Усмивка си. Желана и красива.
Разпалваща пожари загасени,
разтапяща и тръпките във мене,
дано поне за малко си щастлива.
Гласът ти...Тембърът, смехът ти - ...

Пролет е, а идват листопади –
как да спрем природата, не можем.
Падат по зелените ливади
хиляди листа в прохладно ложе.
Тъй е, но не идва всъщност есен, ...

Издъхват цветята във счупена ваза,
светлината се блъска в кирливо перде.
По навик живота и себе си мразя.
Надежда си търся. Къде е? Къде?
Поглъщам неизбежното и времето е спряло. ...

Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...
Мъжете рисуват, жената е трепет - ...

Не съм от тия дето.....
Реших да се пробвам в прозата!....Не че не мога, още като ученичка пишех "разкази с карфици". Нямаше компютър, а аз и пишеща машина нямах, на
ръка "съставях скелето", а после прикачвах подробностите на листчета с карфици...Та само веднъж после преписвах готовия разказ "на чис ...

- ако след имен ден ви боли главата, тресат ви се ръцете, устата ви е пресъхнала – опитайте „Сникерс” и ще разберете колко по-хубава от него е биричката...
- властта трябва да спре да изплаща заплатите, да види къде хората намират пари и да отиде сама да си посъбере...
- поискал политик от пиарите д ...

Златото –
благороден метал.
И среброто
е в компанията.
А платината ...

Не поглеждай към мене!
Недей!
Аз съм гледка, която разстройва.
От сълза във око на злодей
се превръщам във капки отрова. ...

Какво без теб е всеки ден,
какво без теб е и нощта?
Тъгува всичко тихо в мен,
изгубвам своята мечта.
Нуждая се от теб. Гръдта ...

Макар че
са ми тихи
ветровете
оставих
птиците ...

Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...

Като че ли на изпроводяк в живота ми, съдбата реши да ми подари среща с незабравимо откровение от незабележимите край нас хора. Онези, които носят у себе си истинската човещина и съвсем неволно, без умисъл, чрез своите постъпки я раздават на околните.
Този пролетен ден вървях по „Цар Борис“ когато п ...

Гъбке червена в гората родена,
колко си ярка,красива!
С точици бели върху чудна капела,
тъй прекрасна като самодива!
Колко се радвам,че те намерих, ...

Овошката на двора бяла,
покрита цялата във цвят,
напомня – пролетта дошла е
над целия помръкнал град.
Жълтурчета – свещички греят ...

Влакчето беше претъпкано. Мария се промуши между двама мъже и се хвана за хладното желязо на една от седалките. Трябваше да хване този влак, иначе щеше да закъснее за работа. Огледа се. Обичаше докато пътува да се вглежда в хората. Опитваше се да си представи какви са. Живееше от пет години в Мадрид ...

Зелени листа,
Зелени треви,
Сърцето ридае,
Сърцето кърви...
Цветята цъфтят, ...

По морските ми стъпки не ходи
и в обувките ми никога не влизай.
Събирам вместо спомени – мечти,
и вместо с тебе разговарям с рибите.
Товаря слънцето с онази тишина, ...

Просто мисли в кръг,
играят като нестинарки по жарава,
кога ли ще починат те от дълъг път,
когато жар от черна стане пепелява.
Въглен ли е всяка мисъл, ...

Среќата ја растеш како цвеќе
една жена секоја ноќ
заспива во кутијата за накит
и едно дете
го одвиткува ...

"За какво мечтаеш?",
попита ме разума,
и плахо създаде твоят образ в тъмнината.
Макар и страхливо... желаех да зърна,
само твоят лик в дълбината. ...

Когато след обед Джон се прибра, Оливия беше излязла в двора и лежеше на шезлонга. Стискаше очи под тъмните си очила и се преструваше, че спи.
Той седна на другия шезлонг и се отпусна тихо. Повъртя се. После стана и отиде да си вземе сандвич и питие. Беше прегладнял и задъвка на едри хапки. В чашата ...

Когато той я докосваше,
тя го искаше повече.
Несъзнателно го стискаше.
Не му даваше повод той да си отиде.
Искаше да умре в ръцете му. ...

Защо не съм блясъка в очите ти?
Защо не съм повея в косите ти?
Защо не бях твоето страдание?
Защо не бях сбъднато мечтание?
Защо не съм цвете в ръката ти? ...

Не ме търсете, вперен
в Интернет - екранчета,
с клавиатура и слушалки.
Докрай останах си ретроград,
верен на простия лист ...

И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане, ...

Ковид
На моята приятелка Мая,
която успешно пребори Коронавируса.
Обаждам се на Мая: „ Здравей, Майче ! Как си, мила ?...Моля !? ... Направила си тест и е положителен ? Браво! Значи си бременна! Честито ! Да си жива и здрава. Как е таткото ?... Какво ? Не си бременна? Аха ! ... Пи Си Ар тест... Болн ...

Навън беше като във фризер. Зъзнах през по-голямата част от пътя и нямах никакво настроение да гледам светлините на нощна Москва. Пътувахме поне половин час, или на мен ми се видя безкрайно пътуването през полумрака, задръстванията и заледените непочистени пътища. Не посмях да попитам къде точно оти ...

Дълбокото заседна в плитчините,
вълна пластмаса мазно го обля.
Примоли се наивно, с цели скрити,
да поотместят тромави тела.
Насмешливо оглеждайки гмуреца, ...

Докосни ме...
Нежно. По-нежно от мека коприна.
Облечи ме в любов -
искам точно сега да я има.
Нека студ да не сещам, ...

Опит за история в шест думи, поднесена във вид на ропалистическа рима
Любовта
отворена към
Ра̀я е врата