krchernev
188 резултата
Ще си тръгна, догори ли огънят,
за да погаля кожата премръзнала на утрото
със пръстите, изтръпнали
от голотата на гърдите ти…
По стъклото на твоята душа ...
за да погаля кожата премръзнала на утрото
със пръстите, изтръпнали
от голотата на гърдите ти…
По стъклото на твоята душа ...
504
6
Мъжете, които обичат,
стоят в тъмните ъгли на всички събития.
Мъжете, които обичат, мълчат.
За тях думите са своего рода събличане
и нежно изгряват, прошепнати в тъмното, ...
стоят в тъмните ъгли на всички събития.
Мъжете, които обичат, мълчат.
За тях думите са своего рода събличане
и нежно изгряват, прошепнати в тъмното, ...
699
2
8
Като жена, оценила и знаеща своята стойност,
по един заучено–очарователен начин
се усмихваш на всеки и знаеш - ще те запомнят,
а някои дори ще започнат градеж
на пясъчни замъци. ...
по един заучено–очарователен начин
се усмихваш на всеки и знаеш - ще те запомнят,
а някои дори ще започнат градеж
на пясъчни замъци. ...
480
1
Като огромен, сит добруджанец
морето примлясва, примлясва в съня си.
Луната - непразна - закачливо разпръсква
на косите си рижата плява,
готова за ласки, но вече разсъмва се... ...
морето примлясва, примлясва в съня си.
Луната - непразна - закачливо разпръсква
на косите си рижата плява,
готова за ласки, но вече разсъмва се... ...
446
1
Прибира вятърът нашарените ветрила.
За кратко се усмихва и скрива се
дълбоко в пещерите.
Прокарва лък по мачтите крайбрежната тъга.
Настъпва тишина и скука… ...
За кратко се усмихва и скрива се
дълбоко в пещерите.
Прокарва лък по мачтите крайбрежната тъга.
Настъпва тишина и скука… ...
631
Като циганче се е свила душата ми –
с едничката мисъл -
да открадне от топлото,
да го запомни за зимата...
Да намотае във джоба си ...
с едничката мисъл -
да открадне от топлото,
да го запомни за зимата...
Да намотае във джоба си ...
875
5
В разплетените плитки на следобеда
поръчвам си коктейл „Тъга”…
Но той вървял с безмълвни устни,
далечни като хоризонта…
Познавах шепота им някога… ...
поръчвам си коктейл „Тъга”…
Но той вървял с безмълвни устни,
далечни като хоризонта…
Познавах шепота им някога… ...
618
4
Мъжът трябва да има винаги работа.
Той трябва да мисли за нея дори като спи.
Да знае всичко, да може всичко – ако потрябва -
да хване истински, жив крокодил...
Мъжът трябва да носи често, често подаръци - ...
Той трябва да мисли за нея дори като спи.
Да знае всичко, да може всичко – ако потрябва -
да хване истински, жив крокодил...
Мъжът трябва да носи често, често подаръци - ...
513
8
Живеех на далечен, поетичен бряг
проспивах дните си или пък гмурках се за риба.
До оня ден,във който свръхтайно жури ме избра
и прати ме на мисия секретна на Малдивите…
Пътувах дълго: със самолет, със кораб и кола. ...
проспивах дните си или пък гмурках се за риба.
До оня ден,във който свръхтайно жури ме избра
и прати ме на мисия секретна на Малдивите…
Пътувах дълго: със самолет, със кораб и кола. ...
426
Белее душата ми - пресъхнала от мечти…
Богат съм със нея, а и фар построих на плажа.
От него - покани изпращам по пасажите лъскав сафрид,
свиквам племето. Племето на приятелите…
Че разпиляха се пиуксите като шепа орлови пера. ...
Богат съм със нея, а и фар построих на плажа.
От него - покани изпращам по пасажите лъскав сафрид,
свиквам племето. Племето на приятелите…
Че разпиляха се пиуксите като шепа орлови пера. ...
418
1
Награбил тишината Севернякът
опитва се да я целуне и пречупи,
но тя изплъзва се от хладните обятия
и се промъква под прага на юни…
С пороен дъжд насилникът доказва, ...
опитва се да я целуне и пречупи,
но тя изплъзва се от хладните обятия
и се промъква под прага на юни…
С пороен дъжд насилникът доказва, ...
672
4
Опасно е за истински мъже във Варна,
сред хаоса от слънце,голота,
Марии, Яни, Беатричета,
сред лабиринта на кафетата със хладни пазви,
подмамващи със цитронада,джин - ...
