Когато бях малка обичах много приказките. Впрочем като всички деца. Мечтаех да съм принцеса. Обувах обувките на мама, обличах дългата ѝ нощница и мятах някой чаршаф за наметало. Нямаше стол в кухнята който да не е бил я красив жребец, я някой златорог. Попивах като гъба всяко вълшебно слово и го пре ...

... джаз нотите на стенеща китара
оставят в тишината дрезгав знак...
Капка огън и запалена цигара,
бутилка старо вино. Полумрак.
Горяща свещ. Извивка на пантера ...

Усмихни се на онзи съсед,
който гледа намръщено сутрин.
Тръгвай бързо и смело напред.
Не отлагай доброто за утре.
Дай ръка на самотен човек. ...

- народът трябва да познава своите вождове не само по лице
- борихме се за правата на негрите и накрая ги получихме
- здраво момиче – до десетата й години смятали, че момче ще бъде
- прибрал се, а пред вратата чехлите му изхвърлени – разделила тя общото имущество
- мълчи, защото е дал гласа си за вл ...

Кой на двора тропка
с мънички крачета?
Троп, троп - троп. Троп, троп - троп...
Да не би да са козлета?
Хвърка шарената топка, ...

Здравей,
Чудя се как да започна и кое да ти разкажа първо. Днес ми е едно такова криво и носталгично малко, без някаква особена причина, ти нали знаеш как изпадам понякога в едни такива състояния. Тези дни все се сещам за теб, може би защото наближава рожденият ти ден или пък, защото много неща се п ...

За жътва време е
и време е за вяра
с надежда е добре
да даваме без мяра
Любов, спасение и път ...

Понякога усещам дъха ти в съня си
събрал аромата на устните ми
и чувам смехът ти след поредния виц
все още огласящ нощите ми.
" Аз просто те обичам и това е" ...

Цветя, цветя, цветя,
цяла поляна,
на Вселената любими деца,
за Земята нежна, цветна премяна.
Макове в червено засмени, ...

Забрави ме...
Забрави!
Забрави,
че някога очите ти,
на мене са се спрели... ...

Утрото - гердан от звуци,
в аромата на поле,
леят медени капчуци
чувствата, цъфтящ гоблен
ширнал се е пред очите ...

Всичките тези хубавици в кокошарника, барабар с петела, аз съм измътил. Не като оня герой на Мопасан, гдето жена му го накарала да мъти в леглото, а в инкубатор. Но да не се връщам толкова назад. Двайсетина кокошки са – коя от коя по-гиздави, гащати, качулати…А петелът! Мале, мале… Да беше изсипала ...

Времето изля олово
в часовниците,
в последния час от годината.
Зася ливадите с изкуствени макове,
обремени със зелен хайвер рибите. ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: О, нека... нека ме проклинат!
Да стихнат всички богове!
Как искам, скъпи,да достигнат
от мен до теб тез' думи две! ...

Всеки атом, тъкан от сърцето ти,
вовеки тамо в черна мъка грее.
Покрай ледените, леки лебеди
зло и злато се мъчим да посеем.
Колко наброй биват греховете ни? ...

Интригата дойде на гости,
похлопа на моята врата.
Докосна с мръсни пръсти -
избелената ми душа.
Развя тя своята коса - ...

Знаеш, нали...
Ти си голямо предизвикателство-
толкова много те искам,
а неописуемото ни приятелство
като бурно море се разплисква! ...

Срам ме е, че днес живея
в страна бедна, корумпирана,
която вместо да успее -
като колония е третирана.
Срам ме е, че нашите депутати ...

Денеска е недела во петок
помогни ми
да ја вратиме планината
на своето место
додека трае ...

Добър вечер, Любов! Влизай, сядай!
Да, сама съм, не си ли личи?
Вън на двора има промяна?
Да, розата спря да цъфти...
Къщата ли?... Тя си е същата, ...

Вчера, както си седях -
в книгата се бях зачела.
Рязко скочих, онемях -
мисъл странна ме обзе...
Абе, мисля, да не би ...

Кой
може
да каже
какво иска?
Само болният.

Март! Скрипа бодро снегът-
в такт с моите стъпки.
Приклякват вече за старт
на Дряна най-нетърпеливите
пъпки.

Когато Ангелът е тъжен,
Нещо сбъркано е в света.
През колко бури, колко нощи...
Преобразил е той страха.
На колко хора е помогнал ...

(разказ по картинка, или физиономията на Covid 19 през очите на колажиста)
Свинкята ми се разгони. Трябваше да га вода на мандръсане. Пък то след таа пуста чума по свинетеее… Те ти на беля! Само бай Трайчо-Набора си остави нерез бъдева да хрантути. Че така с моята двугодишна трътла Марцуця отвааме у ...

ПЪРВА ГЛАВА
ПЪРВА ЧАСТ
- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.
...

- Холмс, усещам свеж въздух , слънчеви лъчи да ме галят, липса на влага по лицето,...да не би служба НОЩ в България да е разхлабила съвсем пандемиологичните ограничения, или службата е приключила дейноста си, ти как мислиш...
- Елементарно, Уотсън,... скъсал ти се е ластикът на маската.

Преди отплаване
Беше вечер... Беше лято...
И в разкошни светлини́
залезът разпръснал злато
бе́ по тия ширини́... ...

Тя чувстваше, че трепери като лист. Боже, каква излагация! Да, беше влюбена, но толкова да й личи и толкова да не може да прикрие чувствата си, направо се срамуваше от своя вид. Всяка уважаваща себе си жена, би подминала този смотаняк, който с вида си караше дори кучетата да извръщат глава. Палячо! ...

Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...

И беше зима. Отново.
Оглозганите полета се ширеха под посърналото небе, напомнящо лицето на старица, застанала пред прага на края на пътя си, за да посрещне или изпрати прегърбени от тежестта на тишината часове, с падащи като милион и една безмълвни снежинки минути.
Животът, заспал под дебелия пласт ...

Ще напиша стих за шоколада,
но ти накрая ще го отнесеш.
Бива ли Душата ми да страда,
за мене няма, а ти от кофичка ядеш?!
Пиша стих, а коремчето ми клада, ...

Бледоликите спомени тичат
и обричат душата на мъка.
Аз приличам на шепот на птиче,
полетял над словесния пъкъл.
Аз обичам живота ни странен ...

Познавах някога едно момиче.
Плетеше мечти от съдрани стремежи.
Учеше другите как се обича.
Надежда раздаваше с цвят на череши.
Обличаше болката в слънчеви думи ...

Отново си мисля за тебе,
ума ми замръква в нощта
и сякаш безкрая зове ме
с духа на далечна звезда!
И пия от извор съдбовен - ...

Прокоба ли, Божия, тя ще се окаже
или най-новото хоби
на ... Лукавия?!