Рано,рано от зарана
хукна Меца из Балкана
по баири, по чаири
задъхва се,но не спира.
Ту отива,ту се връща, ...

СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче. ...

На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото, ...

В шест и трийсет и две
лятото придойде като буен поток,
полетял на възбог.
Насъбрал часове
като мъдър човек, стар и с бяла брада, ...

Всеки миг е студена година.
Всяка минута е мрачен век.
Чакам някой да намине,
при отдавна забравен човек.
Мислите блуждаят неуморно, ...

Учудването на Елина премина в срам. А срамът бързо се засили и я накара да извърне глава настрани. Струваше й се, че бузите й горят. „Не, не е нормално това. Аз не съм такава“ – помисли си тя и се опита да вземе под контрол емоциите си. Задиша дълбоко, като се стараеше да не мърда нервно ръце. Възбу ...

Вярвах ти сляпо,
до болка
И те обичах какъвто си-
лош и добър.
Сърцето си ти дадох- ...

Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.
Протегнати, останали те вечно ...

За Живота...2
(поема)
ДНК е универсална. С нея се предава
Живота през милиардите години.
А от къде е дошла- не знаем!... ...

Очите ни са нищо повече от светове.
Ти ме допусна в своите.
Бурите сами изплакват себе си.
Връхлитат ни неспокойно.
Без покана, без сбогом. ...

Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...

В мислите ми нема драми,
нема турски сериали.
Има само голи дами
мАж кат мене невиждали.
И да се пофала, бате, ...

:)

В надеждата ти името ти шепна
и топъл зов отново заблестява.
Сърцето ти от любовта ми трепна
и с нежен вопъл обичта отдава.
И чувствам те със вярата потребна, ...

Сърцето има скрити дълбини,
които само Бог ги разпознава,
живеем с външните си добрини,
но истината тлее като лава,
за да избухне в тих нечакан час ...

Душата като езеро е чиста
в детето, после се превръща в тиня,
в сърцето щом порасне егоиста
и колко път му трябва да измине,
за да се върне в изходната точка, ...

Сънувах. Беше странен свят без граници,
от огъня на лято нарисуван,
сред който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване жадувано.
Ръцете си протягахме над бездните ...

Ароматно кафенце със сметана,
премрежен поглед ти и аз,
весела картинка тъй желана,
така го виждам в сутрешния час!

«Вследствие слабости ощущений
мы не в состоянии судить об истине»
(Анаксагор V век до н.э.)
Я учусь исчезать – оказалось несложно внезапно возникнуть,
Пустотой за колонны афинские тихо проникнуть ...

Народът спеше но вече се събуди,
от дългия си сън той се пробуди.
Не трябват само думи а дела,
накрая той самият това осъзна!
Събудиха се и със знамена в ръка, ...

Ужас! Лехите с разсада изпотъпкани, на младите овошки клоните изядени, само стъблата им стърчат грозно. Целият двор осран. Петко, младият бик на братята, ме гледа като отровен, а аз се чудя как мога да го убия с голи ръце. Взех една лопата и се засилих да го ударя между рогата. Побягна, метна се вър ...

Отидох на театър
Да, бях гледал таз пиеса вече,
но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, ...

Не е имало кръст.
Или не. Били са стотици.
От повехналите очи
са се стичали сълзи,
изсушени от птиците ...

МАЙКА
Автор: Армин Болич, Босна и Херцеговина
Нощта е тъмна като смъртта,
стъпки звучат с гласа на тишината,
тишината, която език няма. ...

Всяка любов е тъга
Няма любов, озарена от щастие,
няма звезди и слънца.
Всяка любов е пропита с нещастие,
всяка любов е тъга. ...

От ден до пладне ще е само
и рехавата сенчица изтлява.
На глас се позасмях -
привиждат драма,
преглътнах и мушичката, ...

Бавно катеря живота
от към отвесната му страна,
стаен между миглите вятърът,
изплаква горчива сълза.
Безжизнен отпечатък на мечтите, ...

Прибрах си реколтата – беше ми доста.
Стоях край софрата с бездомници – гости.
Летят зад стъклото разрошени птици,
кълват разпиляната, златна пшеница.
За всички намерих и зрънце, и дума. ...

Оглушителен гръм и полет през рамката на прозореца... Крясъкът „Бягайте!“ и зелените очи, които нямаше да види никога повече.
Михаил се изправи рязко в леглото. Беше вече мъж, но вътре в него все още живееше тригодишното момче, което не спираше да сънува кошмари за онзи есенен ден преди близо двадес ...

Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.
Есенно брули го, ...

Ако нямаш пари – запомнѝ,
че си ти най-богат на земята.
Те – парите – са остри стрели
и се впиват дълбоко в душата.
Ако нямаш с кого да мълчиш, ...

До мен ли си?... Така и не разбрах.
Не мога да Те пипна, да Те видя...
Сърцето си превърнах в какавида.
Затворих се сама в пашкул от страх.
Синаповото зрънце не кълни. ...

Кабинет в техническо училище. По ученическите скамейки са насядали задочници, на които им предстои изпит. Едни са забили поглед в листите пред тях и пишат, други търсят помощ от тавана. Само седящият най - отпред е пълен непукис. Той нито води записки, нито гледа в тавана. Подпрял глава с ръка над п ...

Катеря се след края на небето,
огромно Нищо тежък меч кове
от вяра людска, думи пълни с цветни
илюзии, лъжи и грехове.
Попаднала си викам в мрачно дъно, ...

Доброто в тоз живот
идва първо в сърцето.
Обичай семейство и род
и щастието няма да ти е отнето.
Че любовта е човешкото в човека, ...

Чаках те, лято, да дойдеш с усмивка –
Слънце, огряло с лъчи.
Глътка жадувана, сладко и пивко,
като мечта под звезди.
Чаках липите ти, чаках цветята ...

Спомените са с остри ръбове. Дълбаят и оставят невидими белези. Особено нощем. Тогава се нахвърлят като прегладнели песовe и утрото не само е далеч, но не е и спасение. А тази нощ ще вали. Тихо е. Всичко сякаш е замръзнало в някакво очакване.
Държа снимката в ръка и се взирам в нея. Спомням си как в ...

Рече Админът – да има сайт. Ще бъде сайт за творчество. Тъй си мислеше Админът, докато пишеше системния код на новия сайт. Ах, какъв сайт щеше да е това! За чудо и приказ, другите Админи щяха да му завиждат! Мечтаеше си как там ще се вихрят литературни дискусии, юзърите ще чакат на опашка да се реги ...

В лятна жега в летен пек
врано конче жажда сети.
Рипна, скокна, тропна с крак,
вихром литна в полски слог.
Там под камък извор лее ...