Наяве, цяла зима клепки не склопих,
сънувам онзи топъл дъжд на късен юни,
целува ме, ухаят сладостно петунии,
треперещ буди ме един премръзнал стих.
На рамото ми хлипа вятър заскрежен, ...

Подкопаваме с ями небето си-
гробове за озона ни.
Пърхут от порои стронций
засипва яката чиста на хоризонтите.
Колабира слънцето- ...

Не задавам излишни въпроси. Ти носиш в себе си знак.
Любовта е толкова проста. Бил съм отчаян и сляп.
Такава бе моята óрис. Да трупам лъжа след лъжа.
С теб се разбираме с поглед. А бивши без смисъл държах.
Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов. ...

Не чукай на вратата ми, Любов,
за тебе тя е винаги отворена.
Ела, килимът ми е чисто нов.
И ти си нова, гледаш непресторено.
Кажи сега какво те води тук? ...

Отвори вратата, нека е студено.
Нужно е да измръзне човек, за да знае какво е огъня.
Отвори я широко, да влиза вятъра,
Да разпилее старите листа и старите любови.
Нека е чисто, пусто и хладно. ...

Сърцето ми трепери и се моли,
невъзможна ли е нашата любов?
Има обич, дето те изгаря из основи,
има обич, дето е до гроб.
Има обич, дето те превзема, ...

Като надпис на китайски електроуред off / on...
*
- Мамо, мамо... къде се намира Портогалия...- пита момченце
- На другия край на Европа,.. до Испания и океана,.. столицата е Лисабон....
- А Бермудите.... ...

Споменът - това е, което остава,
умът играе ти умело номера -
най-страшният е този на Забравата,
щом изчезнат всичките лица...
Щом тъгата стане твоят дом ...

Във водата на топка събрани.
Малки червеи лудо танцуват.
Чувстват себе си богоизбрани
и сред страсти те съществуват.
Всеки вижда, че той е различен. ...

В моя сън
животът е само мираж.
В моя сън
имам за всичко кураж.
Да се надбягвам със вятъра, ...

1. На чужд гръб и сто тояги са малко./ Докато не започнат да налагат твоя гръб./
2. Умът е градина, в която волята е господар. Рене Декарт/ И не само - тялото ни, бита ни, отношенията ни с хората, целият ни живот е градина, където волята е господар./
3. Човек се учи докато е жив!/ И в крайна сметка ...

Баба Зима сняг донесе
и навред го тя разнесе.
Вее, духа и го трупа,
всичко със снега затрупа.
Ежко на кълбо се свил, ...

Глава 1
След дълъг уморен път, във скормния автобус "Монтана АТ", най-накрая доближаваме дългоочакваната дестинация - град Берковица. Бяхме с моята добра другарка, Елка, с която през целия път бъбрихме за неща, които ни интересуваха тогава - типични тийнейджърски клюки. След един часовия, неприятен ...

Жената до мен
каква ли ще бъде?
Нощ или ден?
Дали ще се сбъдне?
Жената до мен ...

Усмивка тук, усмивка там,
усмивка тук, усмивка там,
и всички станахме за срам.
Ловеца бива уловен,
стрелеца бива поразен, ...

Зад прозореца денят блести,
времето тече по своите закони
и отдавна вън градът не спи,
и облечен в зимните си дрехи ходи.
Зад прозореца далече ти ...

Животът минава,
но диря остава.
Понякога само резка.
На тая държава -
безвименна крава, ...

Защо попаднах в твоя плен?
Защо душата ми мечтае?
Какво си мислиш ти за мен?
Дали все пак аз ще узная?
Не знаех кой си и какъв си, ...

Скарали се двама синове,
деца на две майки, две сестри,
в сърцето им коварни ледове,
в очите сляпа омраза блести.
Тъжно слушат тяхните майки ...

Ако мина по тъжна пътека
и забравя какво е любов,
ако слънцето в мен спре да свети,
в този толкова кратък живот...
аз те моля, ти пак ме обичай ...

Свещта догаря ще изчезне светлината!
А лепкавият мрак се спуска,
протяга пръсти - заплита сръчно
отровната си мрежа...в капан сме!
Всички сме в капан...! ...

Това не беше вълнуващо признание в любов.Нито пък беше потвърждение за любов. Не беше и изтъркано от употреба обръщение в уверение на топли чувства към някого. Това беше най-обикновен надпис в ярко червено, щампован върху хубава химикалка. Всъщност до последно не я забелязвах, докато прибирах едно-д ...

Нежен стих ухаещ на жасмин,
неистово за написване напира,
като жълтица скътана във скрин,
нежността от сърцето ми извира.
Нежен стих фотон на Светлината, ...

И в нощта тя се изгуби,
тръгна подир неговата сянка.
В тясна ивица се сви.
Удави се в черна локва.
Молитва към безсмъртието отправи. ...

Свалячът 3
Цели три месеца Стоимен си бе напълно самодостатъчен. Но, с настъпването си, есента попари не само листата на дърветата, а и част от неговия ентусиазъм. За сметка на това се пробуди инстинкта му на ловец и той закопня за крехка, сочна мръвка ! Направи си нова регистрация в сайта за запозн ...

Ти открадна сърцето ми и го промени
Сега най-накрая знам какво е невероятна благодат,
когато погледна в очите ти
Всеки ден ще те обичам все по-добре от предишния ден
Гледайки как избледняват залезите ...

Какво щастие само!
Какъв късмет висш за Културата!
Поднасят ѝ за основно ястие
все най-здравословното-
гарнитурата. ...

През нощта Гао Минг имаше странно усещане - като че ли хиляди егрегорни духове, създадени от мегакорпорацията, искаха да го изпратят в самия Ад. Те му шептяха, говореха, изглеждаха ефирни, но готови да му потърсят отговорност. Да, Гао знаеше добре какво щеше да се случи... В крайна сметка понякога в ...

Две му зеници, широки като страшна яма.
В гърди му кърви грозна рана.
гарван с тежка сянка, над дома му висна,
зад стените майчин плач жално писна..
Лице му бяло, като смърт бледнее ...

Възседнал своя кон горд воина,
в едната ръка с лък а в другата стрела.
Изправил гордо той своята глава,
а на черната му дълга коса корона от пера.
Роден и израснал от малък в прерията, ...

Надничах през царевицата в моето село,
Любопитството ме потупваше по рамото с усмивка,
Много гняв съзрях през полята,
Царевица-гризач...
Един цигулар, ...