Рени разтоварваше пазара в кухнята, Силвето притича от хола и застана на вратата:
- Мамо, днеска госпожата ни чете приказка за любовта. Майка-лястовица останала есента при болното лястовиче и цяла зима го топлела с нея си, а пролетта, като се върнали другите лястовици, то било пораснало и здраво. Ма ...

/ В памет на родителите ми /
На сутринта станах, претърчах се отново под душа ,сложих си любимата риза, както я наричах, свободно падаща над панталона, с къс ръкав и големи джобове тип сафари , а цветът бил '' пепел от роза '', дали изгорелите рози имат такъв цвят,...оправих перчема, плеснах се с ръ ...

Братя,
баща ни няма да прости,
че продаваме децата му...
Единият замина в странство.
Другият живее с чужд език. ...

Те гледаха горящия си дом прегърнати с разширени от ужас очи...
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"

Рисува сърцето – рисува света,
за теб го рисува на цветни платна.
В зелено, в златисто, за теб е това,
във бяло и синьо – каква красота!
Танцува небето, танцува нощта, ...

Познат ли ти е тоз сюжет?
Макар че вече си пораснал и не си на пет
Ей я, поредната караница се задава
Щом майка ти реши да ти докаже, че е права
Мислиш си, че като кажеш- Да, добре, така е! ...

Ако жените
знаят, какво правят
в на мъжете мечтите,
чак косите им ще се изправят...
18.09.2018. ...

С дни - Котето - в леглото
лежи до мене с гръб.
Различно е - горкото,
потънало е в скръб!
Не мърка, щом го пипна, ...

от птиците и
от душѝте по-навред
летят мечтите
.....................................
От птиците и ...

Ръката ми косите ти погали
и погледът ти светло ме огря.
Усмихваш се красива и добра,
и любовта гръдта по- силно пали.
Очите ти са нежната зора, ...

Да казвам ли – простее, до безкрайност,
това да наречем дори творба.
Все пак петичка слагам му – потайно,
а после ти се смея – зад гърба.
Да казвам ли, че всъщност съм велика? ...

В съседна приказка попаднах, значи,
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...

-1-
Потрепват тъжно жълтите листа,
Вятър рони ги полека,
Пристъпва тихо есента,
По моята пътека ... ...

Глава 34. Уныние Пророков.
*Нищий подвинулся ближе к Учителю, нестерпимая сырость и темень стояли в пещере. Нищий принялся рассказывать:
«В одном отобранном, ловком учебном заведении, была нанята чёткая охрана для пущей молвы и безопасности учеников. В лицее том сугубо изучали околоземную экономику ...

Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.
Понякога съвсем различна - ...

Сбогом Приятелю
/На Стоян Борисов/
Ти беше толкоз талантлив,
надпяваше и славея в гората,
тъй крехък, а пък толкоз жив, ...

Кръст безбожен се впива в атеист,
с връх остър, връх от аметист!
Грубо му отнема светлината
и скрива го отново в земята!
Възкръсвам, но това не е живот! ...

Поет-поету уважение не пази,
поет-поету не цитира фрази,
дори колегата си да не щади -
поет-поету идеал не вади
Обратно на поет - профана - ...

Сезонът се сменя,
А някои неща са все същите.
Не се забавя ходът на времето,
И за жалост назад се не връща.
Твоето голямо момиче, ...

Пресвещени сладострастни очи!
Изобличете порива самотен, дързък!
С чувствата си погубете светлите лъчи
на сиянието топло,
което към душата бърза! ...

Заварих Глухарьов на телефона. По риза, сакото го беше хвърлил на облегалката на стола си. Беше затиснал слушалката на рамото си, а иначе си белеше портокал. Обичам портокали.
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията ...

Желание
Знам, че ми е слаб ангелът. Знам, че съм безхарактерен. Знаех си, че няма да се въздържа и ще посегна. Такъв съм си.
Всичко започна с едно обаждане на жена ми. Покани балдъзата на гости. Казват : „ Който има балдъза, бара два..."- знаете го. Но аз не я харесвам. Никога не ми е било приятно, ...

На този залез в кръчмата крайпътна,
денят ми се запи и се разсея,
до някаква платена Дулсинея,
пиян и циврещ посреднощ се гътна.
Намерих сто рецепти, за дайкири* – ...

Една мелодия безспир се лее
със преповтаряща самотност
звукът във вените прониква
с различна певческа грамотност
Сред вълнолом вселенски търся диря ...

Любовта няма граници,
тя е като събрани остатъци.
Виждаме се през два три дни
а мен най-ме боли.
Ако света застава ...

Защо очите ни са кръгли?
Дали защото кръгъл е светът
и си пърлим крилата пеперудени
на живота в огнения кръг ...
Всичко неизменно се повтаря - ...

Краят на май е. И първото ято
диви, крайпътни, мечтателни макове
вече ми шепне за идващо лято.
Тъй ми се тръгва нанякъде… всякъде.
Облаци плетени с гръм, гласовити ...

Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми ...

След много дълга зима песента
от тропането на ключа се сепна.
Изгнилата набъбнала врата
на ревматична вещица с ченетата
отвори се след напън на южняк. ...

СМЕТАЛО
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
Ритъмът на сричките
зад текста
е играта на Господ ...

ТОЙ: Така гризе ме, отче, съвестта ми!
Аз чувствам срам и срам, и срам, и срам, и...
СВЕЩЕНИКЪТ: Добре, добре! Срамувате се вие!
Разбирам, съвестта ще ви затрие!
ТОЙ: Не искам да повярвам, че съм луд! ...

Текст, музика и изпълнение – Second Hand. Едно демо парче което направихме през 2015г. Приятно слушане!

Колко кратък е пътят до последната гънка на пустия плаж,
до последния връх, до предела на всичко, което ще видя.
Повърви още с мен, обич моя, не поглеждай назад,
че от тази минута нататък след нас има само купища минало.
Как се давех във плитката вада на онзи безпаметен страх ...

- Той те изхвърли, нали? – попита тя, без да вдига глава от някаква папка ДЕЛО.
- А ти нищо не си му обяснила, нали? – просъсках аз в отговор и започнах да правя тигели напред-назад из кабинета.
Хубав кабинет, просторен, имаше и разни цветя. Обичам цветята.
- И да се бях опитала, нямаше да ми повярв ...