Гладис Мей Олуърд (1902 – 1970 г.) е евангелска християнска мисионерка в Китай. Олуърд е родена през 1902 г. в Едмънтън, Великобритания. В ранните си тийнейджърски години Гладис работи като домашна прислужница. След като приема Божия призив да стане мисионерка, тя получава възможност да завърши трим ...

Следващите дни бях на лекции – Бос_ът на UABBPS (Universe Advanced Beauty Bionic Surgery ) беше събрал в малката си аула десеттина бъдещи майстори на скалпела и отдалече ни набиваше в главите майсторството си. Бях се приготвил той да ни натика в някаква тъмна медицинска ниша, но общото настроение бе ...

Иване, чуваш ли, Иване?
(На глух петел ли ми се правиш?)
Щом тази дата те прихване
акъл, адрес и чест забравяш.
Аз не забравям… Кàта гóдин ...

Бабо, бабо, я кажи,
колко облакът тежи?
Има ли, да кажем тон
или повече от слон?
Грижа ти не му бери, ...

Аз съм твоята Муза,
но защо не ме виждаш?
Та нима не разбираш,
че така ме обиждаш?
Моят говор е тих, ...

Как неусетно се преместих,
там, в измерението пето?
И остаряха всички вести,
и отесня ми в миг небето.
Поне един не ме потърси, ...

Забързани сме и заети!
Заплетени сме в грижи
и задачки... уж много важни!
Неотложни!..
Минават часовете, ...

Тест за неживотни
1. Не пия
2. Не пуша
3. Мисля, че мисля
Отговор: ...

Имахме нужда от помощ….
Сами… изтървахме момента…
Трябваше някой да върне
на живота ни старата лента!
Да спре на местата където, ...

Семето на любовта във мен пося
и вечен лъч от нови светове във мене вдъхна,
и любовта помежду ни беше тя една,
макар тъй бързо и неусетно - като мъхче пръхна
накара ме да търся в себе си света, ...

Нямах време дори да се върна обратно в кабинета, защото видях Завулон да се задава по коридора. Естествено, на пропуска не го бяха спрели. Обзалагах се, че дори не го бяха видели. Облечен както винаги в скучния си сив костюм. Самата меланхолия в човешки образ.
- Къде е тя? – попита делово той.
- Вът ...

Глава 1
Преди много обичах залезите. Живеех за тях. Нямах търпение да стане късен следобед и Слънцето да започне нежно да потапя златистите си коси в розова пудра, преминавайки от ярки цитринови нотки към дълбоки карнеолени краски. Не пропусках да отправя глава нагоре всеки ден, винаги между 17 и 18 ...

Вълни пясъчната ивица заливат,
на тръгване ѝ подаряват раковини.
Чапли подир морската вода отлитат,
с остри клюнове догонват риби.
В небето буревестници се ширят, ...

Още ден без теб и ще полудея,
да си влюбена във мен, е мойта фикс идея.
Всяка част от мен за теб си тя мечтае.
Но защо е толкоз трудно двама влюбени в захлас
да са тъй далеч един от друг във този късен час? ...

Моите Българи
Вървя и гледам хората с тъга,
моите българи са навели глава.
Те бяха горди и смели някога,
сега са тъжни,с живота водят борба. ...

Навън е хладно и вали.
Вкъщи пак рисувам с дни.
Скици трупам с твоя лик.
Капки стичат се. Сълзи.
Слънцето за миг изгрява ...

Съществува ли вписан в окръжност неравнобедрен трапец, дължините на страните на който са цели числа?

Тя е толкова чиста
Толкова красива
Свети там сама в мрака
И търпеливо чака
Нейния ум и възможности са необятни ...

– Аз мога да ти подаря гривната, но трябва да знаеш, че скъпите украшения са опасни. Те…
– Ах! – прекъснало го момичето. – Те правят човека богат и щастлив.
Любен Дилов, „Вълшебната гривна“
– А по колко ще изяждаш бе, ламя? Отговори-и-и!
– Ри-ри-и-и-и! – върна ехото отсреща. ...

На този ден недей да правиш равносметка.
Това са само първи стъпки в младостта,
когато смелост, дързост пълни всяка клетка
и в сърцето се насажда радостта.
Живота е като година с четири сезона. ...

Дълбая в теб,
Рисувам с нежни пръсти.
Натискам силно
И те боли до лудост,
Знам. ...

Линея аз... Тъга горчива –
неканен гост, сега е в мен.
Небето тъмнина покрива
и губя светлия си ден.
И песимизъм ли студен ...

Отдавна спрях да питам ти къде заспиваш
и тишината спря сърцето да разделя.
На чаша вино спомени прелиствам,
преда на старо щастие последната къделя.
И утре пак, когато стане тъговито, ...

До къщата ми с цвят на късна есен,
недей да доближаваш.
Аз съм спомен.
За времето денят е твърде тесен-
през двадесет и четири окови, ...

Това, че една форма си няма име, не значи, че не е форма.

ПОЛИТИЧЕСКА ЛОДКА
(хумор и сатира - песен)
Богданова Величка - Литатру
Няма вирусът корона!
Туй правителство ни лъже. ...

В душата ми нахлува самота
след летен плисък на вълните.
Сега - постарому е тишина
със скука и сивота на дните.
Понякога и стаята е свита от тъга ...

Утре все така звездите
вечерите ще блестят.
Утре слънцето в зорите
огнено ще грее пак.
Утре ще цъфтят цветята ...

разказът е с Първа награда на лит. конкурс "Бианка Габровска" 2020г.
ЛЮБОВТА НА КЛОУНА
Беше зареяла поглед през прозореца, но мислите й се врязваха в сърцето и боляха. Толкова боляха, че не можеше да се поеме дъх. Тестът за бременност беше положителен. Отдавна разбра, че той няма да се разведе, но с ...

Камъкът - богохулен,
в гневен юмрук тежи...
Знаем добрите думи,
но лошата - ни държи!
Носим чували с тръни... ...

Отдавна тази приказка чета:
Завели до една река момиче,
изкъпали го в златната вода
и всички почнали да го обичат!
Изкъпах се във същата река, ...

Кажи ми дали си се радвал?
Кажи ми дали си мечтател?
Кажи ми дали си получавал,
писмо без адрес и подател?
На него кажи ми какво бе написано? ...

Събудих се с усещане за теб
и погледът ми светло се усмихна.
В стомаха ми запърхаха криле
и мисълта ми в спомени притихна.
По устните си сетих сладостта ...

Вися си
кротко
на разпятието.
Доволен.
Щото можеше ...

Усмивките - усмивка и една.
Иконата не може да ги скрие.
Остана от мълчаната вода
и аз й нося глътка да отпие.
Застиналите крехки семена ...

Настаняваме се удобно и се откъсваме от ежедневните проблеми.

Музика и текст - Петя Ченкина
Изпълнител - Лина Узунова

На приятелката ми, която приемам като
Богоявленско знамение и на всички нейни
подгласнички, родени на 6-ти януари!
Дошла си ти на този грешен свят
като знамение Богоявленско. ...

Афродита,
секој ден се будиш
со прашањето
каде плови овој брод?
На долги стази ...