Разкази - Проза

Вълча песен

Огромни късове скали са намятани безредно, в падината. Пътят се промушва в прашните им сенки, хлътва в неравности и дупки, подскача по камъни и боруни. Най-после, измъкнал се от своеобразната каменоломнa, се засилва към реката - сив, обрасъл с буренак и тръни, прекосява излинялата отдавна зеленина н ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-11-03T22:01:34+02:00 1K 2

... по стъпките на Будителите

... по стъпките на БУДИТЕЛИТЕ
Пламъците обхванаха с яките си мишци старото дърво и запъплиха тежко, пращейки, нагоре. Църковните камбани забиха тревожно и замлъкнаха. Тънки струйки дим се извиха над дървените покриви на манастира, закътан сред скалите на планината. В тъмната нощ червените светлини о ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-11-01T19:48:54+02:00 1.3K 14

Лунно цвете

Когато си сам, когато си тъжен, аз съм тук. Не страдай и не скърби, а просто се вгледай в живота. Открий своите загърбени мечти. Аз ще те хвана за ръка и ще полетим. По-леки от всякога, по-волни от вятъра. Реем се, толкова млади и диви, с коси разпилени. Ето, бавно настигаме дъгата, така пъстра и кр ...

FireBlade

Проза » Разкази

2009-11-01T19:38:17+02:00 948

Мираж

Тогава…
Млади, влюбени, щастливи…
Вече имена в изкуството ни. И не само в нашето.
Заедно учили. Заедно завършили. Заедно работили, години наред, на тавана на една сграда.
Там било ателието им. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-11-01T19:00:45+02:00 803 1

Зора

Къде ли беше то, детето, което роди преди три години. Сега тя е майка. Има си момиченце, а то беше момче. Владимир я изостави, защото тръгна с друго момиче. Между тях имаше любов, но той може би не я разбираше. Идеше ù да вика до полуда: "Къде си сега? Ела да видиш какво остана от мен! Може би не съ ...

mari45

Проза » Разкази

2009-11-01T17:43:07+02:00 712 1

Моли се!

Вечер поглеждай към небето и се моли за прошка. Моли се да дойде утрешният ден. Моли се да се събудиш. Моли се всеки твой грях да бъде опростен. Получиш ли тази прошка, научи се да си справедлив.
Не бъди суров, не бъди коравосърдечен, не бъди добър, не бъди чувствителен, не предлагай помощ, когато н ...

FireBlade

Проза » Разкази

2009-10-31T22:17:05+02:00 1K 1

Невъзможна любов

Джесика се запозна с Павлин във виртуалното пространство. И тя не разбра как избра него... „Веселяка” беше псевдонима му. Отначало по-плахо, после по-смело изразяваха мисли и становища по разни въпроси. В края на зимата и началото на пролетта, нощите бяха все още дълги и хора като тях прекарваха веч ...

dimi49

Проза » Разкази

2009-10-31T19:35:30+02:00 2.5K 1 19

Обещание ябълков цвят

Лондон, есента на 1888 година. Публичен дом в Актън, западната част. Смрачава се. Градският разсилен мъкне стълба и пали газовите фенери. Зловещи сенки протягат ръце откъм ъглите на сградите и топлят длани на светлината. Спуска се противна мъгла. Преминава файтон, вътре гуляят. Чуват се крясъци, сме ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-10-31T12:33:22+02:00 911 3

... с думи на любов

... с думи на любов
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...

nellnokia

Проза » Разкази

2009-10-30T20:59:17+02:00 2.3K 26

Залогът

ЗАЛОГЪТ
Иво се криеше, в една мизерна боксониера вече пети ден. Никой не знаеше за този апартамент, освен него. На това разчиташе. Но все пак щеше да му се наложи да излезе от там. Три денонощия не беше ял, краката му трепереха, а стомахът го болеше много. Притежаваше всичко на всичко десет лева. Ко ...

Бинев

Проза » Разкази

2009-10-30T20:45:21+02:00 1.2K 2

Среща

Седя и чакам. Нервно поглеждам часовника си. Вече е осем и петнадесет, а нея още я няма. Къде ли се губи? Отпивам от виното и паля поредната цигара. Ръцете ми треперят от страх дали ще дойде. По дяволите! Разлях малко вино върху перфектната бяла покривка. Келнерът за пореден път идва да ме пита дали ...

FireBlade

Проза » Разкази

2009-10-30T19:56:32+02:00 867 2

Писмо от непозната

... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...

