И в нощта тя се изгуби,
тръгна подир неговата сянка.
В тясна ивица се сви.
Удави се в черна локва.
Молитва към безсмъртието отправи. ...

Свалячът 3
Цели три месеца Стоимен си бе напълно самодостатъчен. Но, с настъпването си, есента попари не само листата на дърветата, а и част от неговия ентусиазъм. За сметка на това се пробуди инстинкта му на ловец и той закопня за крехка, сочна мръвка ! Направи си нова регистрация в сайта за запозн ...

Ти открадна сърцето ми и го промени
Сега най-накрая знам какво е невероятна благодат,
когато погледна в очите ти
Всеки ден ще те обичам все по-добре от предишния ден
Гледайки как избледняват залезите ...

Какво щастие само!
Какъв късмет висш за Културата!
Поднасят ѝ за основно ястие
все най-здравословното-
гарнитурата. ...

През нощта Гао Минг имаше странно усещане - като че ли хиляди егрегорни духове, създадени от мегакорпорацията, искаха да го изпратят в самия Ад. Те му шептяха, говореха, изглеждаха ефирни, но готови да му потърсят отговорност. Да, Гао знаеше добре какво щеше да се случи... В крайна сметка понякога в ...

Две му зеници, широки като страшна яма.
В гърди му кърви грозна рана.
гарван с тежка сянка, над дома му висна,
зад стените майчин плач жално писна..
Лице му бяло, като смърт бледнее ...

Възседнал своя кон горд воина,
в едната ръка с лък а в другата стрела.
Изправил гордо той своята глава,
а на черната му дълга коса корона от пера.
Роден и израснал от малък в прерията, ...

Надничах през царевицата в моето село,
Любопитството ме потупваше по рамото с усмивка,
Много гняв съзрях през полята,
Царевица-гризач...
Един цигулар, ...

Усмивка поглед блясък
Времето изчезва
Съблечено от спомен
За прекрасна вечер

Диптих за Трифон Зарезан
Празник, делник - пием,
за ,,велики" наши дела,
после в гърди се бием
с високо вдигната глава. ...

Зимата на 1953 година се случи необичайно сурова и снегообилна.
На Бъдни вечер Ирина усети как детето в нея енергично се спуска и търси изход от недрата й.Родилният екип я подготви за залата за раждания,но се оказа че детето е с обвита пъпна връв около шията и то е заело необичайна позиция за изход. ...

Септември рожбата девета станал
и радвал се на името си чудно.
А Август пътя тилилейски хванал
в горите, дето се събуждат бури.
Да бъде помирител на сезони ...

Хората казват, че била съм без чувства,
но без чувства значи ли мъртва душа?
Други пък казват, че била съм изкуство
и по пътя си всичко, че нежно руша.
Аз пък се чудя дали ще повярваш ...

Не вярвам, че дошли са на погрешна дата,
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...

/философски диалог/
- Това е лъжа! Лъжа! Лъжа…
- Хората го казват…
- Но ти знаеш, че не е така, нали?
- Абе, знам… Но се говори… ...

Ред картини излизат наяве,
все се питам какво ме измъчва
в този град мълчалив, стародавен
няма шум, шумотевица, глъчка,
много тих ми звучи карнавалът, ...

Лейди Пепа и фрау Кица
си поръчаха постна пица.
Лейди Пепа, месо не поглежда.
Всичко това, до ината се свежда.
Фрау Кица пък хапва, но скрита, ...

Сподавени вопли, изписани по устните с лъжи;
забранени думи, неизказани на глас мечти.
Душата ми не иска вече да мъсти.
Тя може само да те съжали.
Толкова снажен, прелестен на външен вид, ...

Онази моя нежност си отиде.
Навярно я уплаши с празни думи.
Ранена е. Злопаметна. Обидена,
а липсата ѝ води ме до лудост.
И вместо нея идва злобата, ...

Да питам, боли ли щом те изоставят,
обидят и отритнат наведнъж,?
боли ли щом със пръст към тебе сочат
и с думи тежки остри повече от нож,?
като стрели отровни проникващи дълбоко ...

ПРИКАЗКА ОТ БАБИНОТО ВРЕТЕНО
Гривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви. ...

Танцьорката забавя трескавото си движение
от болка и отчаяние
Болките в краката и унилото ѝ лице, обляно в пот
Скована като тел, дробовете ѝ горят и от най-късата почивка
В паметта ѝ изплува споменът ...

Ще си стъкна старата печка.
На пук на климатика ще я сложа.
Ще запаля от кибрита клечка
и книга за възгавка ще подложа.
Не искам нови топлива. ...

Родила във себе си звъна на житата,
морето във шепите си тъй синьо държи.
Погалват мълчаливо,със полъх,листата,
че ръката на зимата отново тежи.
Чула смеха си потънал в пръстта, ...

Когато тръгваш
ми кажи и аз
ще дойда за да те
изпратя
аз знам че няма ...

И вече нищо няма име,
и всичко е забравено.
През клоните
на утрешната зима
денят, притихнал се събужда. ...

- Пуста да опустее тая кобила, дано! Къде беше пак снощи, Биляно? Луда си да знаеш, луда!- гълчеше я майка ѝ.- По цели нощи бродиш, срам от хората и страх от Бога нямаш!
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимате ...

Била съм тука и преди,
препускала съм в тези степи.
Оставили са и бразди
сълзите под очите слепи.
Била съм вихър в ешелон, ...

Живеем ли, или забързано умираме.
В очакване да свърши сивото ни днес.
Да бъдем в утре, смисъла намираме,
защото настоящето ни вече е без чест.
Броим секундите, кога ще свършат, ...

Краят на страданието дали означаваше край на цикъла? Все пак трябваше да има някаква посока и чувство за общност, за да може средностатистическият човек да оцелее. Дали пък това беше нужно на някого или пък не?
Ху нямаше да остави смъртта на Гу просто така. Можеше представителите на мегакорпорацията ...

Ще дойде ли моето време да избирам
Щастието, което нямам,
Мечтите несбъднати,
Приятелите, които искам,
Другарите, с които да вървя, ...

Приготвила я по рецепта стара,
(ах, руса бе мадам и алхимик)
за граф дьо Гиз любовната отвара,
на своя мъж я даде в грешен миг.
Така намери се в небрано лозе - ...

Звезда... В рибарски кош.
И нищо живо на стръвта.
Прибоят плъзга остър нож
в пролуките от светлина.
Облизва с пясъчния си език ...

ТИ
Като цвят от шипков храст,
като мирис на канела,
като болка – стара страст,
като малка мисъл смела. ...

Във всяко малко населено място читалището е онзи важен духовен храм, без който не може да има просвещение. То те учи на любов към книгите, на обич към родното и българското, съхранява миналото на родното ти място и те оформя като българин. Още от дете ти се свързваш с него по всякакъв начин – дали щ ...

Щастливец съм. Защото живея на морето. Не мисля, че нещо или някой може да ме отдели от него. Самата мисъл, че е на две преки от дома ми, ми създава усещане за спокойствие и достижима романтика на минутки път.
Само един единствен път съм опитвал да подаря морето на човек. И то на морски такъв. Казва ...