Забулена в мистерия и тайнство
Женствеността е дързост, сила,
която черпим от сърцето.
Шаманство е.
Доверие във майката- природа ...

Любов се записа да учи филология, а аз влязох икономика. Всъщност това не беше моята материя, дори нямах желание да уча висше, но родителите ми искаха да наследя бизнеса им, а аз нямах смелостта да им кажа, че не искам това. С Поетеска следвахме в доста отдалечени университети, но редовно говорехме ...

Мах на тъжни криле
уморено разцепва ефира;
глас на старо щурче
сред тревичките глъхне, замира.
Мрачно слънце изгря ...

В нощта танцуват своя танц,
безброй снежинки-пеперуди.
Застлали под сребрист воал
милион кристални изумруди.
Под тази светеща завивка ...

Все още бях под впечатленията на преживяното...
Какви добри ученици и актьори са всички в този офис,... вярно играят режисираната постановка,... Но докато има балами, ще има и хитреци. Ами тези неща от кога бяха модерни,.. тези хора не са ли чували за подобни неща, или жаждата за пари ги заслепява и ...

Животът ми минава виртуално,
предимно между четири стени.
Неистински емоции нахално
затулят синкавите ширини.
Душата ми жадува да е вънка, ...

Мравка полази по ризата ми -
в раираното ѝ пъстрило.
Нехайно блъснах я с нокът.
И пощуряха нозенцата стресирани
в разпелтечени разнопосочия. ...

Емил и тримата близнаци: По време на едно гостуване в дома на Емил, фелдфебелът Хайнрих Йешке заявява, че иска да се ожени за майка му. Емил се съгласява, дава му ръката на майка си, но вътрешно и двамата негодуват - приемат, защото мислят, че чрез този бракще направят добро на другия. Един ден Емил ...

Сгушила се край комина сова
спомня ти по нещичко за мен.
Примирено казваш: —"Нищо ново
няма, дъще въздух подарен,
дишам всеки ден. Помози, Боже, ...

Хиляда пъти сигурно си тръгвах.
Луната безразлично свети в мен.
Отдавна ѝ дотегнало залъгване,
че аз съм вълк със кожа на Поет...
Хиляда пъти вярвах и не вярвах ...

Лежа си на дивана и нямам работа. Реших да включа телевизора. Май от две седмици не съм го гледал.
На екрана се появява реклама. Принцеса отива да ака с цялото си достолепие и всички и се покланят.
Веднага го изключвам. В главата ми нахлуват екзистенциални мисли и въпросът, какво бяха за мен жените. ...

Някаква сащска даскалица я уволнили по спешност. Не се разбирала с децата, не навлизала в крехкия им свят.
Правила проверка в час и, когато извикала името на някакво, то отговорило с „Мяу“. А тая не му обърнала внимание, само подигравателно рекла: „Бау“…
И онова разплакано отишло при директора…
Дете ...

Плаче в мене тишината
Сякаш есенна тъга,
разпиляла златните листа,
и усмивка в утрин синя,
сякаш лъч, надежда, светлина… ...

Ухае на роса и радост в бяло,
глухарче колелото си върти –
сребристо парашутче, замечтало
към слънцето с любов да полети.
А капките вода са с ореоли, ...

И златото у нас оранжевее.
Талонът ми е с портокалов цвят,
а аз за златен всъщност си копнеех.
Вземах оранжев.Много ме е яд.
Платих по унции във Кат за таз хартийка. ...

Сянката ѝ бавно мери двора.
Менчето припява ритуално.
Мама с катинара дълго спори.
После, като в църква, свещ припална.
Гроздобер е сгушила в саята. ...

На тържище за бедни
и празни души.
Черен гарван кацнал
на един кол и сам стои.
Стои и гледа… ...

Лейди Смърт беше ужасно самотна - знаеше, че нейният ментор Бокузо трябваше да бъде премахнат. Макар че той я беше извел до тези висоти, спасявайки я или от сигурна смърт или от неизбежно жалко съществуване, което най-вероятно щеше да завърши отново с кончина с неясен край. Нямаше как да е иначе. То ...

Лицето ти перфектно има множество страни.
Ту весело, засмяно,
от радост грее и блести,
ту от гняв безумен е сковано.
В него виждат се на времето неумолимите следи. ...

НАСТАНАХА ЗИМИ
Я двери закрыл – никого не пущу…
Эльбрус Джанмирзоев («Тишина»)
… откога ключът ръждясва в мен?
*** ...

Добре дошла
Добре дошла! Не си се променила!
Пламъкът в очите пак гори.
Сълза, която дълго си я крила
на лицето ти сега блести. ...

Сечко февруари,
пак е тук, при нас
и покри земята,
с пухкав снежен прах.
Скриха се в гората, ...

Неделно утро, замъкът се буди
Потракват приборите от сребро
В мадам щастливо пърхат пеперуди
Рояк са цял под лявото ребро.
За скритата у нея дива котка ...

Аз те чакам, мила моя,
сега за теб създавам стих,
гледам звездите в безброя,
колко сълзи в душата скрих,
изпълнен с жажда за красота, ...

Родена на 22 март 1955 година във Враца. Има две дъщери. Сега е медицинска сестра в Бяла Слатина. За първи път отива в Либия през 1984 година като медицинска сестра. Това е страхотен шанс. Там взима по-добри пари от България, но договорът изтича през 1987 година. След падането на комунизма, съпругът ...

Обичам да съм твой бонбон!
Карамелен вкусен сладък,
да ме облизваш с нежен стон
и ме ваеш пожелан и гладък!
Обожавам да съм твой бонбон! ...