Философска

20,9 резултата

Намигна ми небето ведро

Намигна ми небето ведро,
усмихна ми се чист - денят.
Почувствах се новородена,
окъпана във светлина...
Прегърна ме добрият вятър - ...
1.3K 31

Колко пъти трябва

>> Колко пъти трябва
>>
>> с влажен допир в зори
>>
>> сълзите да удавят ...
1.5K 7

Старецът Бък

Старецът Бък
Години се нижат,
броеници безчет,
пролет... снегове,
и живот не лек... ...
596 2

Черно и бяло

Черно и бяло - два странни цвята,
един с друг според интереса прикриваме.
Затова, може би, в душата
през цялото време властва сивият.
835 10

Вълнувам

Аз се вълнувам при срещата
с твоите очи.
Аз се вълнувам, когато смъртта
след мен върви.
Аз се вълнувам, дори когато ...
598

Експеримент

Извън водопада на чувствата,
далеч от полетата на виденията,
зад планините от сънища,
светът съществува непредсказуем.
Как често протягам ръце ...
965 24

Албум на спомени

Зареян поглед буди в мен заспала жалост,
не може той да прегори - все e запален.
За преход се глася - мятам чанта през рамо
и тръгвам към дома - дете-птичка - тате, мамо!
Там той в годините мечтите ускорява ...
850 10

Ще сънувам, докато умра!

Ще надсмея болката,
ще напусна самотата,
ще изгрея в тъмнината,
ще надигна поглед
в небесата - да усетя, ...
750 5

Така уморено е днес

Така уморено е днес,
слънцето грее сякаш насила,
ефирът тежи...
във безоблачност,
а небето е синьо ...
1K 1

Звукът на смъртта

О, съзрете изяществото на смъртта,
безмълвен полъх, сурова самота.
Мъртвецът веч почива за вечни времена,
утеха той намира, казва: "сбогом, суета!"
Но чуйте как цигулка тихичко шепти, ...
1.4K 7

* * *

Вятърът не ще продуха
ни сърцето, ни душата
на злодея в пусто наше,
злъчно време.
Тази мисъл през ...
627

История на цивилизацията

Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото, ...
741 1 10

Утре

Ден след ден минава, но ти си тук отново.
През сивия прозорец гледаш празно.
Сърцето ти е вече натежало.
И чакаш, чакаш утре.
Но утре идва и минава, ...
813 2

Безглаголие

Бял таван. Тапети. Мокет. Гардероб.
Обстановка. Компания. Музика. Свещи.
Женско тяло. Прегръдка. Целувка. Любов.
Красноречие. Съмване. Вяра в нещо.
Автобус. Километри. Работа. Душ. ...
1.6K 1 14

Живот - любов

Животът - безкраен
празник на душата.
Душа - път безбрежен.
Бряг - пристан
за сърцата - ...
707 6

Откритие

НАПРАВИХ ОТКРИТИЕ!
РОДИ СЕ ЗВЕЗДА!
... ЗАЖИВЯХ...
... ЗАСИЯ...
НЕ ВЪВ ЗВЕЗДНИ МИРАЖИ ...
1.1K 3

Раздвоена...

И ето - сливаме се пак пред нощната луна.
Аз ставам ти, а твоят образ отново е жена.
Жена - невинна, чиста и добра,
каквато аз никога не съм била;
с коси от вятър, очи - две звездни езера ...
1.3K 1

Все по-често

И все по-често дебнещото време
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни, ...
851 4

Наброска и амброзия

Нека огънят ти гори по-бавно...
Не догаряй...
Нека поривът да е сляп, но предан...
Не потушавай...
Нека няма грях непростим... ...
1K 15

Безверие

Безверие
Добро и зло,
с неясни очертания.
От зло и жлъч,
пламтят треви. ...
1.1K 4

Предчувствие за пътя...

