Отиде си от нас и една душа прекрасна,
там горе в небето отлетя, че тук сърцето и угасна.
А и на земята тя беше чудесен Ангел бял,
на прозвището благородно всецяло се отдал!
Лекарската професия всеотдайно прегърнала ...

Русоокото слънце
се вмъкна в мечтите ми
и подпали листата
със старите стихове.
Оттогава се лутам ...

Пред най-касовата казино зала
има по двама-трима късметлии
тежко спящи върху пейките.
Разделят ги празни бутилки
и редовни туристи от квартала. ...

Напът съм да си тръгна. Много тихо.
И дъжд от блянове ще завали.
Да се разплачат думите от всички
стихове,
че даже болката да я боли. ...

Като усърден паяк плетеш
магнетичната словесна мрежа,
о, ти, ефирно същество във груба плът,
примка за изгубени души.
Сърдечните си тайнствени прозрения ...

Ангел
Дух, дошъл от висините,
за любов ли ми шептиш?
Уловил за миг мечтите,
ти към мен ли днес летиш? ...

Светът различен ми изглежда,
през розовите очила.
От безнадеждност, до Надежда,
къде ли аз не съм била?
Препъва се и се изправя, ...

Беше ни хубаво да споделяме тишината,
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво. ...

Душата си млада раздадох, всеки удар на моето сърце.
И удряше ли удряше на камък, уви ти нямаше сърце.
А може би надеждите ми са били големи
Казват хората да не очакваш.
Но това съм аз с душа на цвете, което расло е само сред дъга. ...

Две шепи светлина
ми даде утрото
през клонестите пръсти
на прозореца.
Две ноти в песента ...

Сага за двата бастуна
/епизод 33/
- Наборе, разбра ли какво е станало в народното събрание?
- Какво е станало, джанъм?
- Нашата наборка забравила при откриването да удари ...

И колко нощи бели вече чакам го, да свирне,
под малкия прозорец, позакнижен с вестник стар?
Къде си мое детство, парцаливо и немирно?
И старите приятелства ли слагаш на кантар?
И кой е кантарджията? Годините предишни? ...

Обичам, хора, да обичам,
морето, слънцето, зората.
С разперени ръце да тичам,
да прегръщам планината.
От въздуха душата ми да пие, ...

Иван имаше малка гостилница на пазара в града. Работеше заедно със своята съпруга Елена. Заведението отваряше рано. Приготвяха супи. Предлагаха кафе, алкохол и безалкохолни напитки. Имаха много клиенти. Малко от тях бяха редовни. Хората идваха от близките села, пазаруваха, продаваха и се отбиваха да ...

Черни, тежки облаци
превзеха небето.
А сянката им спусна се
и сви ми се сърцето
в една тревога, очакване ...

Времето ни бавно изтича,
затуй болка изпитвам аз.
Докато съм тук - ще обичам
живота чак до сетния час!
И дори най-могъщите хора ...

Любовта е магия, която главата завърта ми,
и понякога даже ме вдига високо, високо.
Аз не крия, че често след нея с надежда озъртам се –
аз, готов да се сбия с живота си, който понякога ток е.
Любовта е стихия, която ще мине направо през къщата, ...

Изпратени
Уроци по
Вървяха по пясъка омърлушени и от време на време поглеждаха вълните.
- Ех да имаше малко чипс поне... - мърмори си Ти.
- И един студен айрян... - добавя Шмръц. ...

Разстрел от няколко посоки,
защо тъй чувствам,
нима съм прокълната?
Дали от Хадес, Зевс или пък Локи
дошла ми е тъгата ...

Всяка сутрин паля цигара,
цигара след цигара гори.
Спомени като дим излизат,
а ти спомняш ли си,
за нашите мечти? ...

Тиха лятна нощ, спи градът
и селото спи, ти също спиш.
Само аз не спя, а колко е часът?
Чувам музика, ти ли ми звъниш,
Или е проклетата аларма? ...

