Luna13
147 резултата
Всеки път когато споменаваш
НЕЯ
преглъщам тъгата си
заедно с няколко глътки студено вино на вечеря.
Всеки път, когато ми разказваш как си я прегръщал ...
  616 
Душата ѝ е струна на Луна
откъсната от морско дъно...
И шепот нежен на крила
докосват твоя дъх... неуловимо.
Устните ѝ бледосини ...
  715 
Гледам в синята бездна
на погледа ти...
там има толкова скрита
болка, която искам да изтрия
с устни и нежността на жена, ...
  585 
Осъждаш устните ѝ без да знаеш,
безмълвни, как крещят в нощта..
В червените нюанси, молят Бог да
я избави от черна нощ и самота...
И дъжд когато тихо капе ...
  1051 
  1487 
  1698 
Няма по –тъжна картина на света от една красива наранена жена... Виждам я всеки ден... в различни образи. Тя не говори за своите слабости, защото никой не я пита. Свикнала е да чува, че сама си е виновна за всичко. Светът я сочи с пръст, като открита язва за своите собствени, прикрити недъзи. Тя мъл ...
  2444 
***
Не се притеснявай
от непризнанието, приятелю.
Не всеки може да разбере
душата ти.. ...
  635 
  2532 
  2896 
  1635 
Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова ф ...
  1225 
Съблечи последната ми дреха
и ще видиш как под раните отляво
все още диша споменът от месец юни...
Поугаснала е суетата,
клоните тежат без плод ...
  2030 
Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да ...
  477 
Тъжният дъжд на Възкресение... днес,
това са сълзите на Спасителя...
Тъгува за нас...
Докато ние пием вино.
Смеем се, ...
  500 
  986 
  886 
Зимни криле
крехки като
пеперуди от лед....
Чупят се, не могат да летят-
без нежност.... ...
  426 
Окована в грях,
душата ми се моли
през сълзи...
А отвън, ти
разбиваш крехкостта ù ...
  919 
Ментов чай
с лъжичка вдъхновение
от болка.
Предвкусвам лъжата
на любовта ти.... ...
  1826 
Не причинявай болка на сетивата ми,
моля те....
с дългите пръсти на безумието си...
Онова лебедово крило,
изгубено в калната локва отвън... ...
  442 
Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни ...
  1563 
Затръшвам врати след себе си,
една след друга.
Далечни трясъци... Боли...
Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...
За последен път съм такава глупачка! ...
  1509 
Вече съм мъртва, вече не дишам....
Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?
Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....
Болката едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...
без дъх за живот.... ...
  778 
Счупеният циферблат
на времето,
показва множество лица
с белези от събития.
Нарциси в огледалото ...
  902 
Прахта по перваза
прикрива чувствата, неумело....
Чашите въздишат в празнота.
По дъното лепне утайка от минало...
парфюмираните рани, кървят ...
  567 
Облягам глава на стъклото.
От устните ми се отронват симфонии,
мъчителна нежност …
за теб...
Но ти не си тук, ...
  516 
Изморих се от думи,
толкова думи!....
Все един и същи...
болезнени... високопарни...
Изгубват се в пукнатините на душата ми, ...
  521 
Забравих устните си...
в мисълта ти,
за да те топлят
и изпиват през нощите,
когато ме няма.... ...
  554 
Често сънувам,
Ерозиите на душата си...
Разбити криле.
Някакви стени в
Обещания без бъдеще....
  587 
Розов лист на паважа,
отнесен от вятъра.
Спомен за нея.
aвтор: Моника Стойчева
дата: 15.06. 2015 г.
  701 
***
Ъглите на стаята,
мълчаливо пазеха
спомени за нас.
*** ...
  794 
Никой не притежава времето,
нито вятъра или зениците на Луната...
Бягаш устремен към новото -
безпътна самота?!....
Лъжата е воал на очите ти, ...
  753 
Раните все още кървяха...
безшумни под червените устни...
Морето бе жестоко, солено.
Отпивах големи глътки,
без страх, ...
  501 
Разтварям недъгавата страна
на душата си в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените от мен рани,
бездиханни безкрайни... ...
  503 
мразя слънчевите лъчи през зимата
сега е времето на снеговете
и мъглите
скучните портрети
старите книги ...
  533 
Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката ...
  533 
Захаросани обещания,
а отвътре горчат...
Може би е безсмислено да
се търсят червени
цветя, които не вехнат в мъглите... ...
  629 
Тази вечер тъмнината се облече в
лунно-сребърна безумна рокля...
Разхождаше мислите си самодоволно
с празни очи на безкрайно високи обувки...
Намерила малка бутилка уиски ...
  919 
Онова есенно дърво на пътя
винаги стоеше с приведени клони...
листата му падаха безшумно по паважа,
защото в този ден имаше вятър...
Нормална сезонна картина ...
  498 
Предложения
: ??:??