И всеки ден без стих за теб е пропилян,
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...

Пустиня, без хектар оазис,
умирам от жажда по тебе.
Завиждам на тези, що пазят
зеления, в дъното, хребет.
Там извори живи извират ...

Беше топла августовска вечер. В малка българска къща Петър се въртеше неспокойно в леглото си.
В съседната стая сестра му Калина разговаряше тихо със съпруга си Явор. Двамата обсъждаха какво бе казал лекарят, въпреки че той казваше едно и също нещо всеки път. Петър едва бе прехвърлил трийсетте, беше ...

Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...

Просека
В черквата правдиво канони редят
псалми припяват, с тамян ги кадят
До стара колона седи тихо старик
В очите тъга…, душата мълчи ...

Мирише на хляб, полето е дом.
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной ...

53% от медиците били се ваксинирали…
Е, добре де – щом почти половината от хората, разбиращи от проблема, не приемат официалното му решение, защо мен ме принуждават да давам неинформирано съгласие?
хххх
В микробуса. Почти всички с маски – спуснати под носа, ме и под брадичката.
Шофьорът изобщо без м ...

Накараха ни облаците тежки
млъкнем, и загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Изгубихме се в сивото тогава. ...

Случайно
Случайно те срещнах, случайно,
рисуваше сенки нощта.
Не мислех, не знаех, че тайно
ще бъдеш за мене мечта. ...

ГЛАВА ВТОРА
Пролета на 1950 година беше много дъждовна. Почти всеки ден валеше пороен дъжд и превръщаше софийските улици във венециански канали. Наденали дъждобрани или опънали огромни чадъри, софиянци бързаха да се приберат у дома на сушина. По улиците беше безлюдно, а асфалтираните алеи в градинки ...

От горещи целувки се напука земята.
От горещи въздишки пожълтя и тревата.
По морските дюни голотата завира
и в горещия пясък вълните се спират.
Любовта съживена, днес е огнена лава. ...

Слънцето изливам го в лъжичка,
после тичам с него и се смея,
после с лъч играя си на жмичка,
с друг се реша, за да поумнея.
С пръстите лъчи плета на люлка, ...

Заспиват сенките тъжовни,
приласкава ги тъмнината,
спират вън капките дъждовни,
всичко чезне в тишината.
Прибирам се в дома си аз, ...

Поглеждам се отвътре – бях щастлива!
В началото...
А после – неразбрана...
Но важното е друго –
че съм жива, ...

До теб ще стигам само в сънища,
нахлули тайно, дори от мен в нощта.
Те остават единствените пътища,
които да ме водят към твоята душа.
С теб ще си говоря по луната, ...

Къщичката им грижливо поддържана,. оградата и вратата боядисани в зелено,
разцъфнали рози се подават през мрежата, скована пейка за махлеска седянка, то май няма много хора из селото, но все пак ей така да има,... на, и съседите имат.
- Мале, тате - представи ме тя - - той не ми е приятел, мой колег ...

Странно
Странно ми шепнат листата,
странно реката шуми,
лято горещо в позлата,
цветно за мене блести. ...

Преситих се от обещания,
от думи високопарни
за спешни реформи
от политици бездарни!
Преситих се от обещания ...

Глава първа
В голямия двор на малката къщичка, трите дървета бяха отрупани със узрели тъмно червени, почти черни джанки, наречени “маслинки”. Бяха много дребни и много сладки, та десетки пчели бяха накацали по тях, не само на дърветата, но и по падналите по земята сладки ароматни плодове. Цветята по ...

Мълча си аз, че кихам всеки ден,
че нощем край хладилника си дрема.
Кантарът – перманентно е строшѐн,
кила, размери – забранена тема.
Закусвам в шест и в десет – гладна, ух ...

летните жеги
с море се лекуват и
в него кротуват
...........................................
ропалистично: ...

Момичето, което промени света ми и надеждица ми вдъхна,
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината. ...

Ти
Помниш ли, беше края на лятото -
последни песни цъфтяха житата ми,
чучулиги отлитаха тъжни на някъде -
чертаеха есени краски косата ми?! ...

Какво да сложа?!? – хич, ма хич не знам!
Сандалите ме стягат… на шкембето!
След пет на нула воинът е сам,
а сладолед разтупква ми сърцето! 😊
Какво да сложа – хич, ма хич не знам... ...

Под път, над път безпътици вървят,
отдавна грешно се върти компасът.
Продават ни измислици и плът
и лъжат, мажат – само да сколасат,
да купят пак душите ни, за грош ...

Няма повече какво да искам
освен едно – да бъдеш с мен,
в дни когато дъжд ме плиска,
в самотна вечер, в ден студен.
С мен ли си, то значи имам всичко, ...

Имам си в къщи весел зоопарк,
а мама защо ли все е недоволна?
Пухкав, ангорски, сив котарак
и куче с порода "Улична превъзходна".
Имам папагал, любимец на всички ...

Хора. Лица. Любови.
Това сме ние хората-същества, търсещи мъничко любов.
Любов, която ще замени старите любови.
Търсим нови лица-за да забравим предишните, за да не остане и частичка от тях.
Влюбваме се... ...

Истината раждала се в спора…
Колко глупаво е да се спори
за неведоми за нас неща!
Споровете водят до раздори
и от тях извира глупостта. ...

Лятото изнизва се чевръсто.
Дъхав дъжд забързано ръми
и разрошва с мокрите си пръсти
медно озлатените лози.
Те оплитат в тънко одеяло ...

Не пиша романи,
не съм по езоповски смела
Не критикувам разплисквайки драми
и не моля за помощ дарена
Не ми е до дребни човеци ...