За теб е моята песен
/акростих/
Забравям да издишам от
Аромата ти, дошъл по Вятъра,
Това, което пиша ...

ТОВА И ЖАБИТЕ В БЛАТОТО ГО ЗНАЯТ
Първа част
ЗАКЛИНАНИЕ
Думите преобръщат съдби,
макар че ями не копаят. ...

Спомени за миналото, попарват ме като искри
Идващи от старо огънче в сърцето ми, отказващо да изгори.
Година след година, спомените избледняват,
Но раните в душата май за цял живот остават.
Любов ли беше или просто увлечение - не знам, ...

Днеска майка ми прочете
за Исус Христос,
как е ходил по градчетата
при народа прост.
Как лекувал без парички ...

Пожелах си аз една любов голяма,
която всички мои камъни да издържи..
Сърце кървящо-рана върху рана
дори след тая грозна гледка - тя да продължи.
Пожелах си полет към мечтите мои, ...

Както твърди Панглос /„Кандид“ – Волтер/, ние живеем „в най-добрия от възможните светове“. Или: „— Доказано е — казваше той, — че нещата не могат да бъдат другояче и понеже всичко е създадено с някаква цел, всичко по необходимост е създадено с най-добрата цел. Забележете, че носовете са създадени, з ...

БЕЗ РЕСТО
На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето. ...

Затихва смехът. Гасне огънят. Силуети и хоризонт, потъват в мастиленото черно на нощта.
- Да не би да те е страх от тъмното? – пита Ти.
- Страх ме е от онова, което ми се струва, че виждам. – отвръща Баба. – Ами теб?
- Виждам възможности и не се страхувам от тях. Научих се да избирам и живея с онази ...

Събота вечер. Заведението бе пълно. Музиката гърмеше, а певицата кръшно виеше снага и пееше от цялата си душа:
" Проклета кучка така ме наричаш, за същата тази ти даваше всичко, тогава беше напълно доволен, без мене се влачиш сега като болен...."
Сервитьорките разнасяха табли пълни с напитки. На едн ...

Защо България обичам? -
попитах Гугъл. Той заби.
Въпросът бил е по-различен -
това системата реши.
Опитах пак. Отново нищо. ...

Умира в човката на синя чапла Юли,
взел плячката ни – гладен залез.
Потъвайки в блатата,
недочакал
от лунна пита да опита залък. ...

Лятото наднича между слънчогледите,
отразено в усмивка от слънчеви лъчи.
Денем шумно разговаря с чайките,
а вечер тихо с морето си шепти.
Осъмва с изгрев ...

Всеки иска да бъде прегърнат, приятели!
Всеки иска да бъде обичан дълбоко!
Всеки вечер блуждае в земя на мечтатели!
Всеки тайно поглежда с душа към високото!
Всеки плаче, но някак от себе си крие се ...

Вдишай ме… сладостно… пълно
усети ароматът на диви цветя
потопи ме в магичност бездънна
разлудей ме, не щади любовта
Помълчи, нека бъдем мигът ...

Вървях по коридора с букет в ръка и се молех срещата със сестра Марина Гатева да мине добре. Бях решил да я поканя на ресторант. Чудех се как ще реагира тя. Дали нямаше да ми откаже? Ами цветята? Дали нямаше да се притесни, когато й ги връчех? Хубаво щеше да е да поговорим поне минутка насаме. Но тя ...

От изтока изгрява слънцето -
мечтата - протяга се нагоре,
прозявайки се в долината.
Ооо, Боже!
Красота, настъпва миг - ...

или память трения до тепла
или средства передвижения в моих снах
или коридор с мягким вращением света
или материализация собственных обязательств прямо перед собой
или восклицание любой точки любой поверхности ...

Докосни, погали
мойта буйна коса.
Целуни, утоли
мойта жадна уста.
С поглед ме пронижи, ...