ZAPP

140 резултата

Когато любовта си отива

Когато любовта си отива
Оловото на облаците стана
хладен майски дъжд,
слънцето не искаше подкана,
разсипа лъчите си надлъж. ...
816 11

Трябваше да е...

Трябваше да е...
Трябваше да е пролет,
а мрачно... и само вали,
прииждат в облак отгоре
стихийни студени води. ...
874 17

Заблуди

Заблуди
Знам, ще се завърнат
старите заблуди
с нощта и
покоряващото тайнство... ...
723 7

Молба

Молба
Как след толкова раздели
под натежалото
от скръб небе
сърцето не стихва помъдряло, ...
785 10

Детски очи

ДЕТСКИ ОЧИ
на Зара
Ако в зениците гнезди коварен мрак
и буря вещае враждебно небе,
от Фортуна не чакай щастливия знак, ...
956 17

Един прозорец

Един прозорец
Прозорецът ти сляп мълчи...
в очите ми една сълза
се смеси със сребристи лъчи
от безмълвна и плаха луна. ...
889 10

Люляков залез

Люляков залез
Бакърените облаци суетно
изпратиха слънцето
до хоризонта, в злато очертан,
сбогуваха се безответно... ...
783 11

Изповедно

Изповедно
Историята, навярно ви звучи познато...
имали сте работа, животът роля ви е дал,
но за жалост, в нашето кипящо блато,
никой, нищичко, за ,,вечно,, не ви е обещал. ...
809 9

Жега

Жега
Залезът изтля.
Нощта не плисна хлад
над този побелял
от жега град. ...
1.3K 22

Декември

Декември
Неонов, непознат и далечен,
градът припламва в нощта,
подранила, зимната вечер
флиртува под воал от лека мъгла. ...
705 11

Самоизмама

Самоизмама
Замених широтата на безкрайно поле,
за безпътица на улици прашни и глухи,
преследвах неясни надежди в чуждо небе,
а оставих на тревата словата нечути. ...
845 21

Предпролетно

Предпролетно
С улицата за пролетта си говорим...
всеки очаква различни неща,
кое е по-важно не мога да споря,
аз съм само човек... а пък улица тя. ...
820 19

Зимни мисли

Зимни мисли
Гледам през прозореца
как дъждът неспирно вали...
под мен e погрознялата улица
с хаотично спрени коли. ...
1.2K 25

Стара снимка

Стара снимка
От снимката стара, покрита със прах,
ме гледат две топли, скъпи очи...
ставам отново малък и плах,
чувствам времето как ми горчи. ...
898 13

Бих искал...

Бих искал...
Бих искал да съм различен...
от изгрев по младежки припрян,
да ме радва, от поглед огрян,
денят ми несресан и прозаичен. ...
1.1K 21

Тези са българи

Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...
881 16

Кино-филм

Кино-филм
Следвам на филма сюжета
в зала забулена с мрак,
без надежда - последна отнета -
героят е вече отчаян глупак. ...
894 26

Човешка душа

Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...
1K 37

Поет

Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...
1.1K 15

В плен на нежността

В плен на нежността
Навярно твърде дълго вятър ме брули...
Беше ми трудно. С две уморени ръце,
скришом триех по премръзнали скули
сълзите, браздили моето мрачно лице. ...
1.3K 19

Безпътица

Безпътица
Попътни ветрове си пожелаваме...
но, верни на хазартния си нрав,
в обратната посока се отправяме
без цел... изпълнени със гняв. ...
1.6K 23

Есен

Есен
Към намръщено ниско небе
дим от комини се стели,
отлетяха от нас, незнайно къде,
родени в късното лято химери. ...
2.1K 29

Да срещнеш приятел

Да срещнеш приятел
Бездомник смълчан на пейка седи,
пес уличен във него се взрял,
клекнал, за миг не отделя очи,
другар по съдба в човека познал. ...
989 21

Присъда

Присъда
Понякога е тъй непоносимо,
а път отправен не остана,
мълчанието, знам, е непростимо,
но думите... са очаквана измама. ...
769 18

Щрихи от Живота

Щрихи от Живота
1.
На просякиня дадох пари...
обясни ми с маниер на чиновник,
по-малко от петарка не взема дори, ...
908 28

Ноември

Ноември
Утрото нежно погали
небето над малкия град,
кестени, от есен преляли,
рисуват с ръждивия цвят, ...
1.1K 20

Поет и Муза

Поет и Муза
Киро, кварталният поет, самотно
смучеше коктейл с коняк,
а в главата му тъжно-неохотно
потракваха две рими в такт. ...
1.1K 20

Жарава

Жарава
Докрай ли съм разбран -
желания в очите ми напират?
Сърцето ти за мен е пристан...
укротени бурите замират. ...
950 25

Нашето време

Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот, ...
795 14

Малко вероятна история

Малко вероятна история
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...
985 16

Риторично

Риторично
От толкова скръб... преболях,
изгубих измамно-скъпи неща,
от лаври умирах... с рани живях,
сега с други очи гледам света. ...
835 26

Стихия

Стихия
Понякога... само понякога
в час късен на топлата нощ
вечно будни съмнения стават
стихия с разрушителна мощ. ...
977 23

Октомври

Октомври
Изгнаник, от Рая прокуден,
се скитам по есенни улици,
като птиците аз съм принуден
да следвам сезонни приумици... ...
1K 37

Сърце

Сърце
Сърцето си да спра не мога,
то ударите отредени отброява,
в радост и нечакана тревога
изгаря бавно в чувствена жарава. ...
1.2K 22

Европейци

Европейци
Беше златна, пълна с благодат есен. Вятърът донасяше миризми на треви и препечени стърнища. Някога миризмите бяха много по-благоуханни и разнообразни, но с годините и те като хората се топяха и изчезваха.
Кръчмата беше единственото работещо по това време заведение. То, не че имаше други в ...
1.1K 34

Септември

Септември
Слънцето поляга уморено,
приглушени сенките се удължават,
едно предчувствие стаено
подканя листи в жълто да изтляват. ...
2.5K 39

Диалектика

Диалектика
Бавно стихват чувства,
нажежени нявга до червено...
неусетно овладяваме изкуство
да преминем през деня смирено. ...
966 35

Август

Август
Под ризата на пламналите
небеса
замиращите стъпки на деня
аз чувам, ...
1K 35