Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 504 резултата
  690 
  1488 
  1294 
  1523 
  1758  10 
  623 
Седи дете на тротоара,
ровичка с почерняла пръчка,
опитва с нея да изчисти
калта от своите обувки…
То тичаше сред парка стар, ...
  1248  10  15 
  1659 
музика и текст -Соня Станчева
аранжимент и китари-Кирил Гунчев
тук можете и да гледате клипчето на баладата :https://www.youtube.com/watch?v=oFa-IvrW-t8
  3515 
  2186 
  1584  14 
„Капризът е женския разум“ – мислеше си той, броейки останалите му банкноти. Удържаше фронта доста време – от обяд чак до четири часа. Но после жена му се тръшна, че ще затворят мола, че… И от поредните „че“-та той се предаде. Въздъхна, даде й парите, сети се, че дори не обърна внимание какво иска д ...
  355  13 
Хубост
Някъде далече в гори гъсти, непрогледни,
някъде далече в шубрак тъмен, мрачен,
някъде далече крепост в небеса се скрива,
и там в това далече се крие хубост дива. ...
  717 
Пуф-паф, пуф-паф,
трака-трака, идва влака! (х2)
Днес от цялата гора
той животните събра. (х2)
Зайко Байко пръв научил - ...
  736  12 
"
Тича времето
босо по хълма.
Тича след слънцето
и по нещо си взима.
Не, не пита!. ...
  680 
Ако може човек сам да си пише съдбата,
за какво са им на ангелите крилата?
За какво е на небето безкрайното синьо,
и онази, на дланите, житейската линия?
Елементарно, първично, без грам прозаичност, ...
  567  18 
Една жена говори с ветровете...
Една жена говори с Ветровете,
а може би разбира и вълните...
Кипи под нея яростно морето
и монотонно блъска се в скалите... ...
  367 
А́гата...
(каприз)
Буря?!...
... Вятър ли стихиен,
ѝли ураган изригва?... ...
  459 
Живяла в Елищица, Златка мома-
за чудо и приказ, но горда,
в село красиво под връх в планина,
с душа на птица свободна.
За нейната хубост се знало навред, ...
  1123  10 
Животът ни е невидима пътека
по, която вървим със затворени очи.
Краят ѝ къде ще бъде
единство Бог ще отреди.
Понякога стъпвайки по нея ...
  778 
Имай ме, подобно връхна дреха -
да те пазя в рукналия дъжд.
Приютила капчици утеха
в думи от един обичан мъж.
Имай ме, подобно огърлица - ...
  1141 
Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...
Преди от крехките ти кълнове ...
  585 
Не се страхувам, ако брули есен
мечтите ми, увяхнали без време.
Един олтар, във Святото принесен,
Небето се надявам да приеме.
В живота иждивих вода и огън. ...
  1139 
Не зная,
да се върна ли назад?
Зад мен остават мисли и Преди.
Пред мен стои Морето в сив контраст
и се разбива в моите очи. ...
  912  16  12 
Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После ...
  1077 
Черупчица от орех заотплува,
във езеро синее тиха лодка.
Шумът на есен засънува,
безшумност в своята походка.
Сезоните оглеждат се в листата, ...
  605 
Заключен в гадната паст на акулата
зад зъбите остри, обезумяващо силни,
добре ли се чувстваш след заблудата,
че можеш да отнемеш моите години?
Ти мен заключи в клетка луксозна. ...
  350 
През пролетта на третата година, откакто беше станал господар, Али ага посрещна високопоставен гост, пратеник чак от Цариград. Дервишът пристигна точно на Великден. Али ага го посрещна още от портата на сарая си. Въведе го в градината с храстовидни цветя, настани го в разкошна беседка и го почерпи с ...
  629  12 
Разкъса се сърцето ми на две,
море от черна кръв оттам изтече,
обгърна ме със алено перде
и вече даже мъката ми не ми пречи.
Застинали са във очите две сълзи, ...
  892 
Измисли нещо и я сложи да си ляга,
кажи и да не пита, приспи я и ела!
Бъди егоист и една нощ с мен избягай,
оставил съвестта си у дома...
18.09.2019
  556 
Майка стара, седи и чака.
Свое чедо да се върне.
С мъка, плаче под чардака.
Кога ли пак ще го прегърне?
Що хлябът, се рони без пир, ...
  836 

Да те обичам нямам сили​.​
​Н​ито за ​мир,​ нито за война​.​​
За ​мир​ трябва вяра​.​
За война кауза​.​ ...
  732 
Глава XXVII
Взорът му надхвърляше умишлено свалената рамка на тъмните очила. Гледаше ги много съсредоточено и не изпускаше нищо от очи- особено нея. Надменният му хищнически поглед я поглъщаше, а в ума си мислено я прегръщаше- притегляше, стискаше, притежаваше я... във филма, който се разиграваше в ...
  873 
  856 
Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...
  1394 
Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...
  1126 
Клонче от ясен,
стръкче от роза,
корен от кестен.
Лапа от тигър,
око на бизон. ...
  767 
една страна — тъй
стара по духовност — днес
уви — в немара
  247 
Прости, че не знам откога те обичам!...
Не помня добре оня първи момент...
Навярно той не е бил с нищо различен
и не е подсказвал за чудото с мен!...
Навярно е бил във деня ми, когато ...
  1422  15  21 
Ще си тръгна тихичко, без да се усетиш. В един обикновен, спокоен ден. Ще си тръгна... От теб, от нас, от нищото което сме. Ще ме потърсиш, няма да ти отговоря. Ще разровиш в себе си за спомените, скрити зад лъжите. Ще разлистиш времето назад, в опит да разбереш причините. Няма да повярваш, ще отрич ...
  492 
Предложения
: ??:??