Щастливият информиран свят. В който живеем…
Представяте ли си колко нещастни са били дедите ни, познаващи само региона около селището и времето от най-най-близкото минало? Често не знаещи коя е столицата на държавата, където живеят. Какво говоря – понякога са нямали представа самата държава коя е. Щ ...

Изгубил пътя, не, не питам
дали ще стъпвам по пунктир,
и както птицата в небе полита
крилете си разтваряйки подир
стремежа си да вкуси свободата, ...

исканото
се
отдалечава
а
неисканото ...

Просяк иска милостиня,
бори се за насъщния хляб,
но гласът му е глас в пустиня,
затуй ме е яд, че "човек" по ум слаб -
политик роден вижда, че е гладен, ...

...
Когато се опитвам да летя
припомням си усмивката на мама
ръцете ти в косите ми…. дъжда
и онзи списък за оставане ...

Шарен бръмбар мустакат
спря на градския площад.
Там пред новата чешма
малките деца събра.
През минута – две бръмчи ...

Обичай ме, когато пролетта
разлисти белите цветчета,
когато в майска тишина
ухаят вишневи дървета.
Обичай ме, когато младостта ...

-Какви са ти плановете за бъдещето? Амбиции, очаквания? За какво мечтаеш?-бяха първите въпроси на Емилия Чакърова към мен. И така потенциалната ми бъдеща работодателка ме извади от захласа, в който бях изпаднала, оглеждайки богатия, но изтънчен интериор на една от гостните на втория етаж.
-Честно да ...

Подпирачи на време
Само ти. Искам теб.
Прелестен. Всеки ден.
Гледаш ме. Топъл лед.
Празно е, тук, до мен. ...

Наметнала предзимни дрипи,
градината ми посивя.
Тя спи, а севернякът сипе,
листа, над къщи и нивя.
Оклюмала в калта - последна, ...

И може да искаш до пръсване
до рана, до кокал, до смърт
до шепот, до поглед, до милване…
Да изчезнеш, до въздух без плът.
Може! Но някак усмихваш се… ...

С две душички сутринта
сядам на закуска.
Сипвам им пакет храна,
нека да го схрускат!
Всяка сутрин, след спане ...

Приказките са измислени, за да се приспиват децата. Колкото и увлекателни да са, децата все заспиват, точно на най-интересното място. Моят баща, беше много сериозен човек. Не, че не се усмихваше, но се отнасяше към живота много сериозно. Може би, точно затова, обичах да ми разказва. Когато го правеш ...

Какво и кой сега те нарани?
Душата ти обвила е тъма
и за това са тъжни тези дни,
и в нощите поплакваш си сама.
Когато мъка те гнети, светът ...

Аз разделям на атоми себе си
и ви храня, ви храня с душата си.
*****
Да, така е. Не вярваш? Приемам.
Доказателства няма да дам, ...

Когато цветята заплачат
и ручеи в страх изтънеят,
горите очакват палача
и в клоните птици не пеят,
а сгушен в мъглата си, здрачът ...

Глава 15
Разговорът
Елиф, може ли да поговорим?
Да, разбира се Азра. Влез и седни. – каза Елиф, поглеждайки притесненото лице на Азра. – Какво е станало?
Искам да те попитам нещо, но ми отговори честно, моля те! ...

Да отида ли на психолог?
Да получа як урок
как живота да владея
радостта на тръпки да умея
Влизам… добър ден ...

Не си спомням почти нищо от времето, когато формално съм станала част от Патрулите и са ме намерили. Онова което знам, ми е разказвано в последствие. Казвали са ми, че дължа живота си на един Светъл, който споделил енергията си с мен, за да мога да издържа докато дойдат лечителите. А после си отишъл ...

Зная, мракът е черен,
мъглата е сива,
приятелят – верен,
любовта е щастлива...
Но има малък проблем – ...

целуват се стрелките в циферблата
среднощната мъгла души
изгрева в утробата
преди да се роди
вятърът в захлас ...

Заболя ли те? Беше неволно.
Вътре в себе си скъпо платих
да се любя почти доброволно
до разсъмване с блудния стих.
Изревнува? Не беше нарочно. ...

Насън погалих коледна свиня.
Наточиха ножове да я колят.
Едно джудже се появи с кама,
а тя с човешки глас му се примоли:
Не ме коли, велик си ти - велик! ...

Океани, лунни но́щи –
преживяни там и о́ще...
О, безкрайни и безсънни
лунни но́щи от избраните,
във които и не стъ́мва ...

Бяло раче, бяло раче
по небето плува.
Не е раче, не е раче,
Снежко танц танцува.
Бяло раче, бяло раче ...

Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.
Орлите, в летежа залисани, ...

То, всъщност, кафето с него си го пия вече няколко дни, да не кажа, че и обяда и вечерята делим... Но така е с нахалните гости..
Е, всичко започна преди няколко дни с леко поболване в гърлото, което повече дразнеше, отколкото наистина да боли. Да, но на другия ден пак така се започна, но около 15 ча ...

Инструкции за употреба: Това е бял сън.
Ти си онзи следобеден сън,
който сънувах между два крема брюле, предвидливо обезпаразитени от джобната ми горелка.
Плейтна се върху клепачите ми
и ме изконсумира двупосочно, ...

Изправя чéло гордостта без звук и
на злобата не плаща скверна дан.
Обръгнала на абордажни куки,
душата – гълъб в Божията длан,
полита след бленувани химери, ...

Ти си моята камбанка,
а аз съм езичето в нея, каращо я да звъни...
Като меченце на полянка
обичам палави игри.
Знаеш за какво говоря ...

Изпращане
Гара. Влакът е атакуван от купища пътници – с чанти, куфари, торби, раници...
Групата се приближава.
Начело е бабата. Не й се тръгва, иска да остане още някой ден при любимата дъщеря и още по-любимото внуче, но... Оня проклет дъртак я чака трети ден на сандвичи...
До нея е дъщеря й. Направ ...

Не съм самотна, просто съм сама.
Беседвам си със собствените мисли.
Не зная кой и как ме е орисал
от люлката до твърдия комат,
но нямам ни потребността от хора ...

Не е ли странно, че в нито една развита държава няма служба, която да сигнализира за изоставен умствен багаж...
09.11.2020
Знам, че не съм цвете за мирисане, ама поне мухите не ме кацат.
04.11.2020
Ако не различаваш патица от лебед, определено не си лебед... ...

Така-а-а! Пред себе се имам нелека задача,
портрет да направя на красива жена.
Какво пък, може и да успея.
Дали ще сполуча? Ще видим накрая.
Ще почна отгоре, както всеки художник, ...

Мила бабо,
Всички ще ти дойде ме на гости,
ала бабо, ние не сме на пости!
Твойте хубави сърми,
никой не може да ги нареди! ...