- Какво да ви кажа? Съдба е!
Каквото е писано, това е!
- Дали? А, моята воля?
Мойте усилия! Сълзи и пот?
Какво ли тука да говоря ...

Когато Господ правеше звездите,
високо в Рила беше на бивак.
От езерата вземаше лъчите,
от розите - ухание и смях..
Но трябваше му дух и нежна сила ...

Запалените факли,
умрелите очи,
глас на мъртви хора,
белият шум звучи.
Чашата горчи, ...

Липсваш ми
Безмълвен остана дни наред,
с поглед далечен, блуждаещ,
стискаше в шепа малко късмет,
но не ти стигна до края... ...

В ранната юлска вечер откъм плажа " изплува" интригуваща двойка.
Мъжът: около 60 годишен, жилав, сух, среден на ръст, почернял, изцяло бяла коса средна дължина, в лице - копие на Пол Нюман на стари години; облечен с униформа на плажен спасител - къси, червени шорти, бяла тениска с надпис " safeguard ...

Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори ...

Аз казвам, че забравила съм те отдавна
И нежността идваща с твоя глас,
С прегръдките и ласките, с усещането
Че съм си в нас.
Но в сърцето си аз още се надявам, ...

Ще можеш ли да ме изтриеш
съвсем от мисълта си ти?
Къде самичка ще се скриеш
без радост, обич и мечти?
След " Сбогом! " , " Свърши се! " , " Прости! " ...

Танцувам! Да! Танцувам там, на покрива,
където други няма.
Сама танцувам и прегръщам порива
на илюзорен сън - измама.
Под онзи свод, обсипан с хиляди звезди, ...

Недей да вярваш в сънищата – знай че,
съновникът – самотник го е писал.
Измамата се свива, на кравайче
и замъглява ясната ти мисъл.
Недей да слушаш напевите стари ...

Не мога да повярвам, че си тръгна.
За този тъжен миг не бях готов.
Раздялата надеждата изтръгна
и плаче тихо моята любов.
Безжалостен е залезът... Покров ...

РАЗПОЗНАВАНЕ
Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина
Водопад от бяла светлина,
с широко отворени
далечноизточни врати, ...

Измолих те. Не питай с устни как слепих,
фотоните от мрак разбити на Всемира.
Изписах небесата, нощни – всеки стих,
една звезда, що закарфичена умира.
Боля до смърт, но ето – някак преживях, ...

Старият полковник със задоволство отбеляза, че дъщеря му днес влиза в апартамента със сложена маска. Явно пред входната врата е спряла, нагласила я и тогава чак отключила.
Но не каза нищо. Защо да я хвали, когато тя просто изпълнява задълженията си? А те са ясни – безпрекословно подчинение на всяко ...

Миг от злато, топло лято,
бриз, с горещи длани.
Сребърното звездно ято –
пиленца събрани.
В тъмнината, край Луната – ...

Усмихвам се - защо пък не?
До мене е Любимата жена!
Какво му трябва на едно сърце?
Ми, мисля, стига си му Любовта!
Така ли е, или пък да? ...

Можете ли да намерите 29 цели числа, нито едно от които не се дели на 3 и такива, че сборът от квадратите им е квадрат на цяло число?

Ела пред здрач, тогава болката заспива,
звезди прелитат – мракът е чудесен.
Тогава съм добра и мъркам обичливо
и мека съм и топла – просто есен.
Ела пред здрач, в косите царевична свила, ...

Изгря златно слънце, светна в житата,
Румяна прибра се със пълни менци,
омеси хляб, докато втаса,
помете двора, коса си сплете.
Стоян изведе на паша стадата, ...

Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.
Заключил скринът свойта тайна, ...

Днес не ми се рисува,
не ми се и пише.
Август още лудува
и във огнено диша.
Пеят птиците вън ...

Светът днес бленува любов
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...

С осветената си брада,
старец хваща за миг гънка от светлината
в ръката си и тя потъва, слиза надолу,
при мечето с фенера.
Лисицата я прескача, ...

Плача, че сме разграден двор,
че много бандити не са в затвор,
че с престъпления става се богат,
че всеки прост циничен гад,
лишен от скрупули и морал, ...

Една огромна мида
тази нощ
въртя фокстрот в корема ми объркан.
Дали от прекалено
дълъг пост ...

Кога се уморих от този свят?
Така и не разбрах, но ми е тъжно.
Сред лято лицемерия валят
и маски, като някаква си длъжност.
Кога израсна на сърцето трън? ...