умислила се като плачеща върба -
тъгата се залута в късния следобед,
чаровно скрила очите си, подобно на лъжкиня…
Петите й рисуваха по пясъка ...
710
22
“О, радост, ти, дете от Рая.”
Фр. Шилер
Добър вечер, Приятели!
Но сам не знам дали е добра.
Как сте? Още ли виждате под клепачите пътища? ...
Фр. Шилер
Добър вечер, Приятели!
Но сам не знам дали е добра.
Как сте? Още ли виждате под клепачите пътища? ...
778
17
Дойде ни времето…
Тръгваме, моя тъмносиня душа!
Недочетени и недоразбрани…
Премълчали ежедневните болки,
загърбили любовта… ...
Тръгваме, моя тъмносиня душа!
Недочетени и недоразбрани…
Премълчали ежедневните болки,
загърбили любовта… ...
959
18
С натрапчивата мисъл, че е забравил нещо
си отива залезът...
Непрогледналите през деня очи
на хорските надежди -
постепенно се унесоха във спомени… ...
си отива залезът...
Непрогледналите през деня очи
на хорските надежди -
постепенно се унесоха във спомени… ...
1055
33
Имам шестнайсет въпроса и един по един
ги изписвам по тротоарите на горчивата привечер.
Колко грама тъга се побират във стих?
Колко живота има всяка надежда?
При мускетарите коя улица ще ме отведе? ...
ги изписвам по тротоарите на горчивата привечер.
Колко грама тъга се побират във стих?
Колко живота има всяка надежда?
При мускетарите коя улица ще ме отведе? ...
1089
19
В амфитеатъра на залива стърчаха седем гарвана –
наминали да чуят новините.
Готови за търкал - десетина зорки гларуса -
решително мълчаха от гърбицата на рифа.
Недоволните фантазии на мъжките им пориви ...
наминали да чуят новините.
Готови за търкал - десетина зорки гларуса -
решително мълчаха от гърбицата на рифа.
Недоволните фантазии на мъжките им пориви ...
666
20
Тихо е...
Или пък аз съм оглушал от шепоти...
От грубости просъскани, от нежности прошушнати;
от песничките незавършени
на вятъра и мидите, ...
Или пък аз съм оглушал от шепоти...
От грубости просъскани, от нежности прошушнати;
от песничките незавършени
на вятъра и мидите, ...
764
17
А вятърът промушва нежните си длани
през стоновете истерични
на разкрепостените
по майски котки,
които с еротични обещания ...
през стоновете истерични
на разкрепостените
по майски котки,
които с еротични обещания ...
607
8
Намери ме в затихналата проза на следобеда!
Душата ми - завърнала се блудница -
като вярно куче
ще се затъркаля във краката ти.
Отмести я, ако те препъва… ...
Душата ми - завърнала се блудница -
като вярно куче
ще се затъркаля във краката ти.
Отмести я, ако те препъва… ...
933
1
16
Сто кълбета от нерви търкалям
от Шабла до Царево…
Като халба бира прелива следобедът –
от ярост и дълбоко стаена тъга…
Хемингуей не достигна до този бряг - ...
от Шабла до Царево…
Като халба бира прелива следобедът –
от ярост и дълбоко стаена тъга…
Хемингуей не достигна до този бряг - ...
669
15
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
