Ако стана случайно море
и дъгата на бряг се превърне,
то ще може за малко поне
всяка зима сама да си тръгне.
Нека птици рисуват небе ...

Тръгваш си... И сякаш морето заплака със мен,
зъзна, а лято е. Крача в горещия ден,
няма те - просто е. Няма те... Пак съм сама,
с порив избликна в окото ми топла сълза.
Тихо е, тъжно е... Пясъкът крие следи, ...

Огромното пространство те разпръсна
в безбройните посоки и тълпи.
И вече да открия теб е късно,
душата ми не може да търпи.
Морето на живота те разплиска, ...

Ще мога ли да скрия от света
богатството което притежавам?
Аз имам само няколко неща.
На никого не искам да ги давам.
Те мои са и аз съм им пазач. ...

Имах много любови, признавам.
Обичала съм всички, до един.
Сега съм като ябълка узряла
и искам да обичам пак. Амин!
Ще кажете, че грешно е, не може, ...

Мисли на дъщеря ми, когато е била на 11 години.
1. Директорката на Училището издала заповед. Тя да не е царица, че ще издава заповеди?!...
2. Аз емоционирам!
3. Чекмеджетата на дядо ми са портал към хаоса.
4. Това е абсурдно като минимум. ...

Никой не разбра защо и как
си тръгна внезапно.
Сред безкрайни въпроси
воал от болка се спусна над нас.
В твоята тиха есен, ...

Това е създадено преди 4г. Предвид ситуацията
в света днес и падането от власт на ГЕРБ, реших
че сега е момента да го споделя с вас.
Мисля че се досещате кои са търговците!
- Какво продавате на таз сергия? ...

Ако тръгна ще зъзнат тополите,
ще проплаче небето - бърдуче,
ще ме спъва безмълвното: — "Моля те!"
В две бездомни зеници, на куче.
Ако метна дома си на рамото, ...

Предизборна обиколка в родилното – полюлял бебетата, поохкал с родилките, погрухтял с бащите навън…
хххх
На митницата – умното куче намира наркотици, по-умното си ги крие за после…
хххх
Ползвайте домашен сапун – само с вида си убива микробите… ...

През есента , с труд и пот,
зимната трапеза да е богата,
береме златен плод -
грозде от лозето и асмата.
Тайнството започва в мазата ...

Без брой вечери еднотипни,
а една е малко по-специална.
Звънчета с коледни ритми,
кантът весело и приятно,
а ти – все така сладко засмяна. ...

Боли от алчността на ненаситните,
Земята я боли, затуй реве.
Изплаква непрестанно тъжни истини –
с вихрушки, с урагани, с дъждове.
Но тази болка, хич не трогва алчните, ...

С аромат на кафе и узрели череши
парфюма ти утре дали ще усетя?
Ще има ли чувства и топли, и свежи
след дългите нощи, и дни, на несрета?
Дали ще изгрее усмивка отново ...

Не знаеш. Това си ти -
надежда, която ме крепи
и муза в стиховете скрита,
начало на всички смели мечти.
Не виждаш. В очите ми - ...

Бачкай душо за утеха,
Когато в къщи нямаш дом.
Ръкавите ти пак запретна
Да не влизат мисли с взлом.
Блъскай от зори до здрач. ...

Харесвам те в бяло.
Недостъпната нежност,
вплетена в твоето цяло,
поражда копнежност,
към моето тяло. ...

Отново пред мене залагат капани,
отново залагат примамлива стръв,
те нямат потребност от нашите рани,
те искат ни здрави, от плът и от кръв,
защото сме роби и с дъх на желязо, ...

Тихо е... Толкова е тихо.
Малки снежинки валят.
Бяло е... Толкова е бяло.
Греят звездите не спят.
Чисто е... Толкова е чисто. ...

Творба, участвала във Втори национален конкурс за рисунка и литературна творба, организиран от Народно читалище "Фар - 1946" град Бургас, и отличена на II място в категория "Поезия" (XII клас).
Аз искам да те помня ей така
Аз искам да те помня ей така:
вкусна, сочна, апетитна
(килограмът по пет и пе ...

Като номинал в ръката ми е твоята ръка.
Твърде близо до мен е твоята близост.
На пух и прах чувствата в мен се пропукват,
а раят в душата ми придобива пропускливост.
Обзема ме ненадейно недомисленост, ...

Оглушах
от думите на друг
човек, цял от дим
от образи и пушек само,
оглушах от думите на мим, ...

Безспирен е ламтежът за поклон,
„Каквото е било, това ще бъде“…
Вилнеещ дух със име Вавилон,
отдавна е обречен и осъден.
Човекът заблуден във своя път ...

Готов съм да прекрача смело прага,
да тръгна да те търся в студ и дъжд.
Готов съм да зачеркна тази младост
и бих я дал да спиш на моя гръд.
И бих се вплел в кавга до смърт с живота, ...

Първият беше омайно влюбен в парите, после в мене.
Вторият?! Той пък беше вързан на майка си за полите.
Третият?Ами падаше се по разни други женички мили.
О-о, закле ми се и четвърти, от славата си пиян до кости.
Еха-а-а! Що за късмет! Имат ли други мераци мъжете? ...

Била съм аз дете, добро и любопитно,
водеше ме татко за ръка,
и този свят за мен изглеждаше различно,
изпълнен бе с любов и красота.
Говореше ми месец май с усмивка нежна ...

Една категорична невъзможност,
като от корен расне помежду ни.
Най-лесното е всъщност много сложно.
Да искаш силно, но да губиш.
Така, че няма нужда да изчезваш, ...

Натоварени улици, бързащи хора
денят преминава на висок оборот.
И нямаме време да усетим умора
във този така динамичен живот.
Но идва момент във всяко пътуване - ...

Вазата остана празна.
Три стръкчета цветя ги няма в нея.
Целувка не получих сутринта.
Та ти си толкова далече.
Дали си спомняш този ден, ...