Философска - Поезия

Кратко, точно и ясно

Сега...
е лятна суетня.
Ще дойде
есенна хармония.
И после – ...

ahilesov

Поезия » Философска

2015-07-07T22:36:09+03:00 1.1K 3

Провокирано от мъката на истинската загуба

И само миг, един-единствен миг,
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование, ...

exs_77

Поезия » Философска

2015-07-07T22:32:36+03:00 772

На чужд гръб...

Всяко богатство,
на чужд гръб натрупано,
е светотатство...

rhymefan

Поезия » Философска

2015-07-07T08:12:06+03:00 532 1

...

Потопена в кристално синята самота
сред глухата тишина на отроненото
тя мислеше за живота им
с дръзновението на отчаянието -
лишената от драматизъм връзка ...

alonamaier

Поезия » Философска

2015-07-07T08:09:30+03:00 863 4

Космическо видение

Надвисва космосът - застинала лавина
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява ...

vega666

Поезия » Философска

2015-07-06T17:16:10+03:00 1.1K 1 16

Стих(ът)

на разбитите
сърца
остава
блага дума
да ги ...

rhymefan

Поезия » Философска

2015-07-06T10:41:05+03:00 552 1

Неопитоменият дивак

Студът на празнотата ме поглъща.
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2015-07-06T10:06:16+03:00 580 1

Мъка, тъга и още нещо

Времена смутни настанаха,
превзеха мойта душа.
Там отдавна останаха
само отчаяние, мъка, тъга...
Не зная как го допуснах, ...

VladislavV

Поезия » Философска

2015-07-04T11:17:32+03:00 947 2

Толкоз

Толкоз горчилки,
на прòстор провесени,
го сгромолясват...

rhymefan

Поезия » Философска

2015-07-04T11:08:46+03:00 432 2

Размишления

Печалното не е в това,
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...

koli4a

Поезия » Философска

2015-07-03T15:59:20+03:00 399 5

Умалително

човек
е умалително от
човечище

rhymefan

Поезия » Философска

2015-07-03T08:55:01+03:00 495 1

Червени рози

Червени рози
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...

Radica

Поезия » Философска

2015-07-03T08:44:31+03:00 1.4K 3

Какво ти трябва

Безреемие и истина,
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог... ...

Helius

Поезия » Философска

2015-07-02T23:22:12+03:00 1.1K 7

Ще се редуват сезоните

Отмина пролетта на мойто детство
набързо, като топъл летен дъжд.
Тя някак тръгна без транспортно средство,
но ме превърна във пораснал мъж.
И аз през цветни пролети и зими, ...

koli4a

Поезия » Философска

2015-07-02T18:19:53+03:00 480 7

Облаци от прах

Пътеката ми, вече уморена,
изглежда, че приключва в тишина.
Изгубва се в потока на безвремието.
Там няма ни прозорец, ни врата,
които да откриват нещо друго - ...

Iszaard

Поезия » Философска

2015-07-02T18:18:59+03:00 814 3

Завоевател

Човечеството е дете, целунато за лека нощ,
оставено съвсем само. Не спи в тъмната си стая.
Пристъпва, препъва се.
Стои при малкия перваз с цветя,
в очите му - безброй звезди, мрачна бездна от омая. ...

limeruna

Поезия » Философска

2015-07-02T18:13:03+03:00 851 1 6

Разбито приятелство

Къде отиде нашето доверие?
Къде отиде заклетото поверие?
Защо разби се нашето приятелство?
Защо показа се нежеланото предателство?
Разбито приятелство, това ли трябва да остане? ...

nikalas

Поезия » Философска

2015-07-01T20:55:41+03:00 565 2

Сюита за гърне, дванайсет слънчогледа и парче ухо

СЮИТА ЗА ГЪРНЕ, ДВАНАЙСЕТ СЛЪНЧОГЛЕДА И ПАРЧЕ УХО
Във простичко гърне
на маса с дървен плот
във топли цветове
от Слънцето - живот ...

йеромонах

Поезия » Философска

2015-07-01T20:43:38+03:00 529 1

Стъпки по росата

Бях съпруг, баща и мъж
с жена, деца и къща.
Но съдбата не веднъж
във дните се обръща.
Днес съм дядо и съпруг ...

koli4a

Поезия » Философска

2015-07-01T20:38:35+03:00 536 9

А Тѝ?...

Èрос се (п)èрчи
и в èрес залѝта, а
Тѝ, Афродѝта?...

rhymefan

Поезия » Философска

2015-07-01T20:37:52+03:00 614

Душата ми

Очите ти намерих бързо в мрака,
гласа ти чух, когато пак заплака.
Не можеш да си вечно силна,
особено при таз' съдба усилна...
Вярвай вечно в благодатта, ...

