Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...

- Жена, ти като по-умна, гледам те отвреме навреме бършиш прахоляка по книгите в хола, та да те попитам нещо, ма...Ей жена, т'ва всички още от сега се вълнуват от 14 ноември, ма.
- Ами нали тогава имаш рожден ден, бе. Защо ми се правиш на забраванко? Нямаше да ти кажа ама карай, даже съм СИ купила и ...

В тази статия, както обикновено се случва в пространството на благочестивите ми и справедливи съдии, ще бъда пространно оплют от вечно празнуващия космополит, за който истината е равнозначна на душевния му кеф. А душевният кеф на човека се състои във материализирането на прищявките му.
Той не понася ...

Едно, две и три -
кой ще победи?
В нашата игра,
да броим сега!
Четири, пет, шест - ...

Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.
Аз купувам от някого нещо ...

Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...

След като се прибра обратно в Токио, Хироюки не спря да размишлява. Усещаше, че някъде или бъркаше или нещо чисто и просто се беше изплъзнало от полезрението му. А в този динамично променящ се свят това можеше да бъде крайно опасно. Спомни си и как навремето организацията го беше вербувала.
Хироюки ...

Еди не можа да реагира. Беше напълно парализиран. Гледаше младата жена пред себе си и се питаше коя е тази непозната. Събуди го гласът от спалнята, който отново питаше кой е посмял да ги събуди толкова рано.
Еди се обърна и бавно заслиза по стълбите. Вървеше като сомнамбул. Спираше по средата на стъ ...

Президентът Радев и неговите служебни правителства търпят провал след провал.
По ирония на съдбата идеята за президентска република и за силен президент рухна окончателно в калта. Видя се пълната безпомощност на президента като управляващ и пълната неспособност на служебните му кабинети да управлява ...

Песъчинките изтичат като ден.
Диплят се прашинките отронени.
Под стъкления купол в плен
отглеждам си купчинка спомени.
Провират се през „иглени уши“ ...

На тръгване от село
портата заключваш
и знаеш, че лалетата тъгуват.
Един петел в далечното се чува
и с никого не се сбогуваш.

Едно момиченце с кокиченце
вървеше си по уличката "Втора".
И срещна три синигерчета
горе на стобора,
четири калинки под листата ...

Днес, загубих си, Айфона!
Търсих го къде ли не!
Проверих дори в сифона
на ненужното биде.
Чак - накрая аз се сетих, ...

Огладнявам,
когато мисля за теб.
Жадно преглъщам,
лъчи - молекули.
Дишам по цялото ...

Часовникът тежко удари дванайсет.
Светът остаря със година една.
Гърмеше шампанско по всичките маси
и пълнеше чаши с пенлива вълна.
Оркестърът свиреше „And That’s Amore!”, ...

Градоред
Една роботизирана машина събираше окапалите по асфалта есенни листа. Не ги оставяше да доизгният пред погледите на разхождащите се във парка, хора и деца. Събираше ги в своя, устойчив на ръжда, търбух. Оставяше ги на пакети, отнасяни впоследствие от дронове в места за компостиране и биогаз. ...

***
Тих
вопъл.
Протяжен.
Майка плаче ...

Когато егото замлъкне
и свършат всякакви въпроси,
душа с душата проговаря
кристални, чисти, боси....
Безмълвието се стаява ...

Със тебе съм нетърпелива –
упойваш ме със жадни ласки…
И палава съм, и съм жива;
Захвърляме с теб всички маски…
И втурваме се неразумно ...

Всяко човешко същество заслужава най-малко частица любов, а някои хора са си заслужили океани от нея. Милчо беше мъж с добро сърце, но със сурова съдба.
Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязаше, че девой ...

Учи се да не зъзнеш в любовта,
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...

Твърде дълго не бях ходил на Пазара. В къщи имах резерви да похапвам, но свършиха.
И ето ме отново на път.
Вече съм пред входа, а там голяма тълпа и всички превъзбудено говорят. На главите са с бели шапчици , като тия на касапите. Доближавам най-последния и го питам:
- Господине, за какво сте се съб ...

Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган. ...

Настана време,
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване. ...

Гледам през прозореца, размишлявайки за простички неща, такива, каквито са ценности за едни и безсмислици за други.
Мисля си за честността, за коректността в днешното болно време.
Има ли статукво в управляващото ни племе? И кога точно започна да се гледа само личната изгода?
Който може нека отговори ...

Говориш ми, а сякаш мълчиш,
смислена дума не чувам, а искам,
леглото студено, чаршафа на топка,
да го топля сама, едва ли ще мога.
Една не остана за спомен целувка, ...

По пукащите есенни листа
пристъпям тихо с уморена крачка
и пак до болка същите неща
ума ми мамят като веща врачка…
Все същата така ненужна жал ...

Прости, че не успях да те стопля.
Аз всеки ден над тебе бдях.
Лято беше, излизах с къса рокля,
но все така студена бях.
Прости, че не успях да ти покажа ...

Уморени са чайките в края на лятото,
по пясъка двете следи не личат
вятърът грабна вълните в морето -
сърдито захвърли ги в немия бряг.
До вчера бе весело, шарено, златно ...