сред хаоса от слънце,голота,
Марии, Яни, Беатричета,
сред лабиринта на кафетата със хладни пазви,
подмамващи със цитронада,джин - ...
583
6
За изгрева и пясъчните замъци сега тъгувам...
Очи затварям - да не наднича слънцето в мечтите ми.
Отчаян вик отправям в нищото, но кой,
но кой ме чува?
В часовника на вечността годините отронват песъчинки... ...
Очи затварям - да не наднича слънцето в мечтите ми.
Отчаян вик отправям в нищото, но кой,
но кой ме чува?
В часовника на вечността годините отронват песъчинки... ...
604
1
Сега разбирам -
аз съм твоят пясъчен замък,
който дълго, дълго си изграждала мислено...
Мъжът, за когото ерозията е непозната
и когото за кратко, ...
аз съм твоят пясъчен замък,
който дълго, дълго си изграждала мислено...
Мъжът, за когото ерозията е непозната
и когото за кратко, ...
640
1
2
Замълчи!
Ако искаш - целувай ме,
за да ти е по-лесно,
но не отронвай и дума!...
Колко ти е хубаво, ...
Ако искаш - целувай ме,
за да ти е по-лесно,
но не отронвай и дума!...
Колко ти е хубаво, ...
594
1
Виещият вълк на съвестта ми
в късната си есен – ближе рани и мълчи...
Мудните овце на ежедневните илюзии
отдавна вече не приличат
на благородни,приказни сърни... ...
в късната си есен – ближе рани и мълчи...
Мудните овце на ежедневните илюзии
отдавна вече не приличат
на благородни,приказни сърни... ...
505
1
3
Като в приказка - дълго бях скитал -
клан-недоклан и дран-недодран…
Писма ти пишех от дъжд на вятър,
провождах ти поздрави.
На умрял лисугер се правех ...
клан-недоклан и дран-недодран…
Писма ти пишех от дъжд на вятър,
провождах ти поздрави.
На умрял лисугер се правех ...
517
3
Когато тишината в пясъчните замъци
отстъпи плахо мястото си
на неочаквана и дръзка изневяра…
Стените се напукват и основите поддават –
обезверени от ласките приспивни на вълните, ...
отстъпи плахо мястото си
на неочаквана и дръзка изневяра…
Стените се напукват и основите поддават –
обезверени от ласките приспивни на вълните, ...
518
6
Седях безмълвен върху камъка на възрастта
и с наслада гледах как потъват
гондолите на моите желания...
Във залива на мъдростта остават да стърчат
призрачните мачти с натъжени знамена ...
и с наслада гледах как потъват
гондолите на моите желания...
Във залива на мъдростта остават да стърчат
призрачните мачти с натъжени знамена ...
393
Пусто и празно,
като петък следобед…
Навсякъде разум
и нищо разголено.
На духа му се пее - ...
като петък следобед…
Навсякъде разум
и нищо разголено.
На духа му се пее - ...
949
Познах силуета
на своята дълго мечтана любов...
Там - далеч от брега -
береше усмихната ябълки
от кристалната вечер на рая... ...
на своята дълго мечтана любов...
Там - далеч от брега -
береше усмихната ябълки
от кристалната вечер на рая... ...
618
5
След слънчевите съботи на свободата -
илюзия оказа се надеждата за утрешния ден.
Приседнала във ъгъла, повдига рамене тъгата ми:
*
Към края сме! Тук всичко свършва! ...
илюзия оказа се надеждата за утрешния ден.
Приседнала във ъгъла, повдига рамене тъгата ми:
*
Към края сме! Тук всичко свършва! ...
461
Полегнал зад бара на следобеда,
все още полубуден - залезът
протяга се и се прозява с ранните пияници…
Класически бохем: започва с маргарита,
японско утро с джин е после по програма… ...
все още полубуден - залезът
протяга се и се прозява с ранните пияници…
Класически бохем: започва с маргарита,
японско утро с джин е после по програма… ...
538
3
Не! Не пипай шапката!
Чуваш ли! Не я докосвай!
В нея скрил съм заека на страха,
скрил съм още
всички пропуснати ласки, ...
Чуваш ли! Не я докосвай!
В нея скрил съм заека на страха,
скрил съм още
всички пропуснати ласки, ...
797
1
Толкова много жени
преминаха през огнището на деня ми...
Мечата кожа пред него - съвсем,
ама съвсем изпосталя...
Проскуба се пищната козина ...
преминаха през огнището на деня ми...
Мечата кожа пред него - съвсем,
ама съвсем изпосталя...
Проскуба се пищната козина ...
559
3
Сънувам есен необятна
и две жени със ангелски тела
как ме приласкават
във вселената на своите желания.