BeingHappy

Поезия » Философска

2015-07-01T09:00:31+03:00 744 4

Море се лее в подлезите

Море се лее в подлезите,
многоцветно, буйно и неудържимо.
На вълни се разлива по площадите
и наводнява заведенията.
Нахлува през открехнати прозорци ...

Ustremlenie

Поезия » Философска

2015-07-01T08:59:28+03:00 749 1

В бурята стигаш мечтите си

Прииждаща вечер - студената плазма на дните...
Кръвта неизтекла в звездите
пулсира отново във мене.
Под мъртви тапети дочувам
как малкото камъче диша. ...

vega666

Поезия » Философска

2015-06-30T22:28:08+03:00 1.1K 4 16

Eднопосочен билет...

Eднопосочен билет...
Нощта сакрални тайни смутно крие,
легенди и предания реди-
среднощен вихър-бродник късен- вие,
раздират мрака падащи звезди... ...

jollyroger

Поезия » Философска

2015-06-30T19:17:39+03:00 554 4

Прозорецът със закованите крила

Прозорецът със закованите крила
Прозорецът горе
стоеше отворен
и чакаше тръпен и ням
така да се случи, ...

donchevav

Поезия » Философска

2015-06-30T13:19:59+03:00 1.7K 1 32

Седемнадесет /словца-сричици още/ за Тебе, Любов!

И не ще се спреш
да си най плам и жар, а
не - сняг, лед и скреж!!!

rhymefan

Поезия » Философска

2015-06-29T17:11:13+03:00 656 4

Обърнати очи

Обърнати очи
Дали не са обърнати очите ми,
дали не виждах наобратно,
дали сУшина не са сълзите ми
и дали е тъй всичко еднократно. ...

ParvaNova

Поезия » Философска

2015-06-28T16:42:22+03:00 1.1K 22

За Душата

Вървя и все вървя по своя път самичка,
пейзажи в мен носталгия просмукват.
Запях и чувствах с волността на птичка,
но питах се тревожно - защо е скучно.
В голяма къща съм стопанка малка, ...

тюркоаз

Поезия » Философска

2015-06-28T16:41:18+03:00 986 1 9

Не искам

Не искам да съм победител,
нито на живота зрител.
Не искам да съм на върха,
нито изхвърлен на брега.
Не искам тръпки екстремални, ...

ahilesov

Поезия » Философска

2015-06-27T19:17:42+03:00 1.2K 1

Опит за „акро-нава“

Бесове
Отпъждащият
Галилеец

rhymefan

Поезия » Философска

2015-06-27T11:43:36+03:00 530 1

Замира тишината бавно в здрача

Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...

Helius

Поезия » Философска

2015-06-26T23:54:45+03:00 998 14

Ако някой

Ако накой нявга мислите ми прочете,
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече, ...

bojan

Поезия » Философска

2015-06-26T23:32:30+03:00 860

Тухла в зида

Тухла в зида
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно ...

donchevav

Поезия » Философска

2015-06-26T23:01:56+03:00 1.1K 3

Самота

Самотен е и този космос
Не ми достигна даже той
И в екзистенциалните въпроси
Намерих студ, и лед, и зной
Личността си аз погубих ...

mementoxmori

Поезия » Философска

2015-06-26T22:56:40+03:00 829

* * *

Ѝма ли душà
сатанàта?... Ако - „Да!“,
тя е парàта...

rhymefan

Поезия » Философска

2015-06-26T22:37:23+03:00 609

Животохолизъм

Пaрчетa чувство, рaзглобени пъзелно
и мисъл-вятър в чaшa от рaкия.
Дa изпревaрим слънцето вървим. Вървим и бързaме.
Телaтa ни летят междустихийно.
Въздушност, скътaнa нaвътре в дълбините. ...

Rambi

Поезия » Философска

2015-06-26T00:29:43+03:00 1K 1 6

Нямам думи излишни

Днес нямам за тебе думи излишни,
за да ги изричам без глас в нощта.
Намирам в себе си ноти лирични,
с мелодия стигам до твоята душа.
С магия, с нежност ще те прилаская. ...

val_ned

Поезия » Философска

2015-06-25T18:06:28+03:00 723 1

Дилема

Денят със грижи ме залива,
че пречи даже и на слух.
Стремеж със можене се слива
и огън има в моя дух.
И птица бяла ме повежда ...

koli4a

Поезия » Философска

2015-06-25T17:52:33+03:00 430 4

Блато

Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават. ...

vega666

Поезия » Философска

2015-06-25T13:23:02+03:00 1.1K 2 21

Тишина…..

Тишина…
Застинала в прозрачните дрехи на житото.
Толкова... толкова щастие от дните прелива!
Перли и розови макове…
Грехове… ...

HAATOR

Поезия » Философска

2015-06-24T20:13:37+03:00 790 1