Ve2666 (Василка Ябанджиева) - Произведения

Книжки

Книжки шарени, красиви!
Опознавам с Вас света.
Историята на Земята
преминава кат река –
в моята ръка! ...

Ve2666

Поезия » Философска

2019-04-17T11:03:59+03:00 790 2 3

Април

Април дойде с мъгла.
Приспа листа и цвят.
Раздаде малко аромат,
искаше и
люлякът да цъфне. ...

Ve2666

Поезия » Акростихове

2019-04-14T09:56:03+03:00 1.1K 4 13

Приятелството си отива

Приятелството си отива.
Дори това от първи клас.
Всеки има си кусури-
и ти, и аз.
Приятелството си отива, ...

Ve2666

Поезия

2019-04-10T10:06:01+03:00 759 6

Старата къща

Ето я, на пътя!
Стои сама - старица прегърбена.
Боята отдавна олющена,
вратата - заключена.
Плаче с немити стъкла. ...

Ve2666

Поезия

2019-04-07T17:54:55+03:00 656 2 8

...

Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...

Ve2666

Поезия

2019-04-04T09:22:48+03:00 1K 6 7

Трева

Невъзпитана и жалка -
трева в буйната гора,
толкова съм малка,
че се врекох- да мълча.
Беше време, имах си листа. ...

Ve2666

Поезия

2019-03-31T20:19:14+03:00 633 1 3

Как

Как се ражда пролетта?
С топъл дъх и вик на птица.
А може би с разлистено дърво
и разцъфтяла вишна.
Идва тъй от нищото ...

Ve2666

Поезия

2019-03-26T09:43:08+02:00 655 2 7

Пияна жена

Пияна жена.
Каква веселба!
Навсякъде разхвърляни вещи.
Немити чинии, тигани,
цял куп дрехи непрани. ...

Ve2666

Поезия

2019-03-24T20:10:57+02:00 759 3

Честита пролет!

Чакана -:в студени нощи.
Ето я, пристига! Коси разплела,
снага кърши, със замах рисува -
трева, цветя наболи
и докарва всички птички. ...

Ve2666

Поезия » Акростихове

2019-03-22T08:26:52+02:00 837 2 1

Избухнала любов, гориш!

Изведнъж, без причина
започваш да чуваш сърцето си.
Боли, когато я няма.
Ужасно е, ако друг има.
Харесваш й грешките, ...

Ve2666

Поезия » Акростихове

2019-03-15T10:46:52+02:00 1K 3 4

Да е светло!

Разкъсани дните
някак минават.
Нощите белег оставят -
на рани, вопли, въздишки.
Утрото вплитат в нишки - ...

Ve2666

Поезия

2019-03-14T09:57:02+02:00 665 2 6

Родино моя, нося те в сърцето!

Равнини и планини.
От изток, - морски синини,
дъх на здравец и момини сълзи
и още нещо,
напомнящо за много, много ...

Ve2666

Поезия » Акростихове

2019-03-02T19:00:34+02:00 1.5K 4 8

Сън ли е?

Сън сънувах,
дълго плувах - в черната вода.
Змии и гущери целувах,
цялата позеленях.
Виждах как минава жълтата вода. ...

Ve2666

Поезия

2019-02-24T15:45:37+02:00 480 1 3

Слънце мое!

Слънце мое -
нежно, обичано, желано!
Изгрей! Стопли ме -
поне за малко!
Без теб съм нищо -.. ...

Ve2666

Поезия

2019-02-23T17:02:39+02:00 530 3 4

Как да ти кажа?

Как да ти кажа, че е студено?
Навън и в душата.
Зима е. Нормално,
лятото отдавна отмина.
Не искам, но все пиша! ...

Ve2666

Поезия

2019-02-16T22:49:18+02:00 1.4K 6 4

Спри

Едно, две, три.
Хайде, поспри!
Огледай се. Тишината ехти.
Чудиш се, накъде? -
по първата пряка пътека. ...

Ve2666

Поезия

2019-02-15T15:36:21+02:00 524 4 2

Любов

Любов –
скрита в поглед, във строфа,
млада, чиста, неопетнена,
винаги ранена, но непобедена!
Пореден гаф. Следа в сълзите, ...

Ve2666

Поезия

2019-02-14T17:41:51+02:00 562 3 1

Монолог на жената

Не е лесно да си жена!
Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че м ...

Ve2666

Проза

2019-02-03T15:50:06+02:00 1.8K 6 4

Въпроси

Искам да не бъда права, но животът го потвърждава! Майчината обич разболява, фира дава! Всеки ден наблюдавам - стари и млади, първите - вече берат плодовете на своята грешна любов, а другите - току-що правят първите стъпки. Говориш им, не разбират! Напълнихме се с принцове и принцеси, а кой ще им сл ...

Ve2666

Проза

2019-01-31T01:24:09+02:00 1.3K 2 6

На ръба

Когато си на края на скалата
и тъмен облак те теши,
няма я ръката,
няма я сълзата в майчини очи –
да те съхрани! ...

Ve2666

Поезия

2019-01-27T23:12:16+02:00 457 3 4

Делници

Бедна къщурка. Влага и студ.
Едничко одеало, нагризано от плъх.
Дим от комина в празнични дни.
Бабата спи.
Тенджера празна кънти. ...