Едната се усмихва светло, ...
и две жени със ангелски тела
как ме приласкават
във вселената на своите желания.
Едната се усмихва светло, ...
960
Със шепа обещания за вечност
прилъгах спомена за теб
в безлюдното гнездо на самотата си...
Прегърнал тишината -
дочувах мислите ти ...
прилъгах спомена за теб
в безлюдното гнездо на самотата си...
Прегърнал тишината -
дочувах мислите ти ...
632
2
Предвкусвайки тръпчивата наслада
от шампанското на лятото,
върху рогозката на плажа
блажено се протяга месец май.
Прокарва пръсти през косите ...
от шампанското на лятото,
върху рогозката на плажа
блажено се протяга месец май.
Прокарва пръсти през косите ...
664
3
Пред погледа на пламъка
безмълвен силует рисува
недовършени картини
от несбъднало се минало...
Изпивам формите му недокоснати ...
безмълвен силует рисува
недовършени картини
от несбъднало се минало...
Изпивам формите му недокоснати ...
511
1
Остарях безнадеждно, моя синя любов!
Постепенно душата ми стана на камък…
Но - за пред хората, а в същност - варовик, даже бигор
готов да погълне поредната чаша със ядове…
Остарях безнадеждно, моя бяла любов! ...
Постепенно душата ми стана на камък…
Но - за пред хората, а в същност - варовик, даже бигор
готов да погълне поредната чаша със ядове…
Остарях безнадеждно, моя бяла любов! ...
623
1
3
Черно-бяло е моето минало...
Черно-бяло и слънчево.
Като фотоалбум - стар,
но ти не проклинай
жените във него!... ...
Черно-бяло и слънчево.
Като фотоалбум - стар,
но ти не проклинай
жените във него!... ...
462
3
Ще сляза до залива - при аргонавтите.
Сред тях все още има недоизградени пияници.
Аз ги уча на български, поръчвам гарафите,
те – оставят въжетата и присядат – гладни и жадни.
Одисей - с две момичета - потъна нанякъде. ...
Сред тях все още има недоизградени пияници.
Аз ги уча на български, поръчвам гарафите,
те – оставят въжетата и присядат – гладни и жадни.
Одисей - с две момичета - потъна нанякъде. ...
481
1
Разхождам се - пиян до веждите от тишина.
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал, ...
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал, ...
696
1
Като грозд натежал,
премрежил със сладост зеницата
на късния есенен залез,
за пореден път те каня в лоното
на своите сини обятия. ...
премрежил със сладост зеницата
на късния есенен залез,
за пореден път те каня в лоното
на своите сини обятия. ...
1531
1
Пазачът на фара, не!
Почакайте, става дума за нов!
А не оня познайник на Валери Петров.
Та, пазачът на фара запалил цигара,
от мисли прояден, намръщен и гладен. ...
Почакайте, става дума за нов!
А не оня познайник на Валери Петров.
Та, пазачът на фара запалил цигара,
от мисли прояден, намръщен и гладен. ...
1601
5
От балкона на надеждата
с крясък грозен отлетя
кукумявката квартална,
заселила се тук наскоро...
Във клюна си понесла е ...
с крясък грозен отлетя
кукумявката квартална,
заселила се тук наскоро...
Във клюна си понесла е ...
657
3
Обърни се и виж:
ненаситният гларус е на прозореца.
Почуква, намига ти, почуква пак…
Иска нещо да каже.
Представяш ли си да проговори? ...
ненаситният гларус е на прозореца.
Почуква, намига ти, почуква пак…
Иска нещо да каже.
Представяш ли си да проговори? ...
981
1
Приседнал на прага на есента
рисувам с лулата си
индиански послания…
Над омарата от делнични ласки
надига глас ...
рисувам с лулата си
индиански послания…
Над омарата от делнични ласки
надига глас ...
440
Тази вечер комарите падат -
като градушка върху току-що поникнали посеви.
Напих се! Не мога да карам! Да си ходим пеша!
Опиянени от нашата кръв -
те се впиват в плътта ни като въпроси… ...
като градушка върху току-що поникнали посеви.
Напих се! Не мога да карам! Да си ходим пеша!
Опиянени от нашата кръв -
те се впиват в плътта ни като въпроси… ...
773
2
Върху сивото платно на хоризонта
с най-нежните си моливи
рисува залезът надежда -
с твоите черти...
В безсмисления монолог на уморените вълни ...
с най-нежните си моливи
рисува залезът надежда -
с твоите черти...
В безсмисления монолог на уморените вълни ...
514
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
