Философска - Поезия

Смърт в равнината

СМЪРТ В РАВНИНАТА
Единственото по-лошо от това да живееш сам
на върха на най-високата планина
със екипаж от замръзнали роботи алпинисти
или без презервативи в подводница на морското дъно ...

dihudas

Поезия » Философска

2011-12-02T20:01:06+02:00 1.5K 3

Липсата

Защо те нямаше толкова дълго време?" - попитал Питър Пан. "Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." - отвърнала Тинкърбел. "Защо?" "Просто защото... ...

ekstasis

Поезия » Философска

2011-12-02T13:53:46+02:00 3.3K 1 27

Животът

Животът е кратък,
от вечност е миг
и ние живеем забързани.
И често тревожно надаваме вик,
усетим ли ...

slava82

Поезия » Философска

2011-12-02T13:52:46+02:00 837 4

Зловещо

ЗЛОВЕЩО...
Празни кръстовища с празни коли,
улици празни без смях и искри.
Последна цигара самотно гори,
светофарът напразно червеното скри. ...

galenavyrbeva

Поезия » Философска

2011-12-02T13:50:40+02:00 926 3

Не сменям човека

Навярно в някой хубав ден съм се родила
и вяра в моята градина създателите посадили,
началото на всичко ценно да подскажат,
за моя първи ден в живота ми - отраден.
Навярно е приумица с живота да се боря, ...

тюркоаз

Поезия » Философска

2011-12-02T06:34:28+02:00 742 9

Определение на любовта

Любовта е кратка вечност
изпълнена с празни сърца,
тя е едно разделено цяло
и две души в едно тяло.
Любовта е близко минало ...

dragon

Поезия » Философска

2011-12-02T06:33:41+02:00 993 10

Психологично уравнение...

* * * * *
Жестокостта на болката невинаги е равна на големината на грешката, съотнесена към чувството за съвест...
Съвестта определя силата на болката от осъзнаването на грешката и депресиращото усещане за срам, което е равно на възпитанието + интелекта на определения индивид!
В. Желязков
* * * * *

Napolitano

Поезия » Философска

2011-12-02T06:32:44+02:00 1.7K 12

Опитомете дивия човек

Опитомете дивия човек!
Върнете му достойнството и вярата!
В тоз' електронно-примитивен век
загубили сме за доброто мярата!
До болка неразумни сме. Страдалци сме. ...

mariankrystev

Поезия » Философска

2011-12-01T16:08:39+02:00 640 3

Дъга

Полунощ е.
Пак съм сама.
С малка пръчка рисувам си дъга.
Ето драсвам тук и малко там, ето така завършвам си я аз.
Красива е, нали?! ...

dark-love

Поезия » Философска

2011-12-01T09:47:15+02:00 1K

Праведни морета

От времето на рая още знам,
че праведни морета не се раждат.
Грехът е първороден само там,
където сме умирали от жажда.
Където сме обичали насън, ...

ulianka

Поезия » Философска

2011-12-01T06:26:41+02:00 1.1K 9

Жаден съм - свърши се

„Жаден съм- Свърши се“
Последни думи - вопъл в тъмнината,
в пътя пуст разтвориха врата.
Смъртта окови готвеше на прага,
но на прага не достигна светлина. ...

galenavyrbeva

Поезия » Философска

2011-12-01T06:16:49+02:00 626 4

Гаф

Гаф
Ти обиждаш ме и вика
в мен цялото ми същество,
само слепва се езика
да пелтечи "как?", "какво?". ...

Nejnostt

Поезия » Философска

2011-11-30T16:39:51+02:00 654 4

Лилаво

На Георги
Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие. ...

Comptesse

Поезия » Философска

2011-11-29T18:59:45+02:00 634 2

Векът на Сатаната

Към щастието пътят устремен
болезнен е, щом липсва му посока!
Вървях по него млад и окрилен!
И днес вървя!... Но, укротен, потока
на времето – от изгрева към залез – ...

mariankrystev

Поезия » Философска

2011-11-29T18:42:11+02:00 577 1

Перото на поета

Перото на поета
Перото е живот за мойте вени
под напора на бързаща ръка.
Спектакъл нов за бъдещо творение.
Част от болка в миг от вечността. ...

galenavyrbeva

Поезия » Философска

2011-11-29T12:22:06+02:00 700 9

Дали

Дали морето всъщност е солено
от сълзите на страдащи души,
и от гнева им стене разярено
в прибоя на житейските вълни...
Дали земята в раните–вулкани ...

ekstasis

Поезия » Философска

2011-11-29T11:58:56+02:00 974 17

Ярост

В нощта на страшната мъка
виждам само гняв, сълзи и разлъка!
Облаци страшни и студ вцепеняващ -
свистят клони, вятър смразяващ!
Вопли, стонове, болка, сълзи, ...

lenito

Поезия » Философска

2011-11-28T00:34:59+02:00 1.3K 1 6

Опитните зайци

Hola, que tal?
Thanks
I m fine here
Опитните зайци
Чувствам се удобно и спокойно ...

petertpetrov

Поезия » Философска

2011-11-28T00:31:03+02:00 655 2

Не си почивай сърце

Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...

ulianka

Поезия » Философска

2011-11-28T00:04:01+02:00 1.2K 7

Безгрешен или не

Човекът е човек, не когато
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши. ...

oktalz

Поезия » Философска

2011-11-27T18:52:50+02:00 1.4K 8

Да обичаш или мразиш

Да обичаш или да мразиш,
това е въпросът, нали,
да живееш или да мреш
зад затворнически стени?
Да отвориш сърцето си ...