Лепидоптерия

Проза » Разкази

2009-10-30T19:19:38+02:00 1.6K 6

Махалата Лозенец

Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, това е единственият начин да живеем дълго. А животът не е чак толкова лошо нещо! Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък, на улица "Криволак". А в квартала има три улици, по които отново след седем години минавах всеки ден. За ...

lubara

Проза » Разкази

2009-10-30T12:26:29+02:00 1.2K 8

Приятели

Виолета беше навършила четиридесет и пет години, но вече можеше да живее само за себе си. Майка ù беше починала наскоро, а дъщеря ù започна многообещаваща кариера във Великобритания. Тя беше от малкото хора в България, които можеха да не се тревожат за приходите си, защото те бяха постоянни и в прил ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-10-30T12:13:06+02:00 1.3K 11

Объркано нещо е животът

Объркано нещо е животът. Днеска го гледаш един, утре се обърне и вече станал друг. Днеска си на дъното, утре си се качил на върха. Заседиш се колкото там можеш на високото, пак се завърти оня ми ти живот и пак си изпаднал на някъде. Днеска, ако си на просяшка тояга и някой ти каже „Ти след толкова и ...

nofi

Проза » Разкази

2009-10-30T01:00:17+02:00 1.6K 5

Дяволски вълни

Дяволски вълни
- Разкажи ми история...
Седим на морския бряг и гледаме вълните. Последните мигове от лятото са - утре се връщаме вкъщи. Двете седмици, изкарани в крайморското градче, почти са се стопили.
- Хайде де, разкажи ми история... ти винаги разказваш толкова хубаво...
- Какво искаш да ти разк ...

Galadriel

Проза » Разкази

2009-10-29T21:07:14+02:00 1.6K 2

Сън с Лу Саломе

По някакъв нелеп начин свързах появата на онази непозната в бара с Лу Саломе. Нямам представа как се появи в главата ми подобна фикс идея. Определено беше красива и определено нереална, за да имам достъп до някакви илюзии; дори не съм си го представял като възможен вариант. В подобни състояния изпад ...

radi.

Проза » Разкази

2009-10-29T15:20:24+02:00 1.1K 3

Зовът на Мария

ЗОВЪТ НА МАРИЯ
Есен е. Дървото на двора беше привело клони. По каменната пътека листата, подгонени от играта на вятъра, танцуваха нестинарски танц. От къщата се чуваше гълчава. Там беше се събрала цялата челяд на Гаваза. Голям шегаджия беше завалията. Докато един ден, Кебапа го набеди, че му открадн ...

mari45

Проза » Разкази

2009-10-29T00:54:01+02:00 1.2K 4

Вероятен случай

ВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ
За тях вечерта беше прекрасна. Светът сe потули в синевата.
Мракът пълзеше, а онова задушаващо зелено, което мамеше
през деня, се потапяше в тъмнината и под прожекторите на лу-
ната се превръщаше в някаква сапфирена фантазия, украсена ...

Wali

Проза » Разкази

2009-10-28T21:52:56+02:00 755 2

Хубавите Елени

Там я видях – в гаража на Мирчо, който той наричаше ателие. Трябваше ми боя - вандали бяха надраскали с графити оградата на бащината къща. В сумрака на мръсната, отрупана с всевъзможни вехтории, свещена обител на братовчеда, огрята единствено от промъкналия се воайор – уединен слънчев лъч, ми заприл ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-10-28T19:45:38+02:00 1K 2

Целувката на смъртта

Бавно навлизам в тунела. Сега ми се струва някак безкраен. Страхувам се. Ето, че в момента на отчаяние вече забелязвам искрицата надежда, вече се вижда бялата светлина. Наближавам я. Сигурно е хубаво отвъд нея. Дано е хубаво.
Господи, тази светлина ме пронизва! Крещя от болка, но без глас. Разкъсва ...

FireBlade

Проза » Разкази

2009-10-28T19:31:04+02:00 1.2K 1

Моята улица

Моята улица е кръстена на деня, в който генерал Гурко е влязъл в Търново. Не знам как са го посрещнали, мен преди двадесет и седем години не ме посрещнаха кой знае колко тържествено. Но от това не се натъжих много, друго не очаквах. Заради това, че съм софиянец, хайде да не се лъжем, че сме по-разли ...

lubara

Проза » Разкази

2009-10-28T17:46:49+02:00 1.1K 9

Цветът на мълчанието...

Събираха се почти всяка вечер. Кръчмето беше непретенциозно мебелирано, с тънки цени и нешумна музика, нормално задимено и с годините се превърна в техен втори дом...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в св ...

