Най- мразя...
Хич не ми харесва, че остарявам,
а ме тревожи, че сигурно и личи,
тъй като понякога имена забравям
и всеки миг ми се говори! Е, почти.. ...

Аз съм много нещастно създание!
Не, няма да плача! Никога повече няма да плача. Животът е красив... Зелената тревичка, слънчицето, лекият ветрец и тези мушици.
Мразя мухите! Гадини! Завират се навсякъде. Ооо... Господи, защо ме наказваш!!! Всичките мъки на тази земя ли трябва да изтърпя? Нима от ран ...

Някак си трябва да го поделим,
ти си му близкото минало,
аз съм родената в мъжкия сън,
с мен във прегръдки заспива.
Ти си във спомените през деня, ...

От първи клас си знаеше мястото. По възможност в центъра, понякога на левия или десния чин, но винаги на първия ред.
Навремето първолачетата се бутаха кое да седне там, после се усетиха и започнаха да заемат стратегически позиции назад. Освен, ако „моля другарката“ нямаше свои виждания за конструира ...

Започнах и аз да се заглеждам по витрините с детски играчки...
Е, на мен поне винаги са ми доставяли радост с подаръчета по някой повод и още си пазя бялото зайче с оперпелени уши и леката кола с дистанционно...
Купих й голяма плюшена панда.
Как да я тътри сама из метрото,... после шайтан знае къде ...

Вълшебството на музиката ми говори
със тонове и образи, и светлина,
като картина ми рисува цветни багри,
и носи радост в моята душа.
Понякога извиква пясъчни пустини, ...

Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
– Сигурен ли си, че спи? Да не е…
– Не говори глупости, Перкун не може да умре!
Габриел и Каспар стояха пред бюрото на Координатора и се вглеждаха в половината от лицето му, обърната към стената със силовото поле. Другата половина, покрита с огромната му длан, ...

липсва ми да си говорим,
липсва ми да те видя за обяд,
липсва ми да те зарадвам,
имам толкова красиви мисли за теб,
и не знам дали мога да ги споделя, ...

Когато душата ти се оголи
и мръзне самотна в нощта.
Когато съвестта те гложди
и зашепне: "избирай ти смъртта".
Недей ги слуша ти, вдигни се ...

"Неизпратени писма"
от Елена Михайлова
Всяка вечер Даяна му пишеше писма, които така и не прати. Просто нямаше смисъл. Започна да пише още преди 5 години, когато се запозна с приятеля на брат си. Е, запознанството им не мина много добре. Имаха котка на име Сара, която ненавиждаше водата - всеки път ...

ИЗЛИШНО МНОГОТОЧИЕ
Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи. ...

По привичка да сриваш стени,
да диктуваш посоки и смисъл,
интригантът у теб да не спи,
лековерни невинно залисал.
Оттренирал дълбоки очи, ...

Ако зная, че утре самѝн ще остана
и душата ще скита по сивите друми,
ще обикна света и ще хвана Балкана,
ще засвиря словесно на фините струни.
Ще залюбя жена и дори да изгарям, ...

Ето ме – сама на ръба на вечността,
но не се боя, че ще изтлея в бездна.
Илюзия за безсмъртие не носи утеха.
Смъртта за всеки е участ неизбежна.
Съдник на света или на някой друг не бях. ...

Петър обичаше баща му да го води в Айтоския зоопарк, защото не беше далеч от Бургас, пък и имаше доста животинки, които привличаха вниманието му. Любим му бе мечокът, който държаха в изкуствено направен хабитат в края на парка, или накратко казано - ров, ограден с масивни стоманени огради, за да се ...

- Смъртта те дебне на всяка крачка - каза си Чунг Хе. - Това е най-важното.
Нямаше как - реши да тръгне към Монголия - като един от малкото варианти, които му оставаха. Да, пътят през Китай определено беше твърде рискован и невероятно опасен. Най-важното обаче беше, че беше напълно сам. Не можеше да ...

Чувствителна струна в душата
Вълнуват ме вечните теми,
обичам да пиша за тях –
понякога цели поеми,
понякога само на смях. ...

Ще бъде някой жарък здрачен ден –
напукана земята ще потръпва.
Защото е сънувала, че в плен
на своите кошмари ще е утре.
А аз ще съм на прага, оскотял, ...

Невидимо се приближава до душата,
по волята ми шепне, послания реди.
Говори сякаш от името на свободата,
а спуска плътен облак с капчици лъжи.
Навлиза нагло в ролята на избавител, ...

Не чакам ни петък, ни събота, нито неделя,
отварям широко вратата на поредния ден.
Часовник безстрастен времето в такт разпределя,
по неведоми криви животът се движи край мен.
Природата, фокусник сръчен, сезони редува, ...

Палкой щупая дорогу,
Бродит наугад слепой,
Осторожно ставит ногу
И бормочет сам с собой.
И на бельмах у слепого ...

/песен на котарака Базилио и лиса Алиса от филма „Приключенията на Буратино или Златното ключе“/
Текст: Б. Окуджава
Музика: А. Рибников
Лап-то-бу-ди-ду-бу-дай, лап-то-бу-ди-ду-бу-дай,
лап-то бу-ди-ду-бу-да-дай, лай-лай-лай-ла-ла-ла-ла-ла-ла, ...

Да се откажа, никога... Не мога
от самотата си да се вглъбя
във болката и тъмната тревога
не ще ми предчертае зла съдба.
Защото Любовта е мен борба ...

I. Великденска промоция
Пред моловете тълпи се народецът
и нетърпеливо се лашка.
Били пуснали на промоция ...
агнешки опашки. ...

Неделният ден сякаш бе с нас,...слънчево, топличко, хора щъкаха из Акропола...
- О, ето от тук се вижда и хълмът с църквата на свети Георги, ще идем някога и там нали Петро,...
а, по-наляво в краката ни е Монастираки,... там пък Парламента,..- въодушевено бърбореше Мариам.
Вече пред Античния театър ...

Любов, на която цялата гимназия завиждаше. Бяхме, като Ромео и Жулиета по време на комунизма. Родовете ни не бяха скарани, а просто строят ги разделяше. Моите бяха "врагове на народа", а бащата на Ева Началник на МВР, Той използва всички лостове, за да разруши тази връзка, защото подронва престижа н ...

Пирин... и величествен, и вечен,
с облаци и бурни ветрове,
очертаваш хоризонт далечен
с белите си снежни върхове!
Денем над снагата ти висока ...

Понеже мама – дама несъмнѐно,
под воалетка крие своя чар,
но вдигне ли я зърваш удивено
мустаците на кралски мускетар.
Гласът ѝ пръсва сто кристални чаши ...

И срещнала Червената шапчица вълка. Заразпитвал я той хитро-хитро, а тя му казала: „Вълчо, не се хаби. И да ти кажа, че нося на баба кроасани и брускети – няма да я намериш у тях. Сутрин е на крос, после на аеробика, сетне отива на шопингуване, след което е заета в клуб „Вечна младост“ с модерни тан ...

Стари, млади, и сакати
с отзад вързани ръце
легнали край булеварда
кой без крак, коя без лице.
Но над всяко тяло пърха ...