Листата още не искат да умират.
Есента ги посипва с дъждец и така
все ги гледам и даже намирам -
новите цветове навяват тъга.
Колко бързо дните отшумяват ...

- Не ме гледай по този начин!
- НЯМА ДРУГ НАЧИН, ПО КОЙТО МОГА ДА ТЕ ГЛЕДАМ!!!
Само и единствено така мога да те гледам - право в очите, толкова дълбоко, достигайки до сърцето ти, карайки тялото ти да настръхва, а ръцете да треперят.
...
Прехапваш устни. ...

Не, не мога да съм в клетка!
Не желай това от мен
и недей да търсиш сметка
кой изпълва моя ден…
Не, не искам да се мъча ...

Мен боли ме, че нощем съм сам
и че плача самичък – боли ме.
Нося скромна душа – милиграм,
изтъкана от болки и рими...
Мен боли ме от хорския плач ...

Когато есента, сред тюлени мъгли,
нашари планината със своите бои,
тогава, като майка засмяна,
гората, с шарена премяна,
грижливо завива земята ...

Ноември идва с шлифер избелял,
с носталгия и спомени за лято,
със синя риза и с копринен шал
с надежда да разнищи тишината.
Очите му са пълни със сълзи, ...

Глава седемнадесета
Брюксел се готвеше да празнува Коледа. Градът беше добил необикновено фееричен вид. Целият център беше залят с разноцветни блестящи светлини, които предизвикваха чувството за нашествие на приказни светлинни гиганти в чудновати цветове.
Коледният пазар носи името на “Зимни удоволс ...

една страна не
се опази от талази
клетвогази
........................................
алтеративно: ...

Няма да се крия,
пред вас ще се напия.
Извадих си туршия,
налях си и ракия.
Усетих, че в магия ...

Изнизват се задъхани дните ни
и забравяме често за себе си.
Забравяме любовта в душите ни,
като лодки на кея отседнали.
Забързан светът ни е враг. ...

И може би тогава ще се спреш,
когато нищо друго не остане,
в жена превръщаш огън и копнеж,
а дребничка съм в силните ти длани.
Искрица съм, сърцето ми гори, ...

Не искам тъй да си отида
сама с въздишката си аз,
с написаните две – три книги
попили болката без глас…
Стоят на рафта те безмълвни ...

Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма.
Мечтаеш. И спохожда те копнеж, ...

/ A la guerre comme a la guerre /
Преди дуела
Перуки, бенки... О, каква епоха!
Дуел в Булонски лес ... и тишина.
Би казал някой днес, че са пройдохи. ...

Спусна се нощта
Когато ти си тръгна,
изгасна слънцето
и спусна се нощта,
когато ти си тръгна, ...

Обичам те.
Смирено и безропотно.
Приех, че от Вселената е отредено
да те викам и в радостта, и в болката.
Обичам те тихо. ...

Малко черен и малко детски хумор…
хххх
Завалява и аз се разбързвам. Извиква ме позната, вече скрила се под балкон.
Обяснява ми – отивала на погребение. На някакъв свой роднина. И въздъхва напълно искрено:
- Неговата е лесна – отървал се е, само чака да го закараме и оставим там… Ама ние после трябва ...

Не знаех кога ще те видя отново
и бързах за всяка от нашите срещи.
Въпреки времето студено, сурово
телата ни бяха топли, горещи.
А за да не ме забравяш забравях “случайно” ...

Пиано - Кристиян Налбантов
Текст и изпълнение - Аз 🌹

Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право, ...

The White Line
A white line
divides the road
like the border
between sanity and madness. ...

HRISTO BOTEV – AUS „HADZHI DIMITAR“
Der Abend fällt – die Luft wird lind,
der Mond, die Sternenwelt erblinken.
Der Balkan* rauscht, es weht ein Wind –
von Freiheit singt der Äste Klingen! ...

По ледената сълза на зимата
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло, ...

Копая безцелно на пуста земя,
пепеляка пръска ми в очите.
Мръсна дупка в пропастта,
където намеря хвърлям ти косите.
Пищиш със цяло гърло, чак раздираш, ...

на Ж.
Тъжна есен.
Отронени, жълти листа.
Странна песен.
Отлитащи, черни ята. ...

Мечтата
Когато над морето слиза
очарователна нощта –
разкошна мисъл ме прониза
със обаятелна мечта... ...

Есенна елегия...
Времето се е побъркало –
непрестанно си вали...
С тъжни спомени объркани –
бродят есенни мъгли... ...

Същите прокъсани седалки, същите прашни прозорци, тъпите надписи с маркер, монотонният шум и поклащане.
Влакът пътуваше...
В дългия салон бяхме двама. Аз и едно момиче в другия край, което четеше някаква дебела книга.
Затворих очи и се унесох.
Високоговорителят ме стресна и композицията скърцайки спря. ...

Дъждовен кораб води ме далече
към свят невинен, нов и непознат,
уханна е притихналата вечер,
преливаща в дъждовен аромат.
Живее ми се просто и щастливо ...

Когато прелиташе на буйния си кон по улицата, премачка играещо си дете. Не спря – хем е робче, хем нямаше нужда. Кървавата купчинка явно нямаше да се изправи.
Но се разкая. Искрено.
Както се разкая, когато нареди да разпънат на кръста готвача-роб, задето не осигурил птичи езичета за малката вечеря с ...

Вече месец под небето
край брега на Камен бряг,
Вера Су, е във морето,
под дъжда, немил-недраг!
С нос забоден във скалите, ...

родни шевѝци —
втъкана Любов и към
Бога зенѝци

Каква съдба, какъв статут? -
да съм придворен, весел шут
и прямо в царските палати
да казвам истини без страх
и всички - бедни и богати ...

Тих, бездомният клошар
рови в коша, във сметта.
Скитника, самотник стар,
глад го мъчи сред града.
Погледи сега безброй, ...

С асфалт, стомана и бетон
наследникът на Вавилон,
на Мемфуто и на Рим
расте безспир, непоклатим.
Светлеят тайнствените нощи, ...

СРАМ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Лицето ми е
с кални отпечатъци
от пръстите ти. ...

Започва се обратното броене.
Тясна е вселената за двама.
А сърцето отброява в мене
точно пет минути до раздяла.
Пет. Луните горят. ...