Ve2666

Поезия

2019-01-27T01:43:21+02:00 874 2 4

Понякога

Понякога съм облак черен,
понякога съм светлина.
Капки кръв се стичат. Вярно,
но танцувам под луна.
Раздавам обич, а съм суша ...

Ve2666

Поезия

2019-01-23T18:22:11+02:00 585 5 7

Липса

Чакам - дни, нощи, часове,
а минутите с викове
отмерват - липса.
"Мамо"- ръката ми сама написа.
Стиснах я, до кръв! ...

Ve2666

Поезия

2019-01-22T23:40:16+02:00 481 2

Размисли

Уморена съм,
след вятъра не тичам.
Не се познавам,
а не искам на другите да заприличам!
Годините са безразлични ...

Ve2666

Поезия

2019-01-11T21:10:10+02:00 641 4 5

Добре дошла

Бабо Зимо,
добре дошла!
Малко закъсня.
На Йордановден кандиса,
гайда щом запя ...

Ve2666

Поезия » Гражданска

2019-01-09T14:22:13+02:00 1.3K 2 4

ЧРД!

Честит рожден ден, дъще!
Сърцето те прие
и си част от него. Късче,
което топли моето момче.
От нас далече. ...

Ve2666

Поезия

2019-01-04T23:42:49+02:00 622 6 9

Зима

Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син. ...

Ve2666

Поезия

2018-12-30T12:28:16+02:00 1.5K 6 11

Коледа

Коледа е.
Накичена елхата грее.
В кухнята така ухае
на питка, тиквеник, бадеми.
Едно мъничко човече ...

Ve2666

Поезия

2018-12-22T05:44:03+02:00 605 2 6

...

Изгризани нокти, до дъно .
Загубено минало,
отлетяло с детско хвърчило.
Души ме, отляво!
Бъдеще, толкоз неясно, ...

Ve2666

Поезия

2018-12-21T00:32:11+02:00 427 3 2

Единствена, любима!

Тя, майката една е!
Жена с главно име!
Изгубила нозете
от дълго чакане в студовете.
Превила снага ...

Ve2666

Поезия

2018-12-19T10:19:24+02:00 539 2 2

По Коледа

Загубих си очите –
от дълго взиране и чакане
на едно несбъднато желание,
по-голямо от имане.
Загубих пътя и посоката, ...

Ve2666

Поезия

2018-12-19T00:03:00+02:00 494 2 1

Избор -2

Дойде зимата, с малко сняг, колкото да подскаже, че е време да украсим елхата. За седмица се стопи, сякаш да улесни живота на Галя. Вместо радост, пак получи удар от съдбата. Гледам я унила, тревожна, набързо нахрани прасета и се шмугне в къщата. Гери (моят враг, малкото коте) напразно се умилква и ...

Ve2666

Проза » Разкази

2018-12-13T09:58:28+02:00 640 1

Коледна магия

Красива зимна картина -
от блясък на огън в камина.
Лека бяла завивка върху земята.
Еленче във впряга. Шейната.
Дядо Коледа пристига! ...

Ve2666

Поезия » Акростихове

2018-12-03T11:58:10+02:00 724 2

Завист

Завидя ми дори и за раните,
за онези - що ме калиха.
Няма ги.
Цигара от пепел и лава си свиха -
силна, отровна, напомняща дните. ...

Ve2666

Поезия

2018-12-03T08:32:46+02:00 519 2 4

Не искам

Не искам облаци и дъжд.
Не искам, но ме следват!
Вървя по чуждите следи,
а моите - безследно чезнат.
В сянката на някакво дърво ...

Ve2666

Поезия

2018-11-25T18:08:07+02:00 583 3 7

Искам си крилата

Изригна водната стихия.
Събаря диги и руши.
Крещи със пълна сила,
а ние нямаме души!
Мътните води не спират, ...

Ve2666

Поезия » Акростихове

2018-11-24T17:21:47+02:00 983 4 7

Буря

Небето ослепяло от светкавици
изгуби облаците бели.
По тъмните заспали улици
само вятърът набира сили.
Стърчат самотно светофарите ...

Ve2666

Поезия » Пейзажна

2018-11-15T20:28:13+02:00 784 4 5

Сън

От месеци се борят майките с деца,
няма подкрепа. Тишина.
Вдигнаха бензина,
развяхме знамена.
Колата е нужна, ...

Ve2666

Поезия » Гражданска

2018-11-11T21:13:09+02:00 601 4 6

Избор

Върна се на село с надеждата, че ще живее спокойно и добре. Ще обнови бащината къща, ще засее много цветя, да и радват душата. Не обичаше да ги къса, искаше сутрин щом стане, да почувства аромата им ведно с чистия родопски въздух. От терасата й се виждаше гората, есенно накипрена в жълто, кафяво, че ...

Ve2666

Проза

2018-11-04T22:58:17+02:00 1.6K 5

Как се става българин

Как се става българин?
Адски бързо. С много пари.
Кръвта не е важна.
Сякаш дяволът превзел е света.
Ето, отвсякъде се показва. ...

Ve2666

Поезия » Акростихове

2018-11-04T19:53:17+02:00 850 1 4