Философска

20,9 резултата

Мълчание

М Ъ Л Ч А Н И Е
Когато застанеш пред белия лист
и нещо решиш да напишеш,
листът на ума ти е толкова чист,
че идва ти чак да въздишаш. ...
1.4K 5

Пътека от мълнии

ПЪТЕКА ОТ МЪЛНИИ
Адреси, квартири...
Поредният дом.
Съдбата ми - кърпена.
В черни чували. ...
804 18

Спомени

Спомени
Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам миналите дни...
Прегръщам спомените само....
О, как ми липсват тези дни! ...
659 3

Самотата

Самотата
Самотата е безропотно студена
като вселена от безумни ветрове.
Устните прошепват светъл поздрав,
но мълчание усмивката краде. ...
634 4

Каквото сееш, туй и ще пожънеш

Каквото сееш, туй и ще пожънеш!
Засявах радост, песни и любов!
Жадувах щастие съдбата да ми върне:
очаквах жътвата, за нея бях готов!
Но неведнъж вървях срещу съдбата, ...
689 4

Не е грях

Да искаш много не е грях,
да искаш много от доброто,
да искаш много сили против страх,
кураж да искаш много против злото,
да искаш много светлина, ...
1.5K 13

Листопад

„Листопад“
по Решат Нури Гюнтекин
Болезнено реална -
в плен на онзи миг.
Сълзи несподелени... ...
663 4

Но ние сме насреща силни

Пред нищо няма да се спра
и ще намеря път към тебе.
Та между нас това не е игра -
завистниците да треперят.
Не им харесва живото ни слово, ...
2K 1

За моята Муза

За моята Муза
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша. ...
672 4

Безкрайност

Безкрайност
Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират. ...
1.3K 1 5

Животът

Какво е бъдещето?
Аз не зная..
Какво ли ще ме сполети?
Защо ли трябва да се тревожа за нещо
или за преди? ...
934 1

Душата ми е овдовяла

Душата ми е овдовяла...
Крещи в агония предсмъртна
без глас, раздирана отвътре,
уверено към дъното потъва...
Душата ми е овдовяла... ...
937 22

Аз все още сънувам, че съм стряха

Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието, ...
801 16

Никаквият 2

Никой роди се, никой остана.
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...
916

Аз и моят стих

Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...
662 2

Отвори се, сърце

Отвори се, сърце неразбрано,
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре ...
1.2K 26

Летящите хора

Те живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
2.1K 18

Онзи свят, който е тук

Онзи свят, който е тук.
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...
942 2

Играта продължава

Откакто аз се помня,
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
632

Сол

Сол
... ако и солта обезсолее...
С есенни рими, изпечени в сол,
узрява стихът ми – объркан и гол.
В равни затишия, лепкав въпрос ...
672 2

Моля ви, не ме търсете...

На българоубийците и лицемерите
Моля ви, не ме търсете -
там, където ще ме няма!...
Нито сълзи, нито цвете
може да събудят камъка... ...
934 13

Прозрения

***
Нощ, звезда, жена -
торба с желания!
Свещ, килия, мъж -
банкрут и покаяние!
932 4

Миг за причастие

Миг за причастие
Дали времето спира за в миг
или е само едно стълкновение?
Проблясъци с надежди, мечти -
в необратимо постоянно движение. ...
629

Неутолима зима

Неутолима зима
Светулчено си тръгна лятото,
на бос крак шляпайки в простора.
Разтуха дири без умора
сиянието му подмятано. ...
999 16

По тези стари улици

Разхождам се по тези стари улици…
Мирише ми различно.
Непознато…
В душата ми са още недописани
надеждите ...
813 15

Нашето време

Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот, ...
803 14

Доброволна заблуда

Съвременното чудо „нета”
удобно настани се в нашите домове,
мълчанието бързо ни превзема,
когато влезем в този виртуален свят.
Откриваме тук светове различни, ...
590

Залъци от слънчевата пита

Душата ми за тебе още пита!
Тя дълго няма отговори – тихо е!
Отчупва залъци от слънчевата пита,
за да нахрани изгладнелите ми стихове!
Но слънцето е вече по-студено! ...
857 9

Преваля октомврийски ден...

Преваля октомврийски ден,
листата с вятъра се гонят,
заглъхва птичият рефрен
и странна тишина се рони...
Навярно съм и аз листо ...
2K 41

Календарът

КАЛЕНДАРЪТ
Най-свещен е скрижалът жълт на Календара -
в него е втъкана тънката нишка на живота…
Там на мисълта човешка записан е словара,
а самият Бог начертал е на дядо Ной кивота! ...
658 3

След думите

СЛЕД ДУМИТЕ
Тъжно ще ми е за всички вас.
Както за планетата Земя!... –
Щом решат от звездния Парнас –
с друга тихо ще я заменя!... ...
1.2K 6

Съвет

Здрасти, братко, мина доста време.
Де така се дяна, няма ли да кажеш?
Здрасти, брат ми... теб пък кво ти дреме?
По-добре една филия земи да намажеш!
... ...
793

Няма...

Няма неотворими врати,
няма неспечелими войни,
няма невъзможни мечти,
няма неумиращи трепети,
няма неспасяеми души, ...
707 1

Във ръцете си

Спряла съм се до река от образи
и оглеждам лицето си плахо;
сред другите нежно размиващо -
линии, спомени... кратко
потапям се, ...
896

Под кръпките от упорита глупост

От белега не капе кръв. Не капе.
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...
1K 20

На "по чашка" с времето

На "по чашка" с времето
Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих. ...
837 1

Последен шанс...

Изниза се слънцето заедно с пясъка
от някакъв летен часовник.
Събудих се късно, но точно на мястото,
където зачевам инсомния.
И вместо да тръгна след ятото щъркели, ...
3K 2 30

Неуспехите

НЕУСПЕХИТЕ
Раждат се от мрака и повличат
онзи миг на щастие и гордост.
Като мълния мечтата ти разсичат -
катализатор за безумно сляпа подлост. ...
518 1

Обречен

Обречен
Стоя като обречен от Съдбата
и чакам да почука моя ред!
Кипят във мен вулкани във душата!...
Проблемите пред мене нямат чет... ...
607 2