Музика и аранжимент -Иван Неделчев
Текст - Милко Добрев
Филип Аврамов - вокал
Милко Добрев - вокал
Нелко Коларов - пиано ...

Бенковски
Апостоле, къде си, къде си ти сега,
пак да вдигнеш народа за борба?
С хвърковата си чета ти просто летя,
за братство, равенство и за свобода. ...

Вървим щастливи под купол от звезди,
като хлапаци на първата си среща.
Какво от туй, че тънички бразди,
по лицата, грижите опънали са мрежа.
Какво от туй, че сняг вали, вали... ...

Живяхме с тебе толкова години,
от огън в лед и от небе до кръст.
Погребваха ни падащи лавини,
засипваше ни вулканична пръст.
Как дъвкахме юздата на живота ...

Днес е облечено всичко в пролетна свежест,
и човек, и цветя, и едва прохождащи по клоните листа.
И облаци, и птици. Дори вятърът притихва пред тази невиждана прелест,
усещане, което срещаме единствено и само в любовта.
И толкова чувства събрани в един пролетен цвят, ...

Ранна пролетна утрин
бавно разцъфва пред мен!
Разлиства като жасмин
и ни омагьосва в плен!
Росата и тревата ...

Превръщам се във морска пяна,
прииждам тихо с топлото вълнение.
Оглеждам се във тебе. Нежелана.
И потъвам отчаяна в мъртво течение.
Посред нощ на сън ти се явявам, ...

Партиен дом по европейска визия
с похарчени пари заради амбиции,
си имаме, но.... Време за ревизия!
Да го направим дом за репетиции!
Там всички кандидати за софрата, ...

Когато сутринта събужда се в копнежа,
нежността се ражда под топлото одеяло.
Очаква ме денят с радост свежа.
И крила разпервам с вълшебно наметало.
Едва проглеждам през завеса, ...

Би ли бил щастлив -
без повод
и напук дори,
търсейки блясъка
в чужди очи. ...

(1) Събуждането
Шайилиел
Днес се събудих и реших, че ще се самоубия. Ето вече чувам: ама как така, ама защо? Целият проблем е в ангелските тръби. Да, да, същите онези, които причиняват бедствия и катаклизми на Земята. Представете си как действат на бедната ми глава, когато звучат точно над мен. Ами, ...

Закъснели чувства
Със теб ще бъда в друго време, знам!
Искам те, но много закъснях!
Ще те чакам и ще бъда сам.
А да ти кажа просто не посмях! ...

Марионетки в кожи на герои,
майстори на камуфлажа.
Обградени от тълпа копои,
крачат гордо по паважа.
Преобличат простичката истина ...

Когато вратата се затвори от външната страна, Глухарьов тръсна глава и въздъхна шумно.
- Има дни, в които адски много си мразя работата... – измърмори той и отпи от чая.
Съдейки по количеството в чашата, май го беше направил преди тия двамата да нахълтат вътре. Да, дразнещо е когато не те оставят и ...

Има два вида звезди. Едните светят с истинска светлина на небосвода, а другите с отразена в локвите на пътя.

Изяжда ме болката отвътре.
Разпръсква ме на безброй сърца,
туптящи, в скута на бездомен.
Погледни ме в очите и виж как мечтая,
как живея и се боря със света. ...

Дъждът е дантела омайна
от капчици бод подир бод.
Изплетена бавно и тайно
от феи на синия свод.
Дъждът е ефирна завеса ...

Глава 31. «Златрус» уходит от погони.
Пока Учитель, уравновешенной беседой, прощался со старейшиной скрытого селения - завершал восприятие омертвелой эпохи, ученики пошли тихо бродить по туннелям времени. В зале просторной степи, где они четыре тысячелетия назад уклонялись от свиста сарматских стрел ...

Обичам те
и винаги съм те обичала,
дори преди да знам,
че има такова нещо
като любов. ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agfedousi65 ( Асенчо Грудев )
А: Самотна ли ще е нощта
сред тази звездна тишина?
Къде остана любовта?
Мълчи сребристата луна... ...

... нощта е млада, бризът е въздишка,
зад облак зрее вълчата луна...
Сънят му бяга и в безкрайна нишка
изплитат мислите една юзда.
Под него конят неспокоен цвили, ...

Като върл противник на месото
и поради липсата на шоколад,
синя слива е закуската, защото,
млад съм още за умиране от глад.
Синя слива зряла, сочна ...

Бе дума блага, бе и дълг,
идеята за Свободата.
Светът наоколо бе зъл,
изкореняваше мечтата.
Посичаше я с ятаган, ...

В този свят на условности криви
сме сами в самотата на мрака.
В този свят сме изкуствено живи.
Знам, боли, но животът не чака...
В този свят сме щастливи другари ...

Аз съм стая в мъничка къща,
със прозорче и бели стени,
често спомени тук се завръщат,
на перваза ми зреят мечти.
Вечер паля си газена лампа, ...

Безобразни!...
Отрочета разни…
На мама, на тате,
на чичо, на бате…
Червени или сини, ...

Не искам да римувам тишината,
застанала пред идващото лято,
намразвайки небето над душата си,
тъй сякаш че с отрова е залято.
Не искам да се вкопча във живота ...

Беше летен ден жежък, подпухнал, потен и задъхан и само липсваше му една котка да ме одере по носа и да обявя щях за ден, както се вика, адски прекалено много дразнещо горещ, неговата верица. Обаче в мене други емоции тоз ден завъртаха сърцето и стомаха ми и сменяха им местата. А именно — нетърпелив ...

С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...

Стоя на автогарата и чакам автобуса за София. След тригодишно отсъствие от Родината, зажаднялата ми душа поглъща всичко българско и родно. Сядам на една дървена пейка. До автобуса остава близо час. На съседната стоят две мургави лелки и люпят семки. Неволно се заслушах в разговора им.
- Кво ти е, дж ...

Прибират се джуджетата във къщи.
И виждат вътре истински бардак!
Най-първото, започва да се мръщи,
че някой му е бутнал стола пак.
Чинийката си - второто разглежда. ...

Слънцето се бе облегнало върху
далечната планина и галеше с топлите си пръсти високите борове, които сякаш потръпваха от удоволствие. Нито един облак не се виждаше по ясното синьо небе,а въздухът се бе нагорещил като забравено в огъня желязо. Не бе валял дъжд от седмици и земята се беше сбръчкала ка ...