Философска

20,9 резултата

Мираж

Загасва и последната надежда,
родена от безкрайната тъга
и тъмнина душата ми повежда,
за да се срещне с твоята душа.
За първи път обичам тъмнината, ...
1.3K 21

Погледи

Погледи
Да можеш да ги четеш
е изкуство.
Погледи: уморени, пияни,
дрогирани, безизразни. ...
1.1K 8

* * *

Къде ти е, Слънчо, черното палто?
Стоиш и гледаш лудия бяг на мечтите ти по моята кожа...
Аз съм спкойна...
само твоите мисли отиват и се връщат пак...
пак по моята кожа. ...
1.4K 2

Песъчинки

Морето се
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът, ...
1.3K 35

Огледало от рубинени мечти

В огледало от рубинени мечти
виждам сбъднат сън -
преливащи смарагдови реки.
Може да е есен вън,
но в душата огънят гори. ...
858 9

Стрелката и времето

Времето старее
без да има тяло...
Погледът ми се рее -
странна е стрелката
на движещ се часовник ...
627 5

ще успея

жив съм
но от пустота немея
със гнева човешки
се опитвам някак
безутешно да живея ...
1K 12

Спя до най-красивата жена на света

От две години спя
до най-красивата жена на света
и даже съм сигурен, че тя ме обича.
Обожавам да вдишвам нюансите
на телесната и топлина, ...
2.4K 12

Блажен

Посветено на отец Арсений
„Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене."
Ев.
Върху вкочанената пръст палят огньове,
копаят общите плитки гробове... ...
1.1K 2

С благодарност!

Не съм тази глупава грешка -
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала. ...
1.1K 6

Животът

Когато любовта е сляпа,
когато те боли,
премини през тунела на светлината
и за последствията не мисли.
Когато очите ти са насълзени, ...
1K 5

Назаем...

Дали ще се върна при морето, не зная.
А искаше ми се...
от неговата свобода да си взема - назаем.
Ще бъда ли отново в плен на любовта,
или на бурите ...
767 7

Монаси, момиче и... кал. И... (Из цикъла притчи)

* * *
Монаси, момиче и... кал
Два монаха по пътя вървели,
валял дъжд, размеквал пръстта,
на пътя младо момиче съзрели ...
1.2K 18

Балон

на бягащото нищо
препускам
и хващам последния влак.
Едва достигнала
до крайния вагон, ...
1.4K 5

Пепелта на реалността

Поетът гори в своята студенина,
рисувайки трепетно сърце,
гали въображаема топлина,
храни мечти с безкръвните си ръце.
Поетът се дави жадно, ...
1.2K 10

На Сирни заговезни

Живея в междувремието.
Пиша спомени
и късам от сърцето си листа.
Ненужните ги мачкам своевременно.
Пак трия с гума в своята душа. ...
1.5K 13

Простете ми...

ПРОСТЕТЕ МИ, ЧЕ ЗАБРАВИХ ЗА ПРОШКАТА
Простете ми, че забравих за прошката,
сигурно още не съм дораснала,
в слънчев ден като този
да ме хващат дяволите... ...
1.1K 5

Сонет

Сонет
В такава нощ бленувана
всеки става поет.
Всеки буден сънува,
мечтае за своя късмет. ...
774

"Слънцата са в кръговрат"

Забравяме същностите си с времето.
Заменяме се с нови Аз-ове.
И после запечатваме в пликове
билите-някога-нас
и ги пращаме без подател, ...
1.1K 4

Прошка

Днес хубав ден е...
Посвещение...
Сега
смирените са мъдрецИ...
В душата - скрито - всеки щом простен е... ...
1.4K 23

Молитва

Дай ми, Боже, светла мъдрост
на врага си да простя.
В мир със себе си да бъда
и живея в красота.
Да посрещам със усмивка ...
1.2K 1 23

To...

Разочарованието
с ловки пръсти
опипва душата ми.
Търси пролука,
за да се излее в нея. ...
947 3

Полуопит за портрет на себе си

ПОЛУОПИТ ЗА ПОРТРЕТ НА СЕБЕ СИ
Полукон ли сьм или получовек
(в годината на коня сьм родена)
- Кентаври няма в този век,
а и с боговете не сьм сродена... ...
1.3K 2

Недей да плачеш, мамо...

Във слънчевото ехо - детски смях
е скрита тайната на твоето безсмъртие.
Защото ти си винаги началото.
Началото на всички земни пътища.
А зад гърба ти се спотайва времето, ...
1.3K 1 21

Осмомартенско

В ритъм с космоса пулсират -
сякаш са слънца...
Колко ли любов побират
женските сърца?
Колко ли надежди крият ...
1.7K 30

Сталин и Провидението

Самотен ще е бил
на своя трон диктаторът.
А може би единствен той
разбирал е съдбата им.
Там, долу, със отвъдна глъч ...
1.6K 4

Мой дом - накрай света

Никога не намерих място,
което да нарека мой дом.
Никога не погледнах назад,
все напред вървях.
Малките неща пренебрегвах, ...
1.1K 2

Живот под упойка

Парите - най-сладката упойка,
която омагьосва и най-разумните глави,
а оттук насетне ясно:
ден след ден умираме сами.
Упоени, лутаме се без посока - ...
757 9

Ден и нощ

и много тъмни очила,
за да прилича на нощ.
Смяташе се за коварно подъл,
Мислеше се за престъпно лош,
заради човешката неволя. ...
936 2

Покой

Всички тичат покрай мен -
успокоявам се.
Някой неистово ми крещи -
успокоявам се.
Бедите се състезават ...
916 3

Изморен се събуждам

В загубено време прекарвам аз дните си
и отново поглеждам плахо встрани.
Овъглени догарят в пепел мечтите ми
и наведох главата си както преди.
Изморен се събуждам, ...
1.1K 1

Мъдростта

Нахлупила каскета си накриво,
на босо и с протрити колене,
върти педалите неспирно,
света обхожда, без да спре.
Едни посрещат Я с усмивка, ...
901 15

Като химн

А имахме свое виждане и правехме подскоци
и весели тичахме с песен, нагазвахме в подмоли.
А крайчецът на слънцето блясваше без боязън,
с учуден поглед - галопиращ ездач непреклонен.
Приятелю мой детски, идващ от далечни разстояния, ...
666 8

Довява вятър твойте думи...

Довява вятър твойте думи,
тревата пак за теб шепти...
Поела по небесни друми,
при нас се връщаш често ти.
Ефирно - лека и трептяща, ...
1.1K 21

Eдно

Казват, че всичко е преходно -
страсти, възторзи, сълзи.
Първа не съм, ни последната.
„С времето ще преболи!”
Има ли сигурност някаква ...
1.1K 14

Мъдростта е... "просто нещо"

* * *
(Из цикъла притчи)
Мъдростта е... "просто нещо"
Един човек вървял в полята,
вървял напред, незнайно накъде ...
2.3K 14

Тъй, както появило се детето...

Тревожим се и мислим постоянно
за някакво си бъдеще след време.
Но искрено опитахме ли да обичаме,
присвити под житейското си бреме?
Ковчегът се нуждае от прозорци ...
857 10

Проглеждах през очите на светулките

Поникнах във Балкана между буките,
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко ...
1.3K 17

(При)познато

Забивайки се, иглата закрещяла разплакана:
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).
- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела... ...
2.3K 30

Самотният поет кърви

Поетът в мен е мъртъв...!
Топлината стана ледени дихания,
подкупени от самотата,
Лъжата продава своите обещания,
Жестокостта се скри в светлината. ...
1.3K 6