Хубава си ти - жената,
за нежност аз мечтая.
В живота си светлината,
тебе само аз желая!
Любовта е магия, песен, ...

Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.
Не мога тази жар да загася. ...

Гина беше осъществила гръцката си мечта – да намери грък и да живеят мирно и спокойно, и както го пише в книгите, не дотам богато, но разкошно... Беше намерила капитан на кораб, кириос Коста, то тук всички над средна възраст са били или капитани на кораби, или летци в ОЛИМПИК... Коста – слабичък, до ...

Къде се ражда любовта…
дали във миг на съзерцание
от нежен допир на ръка
от топло, чувствено мечтание.
Дали в усмивка или в миг ...

Каква е тази лудост, този плам,
които в мен горят и все ме тласкат.
Не спя и нямам право на това,
додето в мен сиротните слова,
очакват ме, надежда да им дам ...

Вчерашният вестник винаги е стар – прехвърлян от кого ли не, смачкан, последна свежест…
А жената, независимо от възрастта, може да е винаги свежа – въпреки че е мачкана от кого ли не, кога ли не, как ли не…
хххх
Няма чужди деца…
хххх ...

Залостени в клетка
някъде в дълбините на морето
и тухлено ми се вижда днес небето.
Изтъркано червено,
доста антично, ...

Утрото навън е мрачно и студено
и така ми липсва морето зеленикаво.
Мечтите ми са там, във пясъка затрити,
а спомените – белезникави...
Есенният студ за гърлото ме стиска, ...

Днес ще съм до теб
и ти ще си във бяло,
и ще блести в ресниците ти
радостно сълза,
а твоето ухание до мен ще е събрало, ...

Преобърнати пътища,каруци много
Картите скъсани ,прът в колелата
Време заминало в нищото , жалко
Истина смачкана в бой със лъжата
Идеали захвърлени ,ритани,счупени ...

Не мога да повярвам, че си тръгна.
Тръгна си от живота ми.
От града, който изградихме нашата любов,
която я мислехме за вечна и незаменима.
Но уви... ...

В кръчмата крайпътна, задимената
пак гуляе цял народ бохеми.
Песен тъжна, да си срежеш вените,
но кръчмарят своето ще вземе.
Кискат се хиенски проститутките, ...

Страннико,
Виждаш ли Октомври?
Спрял се е пред моята врата.
Потропва. Иска да го пусна. И да влезе.
Да остави есен в моята душа. ...

На първи коловоз се кипри слънце
с две фибички на златния бретон.
Пристига, тръгва или нещо слъгва
и тананика...
сякаш Менделсон?! ...

ПЪТ БЕЗ ВРЪЩАНЕ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Неузряла ябълка
под прозореца ми спи.
Няма никой, ...

Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше гордо изправен дори и сега, наближавайки достолепна възраст. Така учеше децата си как да прев ...

Вземи ме лято с теб, вземи ме там,
където ще разливаш твойте ласки.
Не мога да остана тука сам,
сред ледени стени и сиви маски.
Как искам на крилете птичи, аз, ...

Пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
И пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
Абонатът е бунак и не отговаря, моля изчакайте ...

Тази нощ съм различна,
нощ в която възкръсвам,
тази нощ ще обичам,
неочаквано дръзко.
Ще събуждам желания, ...

Додето погледът ми стига
трептят пшеничени вълни.
Зад тях Балкана се издига
до необятни висини.
А слънцето, лъчи простряло, ...

Във тебе скрит е мракът.
При мен са цветовете.
И светло е нататък.
Примамлива – пътеката.
Пусни я светлината, ...

Не е нужно вече да летя,
зная, че небетата са близо.
Шест въртят луната на пета,
седмо кърпи дъгоцветна риза.
Не е нужно през октомври все ...

и като празна
водоноска се една
страна опоска
и си продължават да
я доопустошават

Всяко семейство си има черна овца,
която без да съзнава освобождава рода,
от неблагополучия съпроводили тежката карма,
от повтарящи се истории запушили слава и дарба.
Тя е бунтар, стоящ на стръмния склон... ...

Тя без жал ме рани в сетивата -
да не зная кога е горещо.
Нямам чувство за дъжд, студ и вятър.
Мога само едно да усещам –
с колко страстна спонтанност обичам, ...

Когато търсиш истина, не спирай.
Винаги минава се през смет.
Мръсното разбутвай, не събирай.
Дълбоко е. Желая ти късмет.
Истина на плитко не вирее. ...

Мъдрост и желание
Спомен и копнеж
Съмичък в отчаяние
Любовта... солфеж
Демони шептят, аз на тях крещя ...

Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше н ...

Животът ще бъде красив.
Животът ще бъде прекрасен!
Ти ще имаш нови очи -
слепи за всяко нещастие.
Ти ще имаш нова душа- ...

А, чакай, това не е ли ''моята'' позната,.. лелейй, как хубаво разказва...
Наистина имаше 24 часова стачка,. но. то не бяха прдварителни съобщения по
телевизия, радио,..даже и лозунги за събитието. А на гърко само му кажи стачка и
всички до един са на улицата,.. с развети знамена, транспиранти,..хва ...

Нека да крещиш без глас
отчаяно скитащ се
и губещ мотивите
на всеки минатюрно
малък крясък. ...

Пак близостно се вблещвам в зъркелата.
Да, колко отразейващо са верни.
Тъй празнодайно щедроносни в суетгнята,
дълбокодънни пустостени.
Ма няма да се сдуханясвам, че космомерно ...

Тук мирише на страст.
На коняк.
И на теб.
А часовникът спря на
“дванайсет” ...

Върви по своя път художник, невзрачен и някак си отнесен. Контета го следват и се присмиват на вида му небрежен. Те - облечени уж стилно, но някак по формат, а той със модата е - шах и мат.
Но тези контета представа си нямат, в какъв чуден свят художникът живее! Свят изпълнен с аромат на бои и ражда ...

Тази късна любов е така уморена...
И покрита е с белези от изгарящи страсти.
Тихо влезе във теб. Тихо влезе и в мене.
Тази есенна обич, вик за последното щастие...
Тази късна любов по душа се съблича. ...

Вълча душа
/Свидна/
Нощта – черна птица с мирис на кръв,
летеше безшумно с вятър в крилете,
сенки се мятаха сякаш бе стръв, ...

"С мисълта, че ще бъдем безсмъртни
губим срам и живеем без ред..."
Откакто буквите научих се да сричам,
откакто се научих да обичам,
а после сняг в косите си видях ...

Сладкото от дюли жълти
детството напомни.
Спомен палаво нахълта
с две очи огромни.
И лъжицата облиза, ...

Гъделична ги вятърът.
Захихикаха с тръпни листца,
тънки клонки извиха
брезичките.
Ситен топъл дъждец на шега ги напръска, ...