Прегърнах хилавото
рамо на Нещастието
и заедно вървяхме
по своята пътека.
Аз бях хубава, напета, ...
912 5

Сребърните рудници

Сребърните рудници в сърцето ми
вече са изчерпани до дъно.
Само на душата ми - проклетата,
още и се иска да са пълни.
Не оставих нищичко за себе си. ...
926 15

Развенчани митове и сринати тотеми

РАЗВЕНЧАНИ МИТОВЕ И СРИНАТИ ТОТЕМИ
Във влажната килия
на предразсъдъци
и безизходици
влетя свободно бодро птиче, ...
807 3

Думи да обличаш в тишина...(Триптих)

На Поезията
***
Мирис вълшебен на цвете.
Полет на птица в небето.
Милост, в сърцето посята. ...
1.3K 29

Тръни

Не изрязвахме ли всяка суета до корен,
да се будим сутрин недължащи нищо?
Беше ли, от някой друг, грехът неволно сторен
и преди да бъде даже и помислен?
Да ни купят чакат сребърниците на Юда. ...
1.2K 11

Дългото сбогуване с един голям поет

В памет на Добромир Тонев
Полетата на словото са пусти.
Мълчанието по гърлата дращи.
Във храма на небесните изкуства
за тебе Бог сега строи издателство, ...
760 12

Между пръстите изтича времето...

Между пръстите изтича времето.
И нищо не остава непокътнато.
С годините връхлитат настроения,
на приливи и отливи преглътнати...
Желания, мечти, далечни планове ...
1.4K 35

Съблазън

За смъртния - съблазън е " безсмъртността"...
Да преминаваш от тяло във тяло,
без колебание за миг небитие.
С "вълшебство" - дали се оцелява...
И ставаш спътница на бурите, ...
891 18

Промуши се през миглите тъгата...

Подобно орехова сянка,
тъгата падна във зениците.
През вените пробяга бързо,
до всичките ми корени проникна.
Подплашено от своя ритъм, ...
755 7

Но е тиха

Сега е вечер,
сега е тиха вечер.
Тъмнината заслепила е деня,
а аз не мога да заспя.
Нищо. Нека се порадвам, ...
1.1K 2

Daydream

Грозно се усмихва самотата
иззад ъглите на моя прашен ум.
Кърши тя на волята крилата
и овреме заглушава всеки шум.
Сам, но неприемано буквално, ...
970 2

Разлистване

>>> Цяло бе обсипано с цвят,
>>> южнякът разпръскваше надалеч аромата,
>>> в клонките му
>>> птички се готвеха да гнездят,
>>> денем подранили пчели ...
729 11

Мисли... В хаоса

Мисли... В хаоса
Хаос... Мисли...
Гвоздеи пламтящи.
С вас духът разпънат е на кръст.
Тръгвате по пътища елмазни... ...
1.3K 5

Там, където...

Пръстите ми нежно докoсват твоята душа и от мен се ражда светлина.
Новият живот облял е сивотата и са се родили цветове.
Нюансите на любовта те объркват в действителността.
Става сложна поезия, която те кара да напишеш всичко онова...
Заставаш пред огледалото и виждаш неподозиран образ. ...
1.3K 5

Екзистенциален спор

Старица уморена, бледна
до мен веднъж приседна.
И заговори с ведър глас:
Не съм ти непозната аз...
Отърваване от мене няма. ...
984 3

* * *

Не понасям комплименти,
с тях не ще ме впечатлите
и въобще не се старайте
да ми връзвате мечтите!
Поизтекоха годинки ...
928 7

Обречена съм да обичам

Обречена съм да обичам,
осъдена - да съм сама.
Защо ли към миражи тичам
и срещам болка и вина?...
А някъде във мен живее ...
1.2K 30

Когато боговете ти са смъртни

Когато боговете ти са смъртни
и се въргалят пак разбити по земята;
Олимп - баир е с храсталак опърпан,
осеян с кози гренки, след стадата;
небето ти се срути сред пожари ...
1.2K 12

*На чаша кафе*

Как времето течеше -
играехме си с кал, гасена вар, трева...
И днес седим пред чашите кафе,
без помен даже от безгрижните деца...
Как времето донесе - ...
861 4