От моята нравствена сграда
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки ...

Животът е пътешествие, в което всички участваме по един или друг начин. Част от нас са авантюристи, откриватели, които го пият на големи глътки и с видима наслада. Част от нас са заели ролята на обслужващ персонал на борда на кораба и не смеят да излязат на горната палуба, където са повечето пътници ...

Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти, стабилният ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...

Бабите и дядовците ни навремето, като са ходели на училище, са пишели с калеми на плочи. Майките и бащите ни са пишели с мастило в мастилници и перодръжки. Нашето поколение пишехме с обикновени химикалки. Нашите деца пишат на компютърни клавиатури и на смартфони. С какво ли ще пишат внуците ни, живо ...

Горещо е...
Термометърът сочи 33.
Лято е...
Въздухът зноен трепти.
Пред мен …ледена течност ...

Апокалиптично
Празна е бутилката пред мен.
Тази вечер празна е душата!
Празен е животът всеки ден!
Празна е сега дори съдбата! ...

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПЕЕЩА СЯНКА
Членовете на племето бяха научили какво точно се беше случило със Синя птица, който береше душа, и някои от най-изтъкнатите лечители и шамани изразиха желание да му помогнат.
Редовите индиански шамани понякога имаха най-обикновена професия. Времената отдавна бяха доста ...

Звездите са студени тази нощ.
Блестят като изцъклени светулки.
В огромния небеснозвезден кош
пулсират космолитните отломки
на кораби със пътници изгубени ...

В тишината роди се една сълза,
и попадна в погледа на твоята душа,
чуваш ли как шепне това сърце,
без думи, без време за любов,
само с спомени за младостта, ...

Когато теб не ти остане нищо друго,
на Вятъра да се опреш.
И щом заложиш на влечуго,-
отровата му да умре.
Ще претворява Световете ...

Късна нощ – сънят избяга,
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно! ...

Ще ми простиш ли, думите неизречени,
потулени с булото на вечерта?
Ще ми простиш ли, погледите хвърляни,
към твоето красиво лице?
Ще ми простиш ли, редовете запълнени, ...

Художник съм, но не от ония,
не с четка, а с език рисувам.
По цялото ти тяло рисувам,
рисувам, рисувам пейзажи.
Като буря понасям мислите ти, ...

Дали живееш още на стария
адрес?
Дали живееш…?
Къде да те намеря?
Голям ми е светът. ...

Топло лято в мен живее
и изпълва ме с лъчи.
А в прохладните гори,
птици нежни песни пеят.
Лилиите разцъфтели, ...

Е, и с това се свиква -
да си кал,
една от многото;
листо, отнесено от бързея.
Но не боли, да знаеш, ...

От тук до края на света,
след него, даже по - нататък,
от мен до пълната луна,
след нея, даже по - нататък,
от всичко, всички и сега, ...

Десета част
ЛЮБОВ
Нахрани ме с любов!
Не искам хляб и вода.
Защо ми е слънцето – имам теб, ...

Силен юлски пек в последния ден на Горещниците - Германовци. Баба Мария довърши плевенето на лехите и отиде да налее кофа вода, за да напои кокошките в задния двор. На стълбите се показа Богдана и потърси с поглед тригодишната си дъщеря. Баба Мария я видя и се зарадва, че ще има кой да ѝ помогне:
- ...

Най-добре на слушалки...

Проблясъци не искам... и миражи.
Мълчанието в тебе надделява.
Не казваш нищо днес. Какво те плаши?
Не ще си тръгна и да те забравя.
Горенето е тук и то остава, ...

ТЯ:
Не спря отвън все да вали.
Две седмици вода, вода...
Тъгата мъчи ми гръдта
и някак чувствам как боли. ...

Август като морска мида се разтвори,
слънцето си скъта - бисерче в гръдта.
С бризът тихичко си заговори,
с‘ сърф се спусна по пенливата вълна.
С полета на чайка, на небето се усмихна, ...

ТЯ: Прости ми, отче, аз не съм оттука!
Чорапчето ми май ли се усука?
Изчакайте, сега ще го оправя!
Намира цял ден то не ме оставя!
СВЕЩЕНИКЪТ: Но, дъще! Ти не си във съблекалня, ...

Ръцете ти – талян за ветрове,
косите ти – зелени водорасли.
Душата – буревестник ме зове,
с вълните – чак до слънцето израсли.
А плаха чайка – моята душа, ...

Cross my heart and hope to die
I'ma keep you up at night
Wish you'd never met me, yeah, yeah
I'm that bitch, I do the most
Haunt you everywhere you go ...

I've been feeling
Inside out in my feelings
Upside down, on the ceiling
Ooh, yeah, yeah
I'm finally breathing ...

Съдбата пепелява - гукащ гълъб,
навярно ще се чувства изоставена,
когато се усмихне пътят дълъг
на спомена в горещите ѝ стави.
Ще легне на земята, поизплашена ...

Здравей, мое лято!
Пъстро, като слънчоглед.
Толкоз вечно и невероятно,
ято птици кръжат около мен.
Денят е толкова специален за ...

Двете бучици лед разтопяваха мрака
и поглъщаха стъпките, нея… уплашен,
той повдигна очи, а секунда изтрака,
две вълни я събориха в стъклена чаша.
„Беше мойто момиче“ – гърдите изпразни, ...

x2 = x ?
Опитайте силите си.