Довереница

Проза » Разкази

2009-10-28T00:34:23+02:00 1.4K 20

Необходимият залог

Те бяха приятели – човекът и кучето. Зад гърба си имаха много дни и нощи на напрегнато взиране, търсене, преследване; много радости и вълнения. Ловната пушка не пропускаше вдигнатият от кучето дивеч. Времето ги бе научило да се разбират простичко – с жест или поглед, като истински големи приятели.
Ч ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-10-27T13:16:01+02:00 936 11

Tакъв е животът

Такъв е животът
На всички столичани добре им е известно колко е редовен градският транспорт в София. До толкова, че понякога ти се налага да чакаш даже повече от 1 астрономически час.
Тази сутрин на спирката на автобус № 280 вече 30 минути чакаха към 20-30 души.
Те нервничиха по различен начин. Едни ...

kovak

Проза » Разкази

2009-10-26T14:35:53+02:00 1.1K 1

Думи

Думи
Думи. Всеки говори. Всички говорим прекалено много, а всъщност нищо не казваме. Нищо смислено. Говориш. Не спираш. Понякога си мислиш, че казваш само истини, или правилни неща, или хубави неща. Често нараняваш без да го осъзнаваш.
Денят беше юли 22, ако не се лъжа. Слънцето печеше напук на всич ...

just.neli

Проза » Разкази

2009-10-26T14:21:15+02:00 1.2K

Най-тъжната пролет

Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. ...

mini_izku6enie

Проза » Разкази

2009-10-26T14:18:13+02:00 1.3K 2

Делба

В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...

azura_luna

Проза » Разкази

2009-10-26T14:06:18+02:00 1.5K 44

Раим

Раим
(Съвременният Мунчо)
Случвало ли ви се е да пътувате до Триград? Ако отговорът ви е „да”, то със сигурност не сте пропуснали да спрете в уютната хижа на Тешел, за да се подкрепите преди оставащите десетина километра до крайната цел. Така постъпихме с моя любим преди няколко дни. Докато той поръ ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-10-26T01:54:14+02:00 1.5K 16

Край езерото

Край езерото
На Славе
Чашата винаги е полупълна!
Дъждът валеше така силно, че чистачките едва смогваха да отблъснат водата, която се стичаше по стъклото. Автобусът тромаво се движеше по пътя, лъкатушещ по завоите. На моменти можеше да се види и езерото, покрай което минаваха, но и то беше покрито в ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2009-10-26T01:37:23+02:00 1.2K 1

Права колонка

Петър се опули в екрана на компютъра, а след това отново погледна фиша, който държеше в ръцете си. Почти всичко съвпадаше. Беше познал цели седем срещи в права колонка и от печалбата го делеше само още една среща. Трябваше да познае и нея, иначе всичко пропадаше. Той извади калкулатора и с треперещи ...

Heel

Проза » Разкази

2009-10-24T20:47:12+03:00 942 1

Чудо

Бяха се хванали за гушите.
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2009-10-24T20:39:16+03:00 862 3

Гневът на великия кан

Гневът на великия кан
След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.
В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.
Той впери взор в очакващите го люде.
От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. ...

Войнов

Проза » Разкази

2009-10-24T20:29:24+03:00 2.4K 7

Производни на любовта

Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...

Romanov

Проза » Разкази

2009-10-24T11:42:14+03:00 1K 7

За Пенелопите

Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо. Чувствам се ужасно скапано нещастносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-10-23T20:57:11+03:00 1K 1

* * *

Среднощна разходка с моя най-добър приятел... ІV част
Като заговорих за котета, иска ми се днешният ден да не беше настъпвал. Изпитах най-големия ужас в живота си. Преди няколко дена забелязах , че моят котарак Том не се държи като друг път – игриво и закачливо, а, полегнал на една страна, не ми поз ...

Karaman

Проза » Разкази

2009-10-23T19:51:21+03:00 1.4K 20

Топъл шоколад

Ко Та Рак завари Сянка да пие някаква гореща напитка.
- Искаш ли? - въпросително кимна към течността сянката. Котакът любопитно надникна в чашата му и идентифицира субстанцията вътре като топъл шоколад - любимата гореща напитка на Сянка.
- Мляко с какао имаш ли? - реши все пак да попита за своята лю ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-10-23T19:39:57+03:00 1.3K 2

Кера Петрова - Совата

Кера Петрова – Совата
Кера Петрова беше от онези жени, които спокойно бихте подминали, ако я срещнехте случайно – широки, „торбести” дрехи не само скриваха тялото й, но и с нищо не провокираха фантазии за формата му; косата й, някога оцветявана в незнайно какъв цвят, беше лишена от блясък и форма; о ...

rarebird

Проза » Разкази

2009-10-23T17:40:10+03:00 1.3K 20

Безличната

Поредната линейка изви пискливия си глас и за миг заглуши шума по улицата. ”Какво ли е станало този път?”, помисли си тя и спря хода си за секунда. „Дали някой не се е блъснал с кола, или пък е получил инфаркт и сега се бори за живота си?” Огледа се – на никой друг не бе му направило впечатление, ни ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

2009-10-23T11:33:05+03:00 1.2K 1

Подлудяващите униформи

Подлудяващите униформи!
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето. ...

play-girl

Проза » Разкази

2009-10-22T22:54:47+03:00 1.3K 2