D-Iwanowa

Поезия » Философска

2011-11-27T18:51:00+02:00 1.1K 3

Голямото и малкото

"И в природата не всичко оцелява"
Голямото дърво на воля пери
разлистените си
могъщи клони.
А малкото не може взор да впери ...

slava82

Поезия » Философска

2011-11-27T18:22:18+02:00 830 4

Човешка душа

Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...

ZAPP

Поезия » Философска

2011-11-27T12:59:57+02:00 1K 37

Издигнат Трон

Издигнат Трон
О, виж, "нощта" издига своя трон,
до сивата река, при онзи склон,
тъмата е безкрайна като в ад,
дори Луна не гали този град! ...

p74poli

Поезия » Философска

2011-11-27T12:13:16+02:00 580

Периметърът на безвремието

Разсипах захарницата с кристали обещания,
полепнали безцветно по дансинга на дните
и кода към сърцето ми безпаметно изтрит е,
изхвърлени - на спомените първите издания...
Бракуваните дрипи, които бях събрала ...

ladydream77hush

Поезия » Философска

2011-11-26T20:17:57+02:00 1.1K 4

Венец от противоречия

Венец от противоречия
Сърцето ми е звънко като лира,
зове, терзае, стене и не спира,
с мелодия вълшебна през нощта,
навред сред бури и във пустошта. ...

p74poli

Поезия » Философска

2011-11-26T20:06:29+02:00 806

Сърце

Изтърпя ме - самотно сърце,
изтърпя мойте парещи рани
по кървящите боси нозе,
със които катерех вулкани...
Падах, ставах и сили пилях, ...

chvassilev

Поезия » Философска

2011-11-26T20:01:29+02:00 863 8

Пуст(инен) Живот

Един живот, пустиня от неволи
eдин живот потънал във прахта
eдин живот, във който ний сме голи
eдин живот, живот ли е това.
И тъй се скитаме, изгаряйки нозете ...

VanDoe

Поезия » Философска

2011-11-26T14:55:34+02:00 1.2K 2

Нищо важно

"Ти имаш всичко. Дом и нови чехли..."
Ивайло Терзийски
на кварталния пияница
Ти имаш всичко нужно на човека -
храна, легло и даже топла къща, ...

Nelsan

Поезия » Философска

2011-11-26T00:34:44+02:00 1.6K 16

Баща

Станах аз за втори път баща,
дойде новина, леко ангажираща.
Защо ли притеснение ме хвана,
уж съм улегнал, с нерви от стомана?
Скоро дома ще огласи едно мъниче, ...

loveza70

Поезия » Философска

2011-11-25T23:52:22+02:00 874 2

Студена агония

Студена Агония
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити,
докрай в сетивата ...

galenavyrbeva

Поезия » Философска

2011-11-25T12:31:03+02:00 648 6

Те

Те, които ни дадоха живот,
те, които ни наденаха хомот.
Те, които всичко ни дадоха,
те, които ни ограбиха.
Те, които ни научиха на трудолюбие, ...

VanDoe

Поезия » Философска

2011-11-25T11:15:35+02:00 969 1

* * *

Красота и богатство – пешки на времето.
Миналото – единствена непроменлива.
Красотата не го измива.
Богатството не го купува.
Господари на грешките. ...

La-magnifique

Поезия » Философска

2011-11-25T11:12:00+02:00 487 2

Писалка

А таз Пислака беше ми сестрица -
споделяше ми чувства на листа,
като малки вюбени дечица
се докосвахме ръка в ръка...
Тя не беше просто химикалка ...

koleto03

Поезия » Философска

2011-11-25T10:52:17+02:00 799

Останки от дом

Останки от дом
В мъглата от безумни настроения,
в свят, родил порочната искра,
с всеки дъх обгръща ни съмнение,
че в самите нас е цялата вина. ...

galenavyrbeva

Поезия » Философска

2011-11-24T14:43:18+02:00 756 8

От чашата прелива кръв в сърцето

Животът е антракт на ивици,
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат ...

Довереница

Поезия » Философска

2011-11-24T09:53:37+02:00 1.2K 1 26

Откъснатият плод

Ако се бях напил поне веднъж в живота,
щях да запея с пълно гърло блус.
Ако се бях родил поне веднъж в живота,
щях със сигурност да го живея.
Ако се бях родил... обаче не успях, ...

yaniuz1

Поезия » Философска

2011-11-24T09:37:21+02:00 907 1

Уморен

Уморих се, не са останали във мене сили,
когато погледите ни се срещнат да притръпна
и рязко погледа си да извърна,
да се помъча да открадна втори.
Уморих се да не намирам сили да ти кажа ...

VanDoe

Поезия » Философска

2011-11-23T21:55:59+02:00 946 1

Щастието

Щастието!
От всички е желано,
но идва ли в живота ни само?
За всеки е различно,
но едно е вярно - щастлив ли си, ...

sani-ti

Поезия » Философска

2011-11-23T16:54:47+02:00 1.2K 16

Омразата

Омразата
Омразата навсякъде изниква
като тръни, заглушаващи цветята.
Болката се ражда и не пита
в сърцето ще избяга ли ината. ...

galenavyrbeva

Поезия » Философска

2011-11-23T14:46:46+02:00 686