Добре дошъл си страннико, в дома ми.
Ще те нахраня и ще те напия.
А най ме бива на игра на думи,
(особено след няколко ракии.)
Какво те води в старата ми къща? ...

Не ще си тръгне любовта.
За теб в душата ми остава.
И пак е същата жарава,
с охота влюбена, гръдта.
По- силно живата мечта ...

Омръзна ми да бъда псевдоистинска,
в лъжливи думи да се вричам,
омръзна ми да съм доволна в ниското-
на върховете пленници за очите ми.
Не искам да си самоограбя чувствата, ...

Пропука се под мен ледът,
бях в чуждите обувки.
Студено, тъмно като в рог
и лудост без преструвки
крои в мним летящ килим ...

Болка
Боли ме тишината и нощта!
Боли ме мракът, празната душа!
Сърцето ми за тебе ме боли!
Аз пак съм сам със хиляди звезди! ...

Изплъзват ми се дните...
Ей така,...
като хвърчило на конец
отлитат...
подети от неземни ветрове... ...

Кривият мъж
Говориш му с думи красиви и мили,
а той както се радва помръква изведнъж.
Уморен е понякога, а друг път е пълен със сили,
това представлява кривият мъж. ...

Откраднах си минути!
От днес, от вчера и от утре
и в прегръдките ти топли
на сигурно сложих ги,
да се греят от твоето сърце. ...

Ставам сутрин. Правя си кафе.
Хапвам кроасан и се усмихвам.
Гледам към красивото небе.
Пиша и Вселената утихва...
Казвам се Димитър и съм смел ...

В името на политкоректността: това е превод на скеч от комедийно предаване. Всяка прилика с реални хора и събития е напълно случайна😉.
Скечът можете да гледате тук:
https://youtu.be/mOR0MMlCADs
Психологът: Добър ден, мамчета! Започваме нашето ежеседмично антистресово заседание за майчета. Моята люби ...

/Из преживяванията на една средностатистическа интелигентка в дебрите на българската действителност/
- Таксита, добър ден!
- Здравейте! Може ли едно такси до село Крушево? И каква е цената?
- Разбира се, госпожо, таксито идва. Цена – около 6-7 лева. Къде да Ви чака?
- Пред магазин „Рай“. Благодаря! ...

Някак си некрасиво звучи -
"бал на самотници".
Като
"бал на изоставените жени,
и измамените любовници". ...

Когато в нощна тишина не знаеш накъде да тръгнеш, притиснат под извечната луна, ела при мен и аз ще те прегърна! Ще пея песен тихо като полъх, пръсти в косата ще заровя, с целувка ще отнема твоя дъх и без остатък в теб ще се разтворя. Ще остане само споменът за мен, като шепот на танцуващи дървета, ...

Сърцето ли?
Котето във мене,
което дращи
и ме топли,
пулсиращо ...

Бог ти е дал от всичко.
Разточително.
И никак не е бил
спестителен.
Изпуснал е рога ...

Тоа беше песна
едноставна
невестинска
со бел вел на главата.
Ја родив ненадејно ...

Дистанционното обучение е като спиритически сеанс:
– Петре, тук ли си? Иване, обади се, ако ни чуваш!...
***
Има родители, на които им е забавно да са " слушатели" в часовете на децата си. Някои от учителите така увлекателно разказват, все едно си на сеансите на Кашпировски, навремето. А други са то ...

Прощавате ли грехове човешки,
прощавате ли подлост и лъжи?
Облечени сме в скъпите си дрешки,
а мислим ли за своите души?
Прощавате ли хорските обиди, ...

Зелено стръкче е наболо
да търси дневна светлина.
След зимата полето голо
излъчва хлебна топлина.
Дърветата в зелени дрешки ...

Исус кръста Си носеше сам,
пирони в ръцете Му забиха,
мъките Си изтърпя едвам,
но човеците тъй се спасиха!
Че тез, що са кротки, смирени, ...

Често двама ни заедно сънувам,
но има нещо, от което много се страхувам
и това не е че не мога айляк да римувам
просто съм сам и не обичам да се преструвам
Виждах те почти всеки ден ...

Най-неистовото начало - Утрото,
ни причака в един таван
на Бургаски хотел - нас двамата,
с извисеното име "Чайка".
Пална Слънце от тримата. ...

Може ни унищожат, но не кат роби, а в битка сме падна́ли
(цялото заглавие)
Маска на лицето, документ от ваксинация,
ходят, но не виждат, готвят за евакуация,
куфарът, летището, евро зоната, спасение??? ...

Не съм добре, бе, хора!
Яко ме тресе хормона!
А глупавата пролетна умора,
ме държи по четири сезона.
Любовта я няма под мойто небе ...

Композитор и изпълнител : Иван Дракалиев 🎹
„Хоризонт до безкрайност“ е гледна точка за моменти от нашия ден, мисли и желания.
Надявам се да ви хареса! 🌍🥂👈

СЛЕД ТВОЕТО ЗАМИНАВАНЕ
Автор: Ристо Ячев, Македония
След твоето заминаване разбрах,
че съм затворен в мрежи от облаци,
че съм сам и че съм пламък, и тъмнина, ...

- Здравей, Зу. – прошепна в мен. - Така разрешаваш ли да ти казвам?
Стана ми неловко от продавачката, която стоеше отстрани и може би ни чакаше да си изберем нещо. Макар, че не беше от настоятелните, дори от време на време си пишеше нещо в телефона. А Хари ме притискаше отзад. Изгоря ми всичко. „Раз ...

Образите се преплитат в мен. Бадемовите мъгли целуват нежно розовата зора. Ражда се онзи нюанс на залеза...
Пия чай от виолетки. Лешникови са лъчите на слънцето. Изгорели. От ароматните пръчици.
Разбрах, да. Ти си онзи, който никога не дава отговори. Само задава въпросите. Така ти харесва. Чаршафите ...

Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали страстта.
Забравяме за ...

Отпуснат ли за малко клупа въжен
и ето – с удоволствие се бесим.
Сами се заблуждаваме и лъжем,
а сметката ни – все едно, към кесим.
Един да тръгне – цяло стадо блее, ...

Отрече любовта ми
и се престори, че ми вярваш.
Опитваше да бъдеш мил
и да градиш вселени.
Но небето ни се срути и под него ...

Не ме обичаш.
Защо ли ме очакваш?
Защо ли се надяваш на добро,
щом в теб е пусто,
и търсиш в погледа ми нещо мило, ...

Няма да ме обичаш дори след хиляда години.
Желаеш любов, но не даваш любов, а си взимаш.
Съвместен живот? Аз съм никоя, ти си възпитан
на стойности твърде разкошни за моята зима.
В стремежа за всичко красиво ме виждаш безлична. ...

Странника и пролетта
Страннико,
окъсана е зимната ти дреха,
под топлината и́, дочаках пролетта.
На студовете ми, донесе тя утеха ...

ТЪЖНО Е!
Автор: Ристо Ячев, Македония
Тъжна е нашата любов, моя мила,
облечена е в сива моминска дреха.
Тъжен е поетът, който носи звезден шал. ...

Трудно ми беше да повярвам в нещо толкова абсурдно, лигаво и хлъзгаво чувство като любовта. Още по-малко очаквах, да трае по-дълго от космическо изстрелване. Смятах, че ако оцелея след него, ще се върна на земята по-цинична, зла и разсъдлива. Непреодоляла земното в себе си. Може би предпочитах да бъ ...