Зад големият завой вече виждах водното огледало на язовир ''Студен кладенец '' с играещите отблясъци на слънчевите лъчи по водната повърхност....
Как ли са го строили в онези години, 1954 до 1958,...голямо съоражение ,... без сегашната модерна техника, е ами Хеопсовата пирамида как е строена, и тя б ...

Искам да се запозная с вас.
Аз живея във Бургас.
В същност родена съм във Варна
и там живях двадесет години,
но съдбата навярно ...

Понесе ме вятъра, прашинка самотна.
Защо ли във танц пак с него се впускам?
Отронил се лист, светулка сиротна,
с облаци диви, в небето препускам.
Лъч от фенерче на мила пастирка ...

СМЯХ
Автор: Вилдана Моралич-Хасанович
Смееш ми се,
безбожнико,
очите ти са пълни с омраза, ...

Когато бях - четвърти път
на отдих във Патая,
паричките ми бяха кът,
не можех да мечтая.
Седях - самотен с часове ...

Отчуждено гъмжило и хора, и улици много,
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.
И липите вековни е някой изсякъл – до дъно, ...

Ще ме чакаш на пустия бряг,
ще ме чакаш, но все е напразно.
Аз ще идвам със всяка вълна -
разпиляна, невидима, жадна.
Ако чуеш как тихо свисти ...

Погледнеш ли в душата ми отвътре
съм бездна. Тъмнина неизследима.
Самотно броди ехото на смъртен.
(А, взреш ли се във Себе си сте Трима...)
Погледнеш ли в духа ми неспокоен ...

Сбогуване с Морето...
Изпито е последното кафе,
изпушена – последната лула,
Животът ми от днес ще е на две,
а трябва да живея със това... ...

Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...

За мен, с любов!
...
Познавам те...
Дели ни бездна...
Чист, невинен спомен детски... ...

Научи ме, магьоснико на този мистериозен ден да се случа.
Самодивски гердан да усуча и небе в шепи да получа.
После да разбутам звездите – звезден прах да се ръси.
Луната да се търкулне, като питка – нея раздам за здраве.
Слънчев лъч да отпия – да не драще нивга гърлото. ...

На черно-светъл кръстопът
Човек стои на черно-светъл кръстопът
и в него неуморно нощ и ден шептят
проклети демони – спотайващи се в мрака,
които само малка грешна мисъл чакат, ...

Стоях край трапезата
с другите гости.
Получих от всичко
и беше ми доста.
Летят край стъклото ...

Хората стават объркани, отчаяни и депресирани когато в света около тях се случват драматични събития. Както отделния човек, така и цели общества изпитват усещането за безпътица и тази тенденция се усилва във време на войни, икономически колапси, епидемии, природни бедствия и т.н. Историята познава м ...

Най - обикновен човек.
Сам сред всички
и със всички - сам.
В радост тъжен,
в тъжба - рад. ...

Стига шум и крясък!
Стига: "Бръм!" и стига: "Лум!"!
Стига: "Бум!" и трясък!
Стига, стига шум!
Стига вик и плясък, ...

Две камили мляко пили,
пили, пили и се понапили.
Там под пясъчната дюна
палнали по два тютюна
и надълго, на житейски теми ...

- Леле, Марче, как си се подмладила…
- Реших да се оправя, докато съм млада – нямам още шейсет. И отидох на пластичен хирург… Накара ме да се съблека, пък като се заизсипваха едни тлъстини…
- И?
- Ами рекох му – каквото виси, всичко да реже… И на моя му препоръчах, но , кой знае защо – не ще…
хххх ...

НЕ Е ВИНОВНА ЛУНАТА
Откакто се случи това със сестрите на братята, ме обзе угризение. Добрият християнин прощава, а аз… сгреших, злоупотребих с тяхното чувство за вина. Помислих си, че е редно да им се извиня, да поискам прошка, по някакъв начин да изкупя греха си. Мислих, мислих… и реших: ще ида да ...

Обичам те, но ти си трудна.
Аз истинската знам каква е.
Как веднъж не ми се сбъдна?
Поне за миг да не ридая!
Във всичко аз успях, ...

СВЕЩЕНИКЪТ: Какъв прекрасен, летен, слънчев ден...
Ще си почина тук усамотен.
Сред тихите алеи, сред чемшира,
ще си поседна благо и на мира.
Далеч от суетата и греха ...

Неизплатим дълг
Беше опасно на широкия площад
Разкъсаха душата със 100 куршума
Бесни изстрели на садистичен парад
Неизбежни като средновековна чума ...

Лев Толстой - титанът на световната проза, може да бъде сравняван единствено с Бетховен в музиката. Грандиозните му романи "Война и Мир" и "Възкресение" ще останат ненадминати образци в белетристиката. Но истинският шедьовър на Толстой е един негов трактат, озаглавен "За живота", където този невероя ...

На дансинга съм страстна, с плам танцувам,
с ритмичен такт – при чалга – без задръжки.
Желана съм. Цената, дето струвам,
откривам лесно в погледите мъжки!
Когато ме поканят от елита – ...

Цигу - мигу със цигулка
свири ни щуреца.
Жалко,няма си той булка
сръчно със конеца
да му зашие скъсаните гащи- ...

Между облачета две дъждовни
юни запали любовна искра.
Загърмя и дъжд заромо̀ли,
после спря и изви се дъга.
Под тази люлка небесна, ...

Ляга в скута ми нощния мрак,
като малко дете го приспивам.
Аз съм труден за стигане бряг,
в който всяка мечта се разбива.
Аз съм истина. И съм лъжа. ...

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

Тръгна тихо, закачулен и студен,
сенките вечерни те размиха.
Колко много, свят разгулен взе от мен,
даде две-три ноти, два-три стиха.
Този град бърборещ сякаш онемя, ...

Един съвет - не робувай!
"Не робувам, но съм роб!"
На кого, не се преструвай!
"На начина ми на живот."
Промени го, живей различно! ...