Вдишвам аромата на живот* –
слънчев е, щастлив, възторжен, сочен,
сладък, зрял, преизобилен плод,
вино е от нар, с любов ще скочи
в миг тържествен, за очите скрит, ...

Усещам смазващия страх,
роден в объркани понятия.
Когато Истината обявява се за грях,
а злото е гримирана симпатия.
Усещам колко тежък е гнета ...

Писмата, които не успях да напиша ... много са ..а и поради това, че съм луд по епистоларната форма, реших, че недовършените и ненаписаните ще си ги складирам , без да ги изпращам (после ще ви разкажа как), но вместо това активно произвеждах нарисувани писма, които естествено изпращах по пощата ... ...

Любовни думи... с мирис на измама...
Омайващи със пипала от нежност...
Звезди небесни свалящи, но няма
във меките им ласки... грам сърдечност...
Излизат от устата сладострастно, ...

Нарисувай ми слънце, че навън така е студено
и сърцето е станало късчета ледена скреж. Нарисувай ми лятото жарко, морето солено,
бели чайки, вълните и бриза - полъхващ и свеж.
Нарисувай ми песен, че в душата е толкова тихо
Нека звънне копнежа за истински ярък живот. ...

Питам Красето – моя бивша ученичка, едно от четирите Красета в класа /имахме и за износ/, засега само веднъж баба, как върви работата в кафенето.
- Ами… Страх ги е хората. Даже улицата се поопразни. А тук идват – изпълзяват като гушери на слънце, но все се оглеждат. Да не долети някой вирус…
хххх
Ща ...

Без теб е празен моят лист,
перото ми без знак мълчи.
Щом липсва ми духът ти чист,
без теб е празен моят лист.
Светът е чуден и лъчист - ...

Точно в тази книга,
героинята, която търсиш,
няма да намериш.
В нея няма спящи красавици.
И Пепеляшки няма. ...

Той вървеше през улицата улюлявайки се ту в една посока, ту в друга. Дъждът се беше пропил в дрехите му и отмиваше горчивите сълзи, които се стичаха от неговите очи. Споменът за неговата приятелка го преследваше неуморно. Знаше, че всичко между тях е приключило, но той така и не можа да преглътне ис ...

Ще разкажа няколко лични истории, без елементи на украса.
От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Раз ...

Кратък е денят! Все не достига…
Не е като да съм на двадесет и пет…
Но днес ще подаря сама на себе си
един-единствен ден! Да сложа ред!
Да измия тъгата, заедно с чиниите. ...

Сънят е репетиция за смърт…
Хоризонтално времето е спряло.
Пътуваш нощем все по този път
и всяка среща е така реална
с лицата си - познати, непознати. ...

Човекът е изграден от множество нужди и със сигурност всяка има своята важност. Когато задоволим всичко първично в себе си, отправяме поглед към духовните нужди, а те са много, но една е на първо място – нуждата от любов. Имаме нуждата да бъдем обичани, но и да обичаме. Дори при някои от нас това е ...

Най-после свободен
Земята ме прегърна. Тъмнина.
Студено е! Прегръдката не топли.
Остана горе цялата тълпа
с фалшиви сълзи, и със тихи вопли! ...

Две години. Толкова ми трябваха, за да намалее тъпата болка, с която живеех. Знаеш ли колко пъти посягах към телефона, за да ти звънна? Да чуя гласа ти, дори изричащ тихо и убийствено "Вече е твърде късно". Колко пъти сядах пред компютъра, за да ти пиша, а свършвах с химикалка над петолинието и ноти ...

Някога живеехме
бедно, но добре.
Тичахме и пеехме,
всичко друго бе.
В двора ни си имахме ...

Розата събира светове
Озаряващопроникновена
За Любов молитвено зове
А и за да бъде споделена
Розата събира зарева ...

Прашасала, забравена от дните,
на тавана при старите вещи,
плаче китара, ехти по стените,
рисува със звуци погребани грешки.
А нотите разкъсват тишината. ...

6.
Настана неловко мълчание. Френцов бавно се изниза към терасата на ресторанта и запали цигара. Искаше да даде време на присъстващите да осмислят чутото току-що. Бе убеден, че след като това стане, те сами щяха да го потърсят и да му разкажат за спомените си от въпросната вечер.
Дърпаше жадно дима ...

Искам да ти кажа през транзитни,
пътят ми без теб е дупки черни,
зинали срещу ми ненаситни –
на безвремието стражи верни.
Искам за ръцете да ти кажа– ...

Толкоз много надежди умряха
на младежкия син небосклон.
Сякаш манна небесна валяха
без задръжки, без грим, без поклон.
А сега толкоз стар и ненужен ...

Запролети се.
И нарцисите засияха,
в градината окъпана от сутрешна роса.
Усмивки на цветя.
Пчелите зажужаха, ...

Тук съм, за да си излея мъката. Чувствам се объркан... това не съм аз! В криза съм. Оставете я финансовата криза... не е това. Тя е едно на ръка... И аз не знам какво е. Ще обясня. Ето как започна всичко.
Най-напред на мобилния оператор заплатих сметката на чужди телефон. Питат ме на касата за номер ...

Понякога ти липсва да си сам,
по улиците ходиш механично,
а мислите ти все летят натам,
където всичко е красиво, романтично.
Омръзна ти да вярваш в любовта. ...

Зелените птици
застануваат на дрвената клупа.
Се завиткувам во нови наслови.
Душата ми е бастион на ултиматуми.
Заедно со една изгубена ноќна светулка ...

Една майска сутрин вървейки към близкото кафене, където правеха любимото му лате
Райън реши, че е време да промени своя живот в положителна посока.
Като за начало трябваше да спре да иска пари от родителите си и да започне работа.
Макар и родителите му да бяха финансово обезпечени в Щатите не се при ...

Обичам те, когато идваш с протегнати ръце към мен.
Обичам те, когато с мелодичен глас изричаш името ми - звучи толкова красиво и различно.
Обичам те, когато ме гледаш с влюбени очи.
Обичам те, когато с думи любовни, ми шепнеш “Обичам те...”
Обичам, когато се сгуша в теб и за момент започвам да те чу ...

Белегът на звяра е израз, който се споменава в последната книга на Библията – книга, която носи запомнящото се име Откровението на Йоан. Докато е на заточение на остров Патмос знаменития апостол пророчески вижда това, което има да стане в края на човешката история. Образите, които изникват пред очит ...

Ти си в мислите, дори навътре още,
там където то тупти, тупти,
в дните ми и моите нощи -
Да, навсякъде си ти, ти, ти!...
Но и знам, че си отделна личност ...

Денят гъделичка звездите да спят.
Луна избледнява - на слънцето чужда.
Пробуждам се бавно за новият свят,
но сякаш не искам. Не ми се събужда.
Очите ми лепнат пленени от сън, ...

Ше пия,… ше пия,
остави ме,… ше те бия,
ше пия,… ей, ше пия,
това е моята стихия!
Безработен бях, бях млад, ...

Мъгла - пълно покритие!
Разпятие съм
между Покрусата и Възторга.
В мъгла - плътно укритие -
пряка Видимост ...