theironlady
216 резултата
Калпава приказка
Затвориха небето, а пъкълът - отсреща.
Остана раят - сламка за спасение.
Земята между тях – навярно се боеше,
но ние по оста обичахме легенди. ...
  651 
Ждрело
Намирам те почти на сляпо,
намирам те като желан отдушник,
като чистилище. Изувам си сандалите,
преди Йоан да го направи. И си признавам: ...
  667 
Облог
От скъсаните ти обуща зеят пръсти.
И мислите ти зеят – на езици...
Загръщаш се, опитваш да не пускаш
змиите, които тръгват към очите ти. ...
  805 
На добрия ловец
Гора като гора – с капачки лъскаво небе
и с вълци като въздуха потребни,
шубраци, отлежали в нейното мазе,
в дантелите на паяци – прозрения. ...
  713 
Като египтянката
Аз имам рокли – червената и жълтата, и синята...
Но няма да броя... под техен стяг ме следва
едната половина на града (без или във впряг).
В илиците ми влизат копчета от погледи, ...
  723 
Няколко стаи и двор
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни. ...
  1018  14 
Кардиограма
Животът ни е стара въртележка
като оная в Авиньон, пред Пти пале,
а Бог в машината, познат от детството,
превит седи над акордеона от седеф. ...
  1292 
И воскресся из скорби
Дори и те престанаха да хлопат,
да бият чанове по женското ми его,
пометнах всички ялови въпроси,
миражите изметох, за да светя. ...
  685 
Светлина
Моя бяла роса, пренощувала в бели покои,
малки капки и свряната вътре душа,
не познала греха, ненаказана в зноя.
Моя бяла луна, скитнице нощна безрода, ...
  623 
Мълчанието на баща ми
Избяга от града
и от етажите му,
от подредените един над друг животи,
които едва издържаха ...
  727 
Една от жените хмонг
След всичките нестигнати любови
отскубвах по едно перо.
И пак съм тук, макар безкрила сова.,
от ятото на хмонг - самò ядро. ...
  640 
Мегало, Мегало!
Момиче на юга,
на созополска къща с чердак,
на бели дантели,
през които прозира ...
  665 
Друг монолог на Датския принц
(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)
Без бряг е времето!
Защо го озаптяват – в кръга
сме пленници! ...
  705 
Пиктограми
Зокумени чадъри скриват лятно пладне
и в техния небрежен морз
едно момиче си играе да открадне
лъжичка смях. Напалм в момчешки алаброс. ...
  790 
Мит на бушмените за Водното животно
... Голямото водно животно живее на небето, черно, с дълги крака. То хвърля светкавици и обилна вода.
Малкото животно ръси лек дъждец...
Смешен беше тоя дъжд: кихна нещо,
хвърли водна шепа, тръсна вятърът коса. ...
  797 
По филма „Шоколад”
Добрата фея май се казваше Бинош.
И беше шоколадова дукеса.
Усмивката ù смазваше и бард, и лош,
мъжете и стариците се плашеха от нея... ...
  944 
От върха на Дървото на живота
Очите ми рисуват картина,
видях я такава върху слънчева рефлуксия,
хубава като жена, която пие жадно лимонада!
Море слънчогледи – без приливи, ...
  932 
Тананикам тази сутрин
Обличам си жълтата рокля,
оная с цвят на лимон.
Мушици и слънчеви зайчета
мигом се влюбват във нея, вкопчват се – ...
  866 
Какво е след петък
Както е редно, да мислиш за петък
за края на напън житейски,
че после - отпускаш му пеша
и искаш от бога ти, раба човешки, ...
  764 
Посветено на онези, които наричаме баби
Те са бивши жени – чепати и жилави,
нищо женско (по Вазов) няма у тях,
плугът на времето орал и не спирал...
Господи, колко сте хубави, въпреки тоя орач! ...
  675 
Дъждовeн акварел
Дъждът не спира. Тупа.
По-тихо от дервиш
се вмъква в стаята,
лудува на пети и атакува. ...
  712 
Ягоди в случайни мисли
Когато искам нещо, го мечтая:
пуст пясък, скали от съпротива.
Палми с режещи като мачете сенки
и шепот неизвестен... не от птица, ...
  634 
Орбиталност
Всеки ден ги навивам нагоре
малки улици на моите дни –
но търкаля кълбото надолу
непознат и инатлив Сизиф. ...
  628 
Извън приказката
Очите ми са кафяви... и те обичам
с постоянството на предан войник,
който се е въоръжил до зъби
и влюбено дерзае идеала до смърт... ...
  603 
Малка басня върху една снимка
Сив заек като малък паметник
до каменния котарак се вижда,
дотичал от безумно отчаяние
и спрял във чуждата градина. ...
  647 
Симптомът Икар
... разрошвам късата прическа
и дългите ми дири се скъсяват.
Опира слънцето като решетка
до облачност, в очите наедряла. ...
  724 
Видовденски послеписи
На остров Сен Мартен разбрах,
че хората живеели щастливо.
Един младеж със ведър смях
ме уверяваше, че имал всичко. ...
  688 
Молитвеност
Благословен денят след петък и тринайсти,
след пълната луна на назиданието,
след сблъсъка на гордостта и мерзостта –
да бъде светлина с аура бяла, отче православни! ...
  685 
Вълшебство
Проскърцва въздухът следобед,
мяука като гладно сиво коте –
говорят бабичките долу,
а юни е дъждовно топъл. ...
  648 
Увлечение след спрелия дъжд
Леле... какво горещо излияние...!
Червенопухеста жена,
удавена в желание одежда
и токчета, посяващи нейния ...
  756 
Вдъхновение
Какво по-красиво от бледи божури,
потопени в буркан...
От мократа ти хавлия, от тебе,
спящ в детска поза до мен, ...
  692 
Отчуждени наречия
По-надолу от познатата сграда,
от стаята с повехтели пердета,
от прозореца южен с цикламата,
от вратата ожулена – бяга ми се... ...
  705 
Наричане
Твърде пряма съм и не хрускам.
Очите – парят, не омагьосват...
тебе, Еньо, не с фраза хлевуста,
с губерка словесна ще те тропосам. ...
  928 
Музика
Някъде вътре из мен тупа рефрен
и не знам как се изтръгва мелодия.
Слушам утринен шум, пулс от сърце,
чувам гласа ти, полъх гальовен. ...
  619 
През съня
Ох, този сън – прекатурил леглото
в разбита от варвари крепост,
косата ливада намачкал с нозе,
в очите насмел ветрове от полето. ...
  699 
Вещицата, която искаш
Когато вечеряш под бледа луна
и с нея поделяш сухари от време,
изгрявам добра и грижовна жена -
в чертичка на ирис в очи нажалени. ...
  1178 
Татул
Сред много палячи и домина
къде да се скриеш, душо?!
Гола, с наежени викове,
с черни мисли отдушник, ...
  736 
Ягоди в случайни мисли
Когато искам нещо, го мечтая:
пуст пясък, скали от съпротива.
Палми с режещи като мачете сенки
и шепот неизвестен... не от птица, ...
  807 
Жълта сграда
На ъгъла. До светофара. Намерихме
се с теб. Момичета от времето парадно,
сега – жени към петдесет и пет...
Намигаше червеното око сигнално, ...
  830 
ЕДНА РОЗА
Дъждът валеше като из ведро
по-силен от скръбта поетова.
Откъснах те, порязана от теб –
почти със зъби, жертвено. ...
  587 
Предложения
: ??:??