Философска

20,9 резултата

Светът е филма в който ни убиват

Светът е филма в който ни убиват,
а ролята е задушевна жаба,
която бавно се сварява,
опиянена е от мрака
в казана, точно под капака ...
731 3 5

Баща ми в мен

Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...
750 7 19

Предесенно

Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
435 1 2

Бялата смърт

Бялата смърт
Здравей, как си приятелю мой ти сега?
Не съм добре, разпространява се отровата.
Исках да успокоя себе си и моята душа,
но отговора друг е, съвсем не е това! ...
475 2

Как да дишам

Как да вдишвам този тежък въздух,
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени? ...
581

Здравей, море

Здравей море
Пак при теб се завърнах мое море,
бях далече но те носих в мен!
С теб сме заедно отдавна, от дете
и мислех за теб аз всеки божи ден! ...
680 4

Дистопия

В сиво стенат зловещите улици,
не небе е над тях, а река,
сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -
кално бъдеще - мътна вода.
Ледове са ръбатите облаци, ...
551 1 8

Аз съм тази, която...

Аз съм тази, която се учи
да преживява цялостта си –
докато се разпада на парчета.
Аз съм тази, която се учи
да присъства — ...
772 1 5

Между вчера и никога

Къде изчезна кърпата,
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...
604 4 7

Атлазена сплитка

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
481 1 5

Дух в мъглата

Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
842 5 19

Търси се Армагедон

В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...
714 1 2

Където спят душите

Кога ли ще се съмне?
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи, ...
584 2 8

Тишина

Колко е тихо. Колко са тихи
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...
476 2 3

Все още дишам

Щом се свърши въздуха в мене,
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...
621 1

Смъртта е само недописан стих

Каква ми е клиничната картина?
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.
В стих те написах, пях те и изплаках, ...
450 4

Вина

Вината ми е черна, очите зеленеят,
отровни мислите горчат,
ярост адска ме владее,
страстите не ме щадят.
Толкова обичам и така горя, ...
522

Сълзи от дете

Товар размазва крехко сърце,
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.
С очи страхливи в морето се губи, ...
461 1

Неделими

Разбрида се килима под краката ни.
Окъсаха се старите постели.
Живота вече зъзне по халат,
изкъпан за последната неделя.
Отива си от нас и без да пита, ...
608 1 3

Исторически парк

Исторически парк
Парк на историята ни съгради се сега
в едно красиво кътче от България.
Влез в него и си спомни историята
на всички българи останали в паметта. ...
507

Живот – недорешена кръстословица

Живот – недорешена кръстословица
посветено
Тя знае всичко… Вестници продава.
Решава кръстословици – на ден по пет.
С тях игнорира хорската гълчава ...
798 5 15

Одобрение

Мъгли ме обгръщат, взорът ми прикриват,
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение, ...
441

Първо аплодисментите

Аз повече не бих написал ред,
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...
507 1 2

Бели нощи, златни дни

Аз искам бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...
388 1 4

Сякаш ме обичаше

А в спомените – сякаш се обичахме,
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам, ...
757 1 2

Среднощен дъжд

Среднощен дъжд окъпа тишината
и приласка душата неспокойна.
Поисках от Вселената да прати
щастие и здраве в дози тройни.
Но не за мене само, а за всеки ...
887 2 4

Животът

Животът е дълго изпращане
в безкрайния низ от съдби.
Той блика в моменти на щастие
и чезне сред дъжд от сълзи.
Животът е раждане чакано, ...
700 1

В Жеравна

В Жеравна
Там далече в България в селцето Жеравна,
всяка година има сбор на българщината!
Тук се сбират млади и стари в една гора
и пеят и играят те наши български хора'! ...
483 1

Морето и Любовта

Морето и Любовта
Ти мое море си като Любовта
идвам при теб винаги с усмивка.
Заедно сме, за кратко си отивам с тъга
и все ми липсваш, вълна след вълна. ...
535 1 1

Светли безсъници

От усмивка и песен, и блясък на минала слава,
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...
578 2

"Memento mori"

на Анна
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...
709 1 6

За нежност време не остана

За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
431

Одеялото на покварената нощ

Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя, ...
631 1

Порастване

Поредното разпятие скованото
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди, ...
379 1 3

Не е виновно слънцето

От невръстен гневя се на слънцето,
че през лятото пали огнища,
и за капчица дъжд - вечно скръндзаво,
вместо хлад е досущ - пепелище...
Но къде ще угаснат пожарите ...
530 2

Милениум

МИЛЕНИУМ
Синее здрачината и денят
се спуска в стръмнините на безкрая.
По улиците – в глобуси без цвят,
кълби неон с илюзия за Рая. ...
524 2

Дори и без да зная как се пише

Да, писали са, писали поетите,
душата си са късали. До здраво.
А как е днес? Горите или светите?
За две-три книжки. Лицемерно: Браво!
Оставали на листа прогорените ...
535 2 7

Дяволът в мен

Дяволът в мен е сложен,
многопластов герой.
Аз без него бих бил
невъзможен,
а без мене пък-той ! ...
560 2 2