Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 644 резултата
  1320 
  1333 
  2759 
  1473 
  1184 
  2246 
  1545 
Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...
  1602 
Хей, приятелю! Ти цениш ли жената?!
Хей, неразумнико! Ти почиташ ли я!?
Хей, еднооки! Ти разбираш ли я?!
Хей, слепецо! Ти усещаш ли жената?!
Тя е всичко на тоя свят, че и отвъд него! ...
  767 
Гасне пламъкът в ковани свещници
и дълги сенки тръгват по стените
Може би в кръвта ѝ дреме вещица
щом Ада вижда притаен в очите
на онзи, който бавно вярата си губи. ...
  767  12 
Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...
  1192 
Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
  1009  12  20 
За първи път отказах се. Не искам.
Не искам точно ти да ми се случиш.
Защото ако никак не е писано,
насила и уроци се не учат.
Какво като съм страстната ти обич, ...
  658 
Как искам да съм вятър необязден,
за да потапям под дъжда коси,
да гоня птиците и пъстро да струи
към тях една потайна солидарност.
Как искам да съм слънце прегоряло, ...
  568 
Слънцето угасва,
луната спира да
диша.
Сбогуват се небето
и земята, разделят ...
  1195 
Обесени на времето висим
и цял живот измерваме с бесилото.
Житейски опит, мъдрости, сълзи,
но... има нещо странно, нещо гнило.
Уж наше е, защо ще ни душѝ, ...
  1123  10 
Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки с ...
  1147  11 
Времето сякаш отдавна е спряло,
поради някакъв странен, измислен закон.
В черно, превърна се всичкото бяло...
душата се скита, а сърце без подслон.
Тогава се чувстваш ужасно предаден... ...
  520 
Вали леко дъжд и двамата сме мокри. Стоим един до друг, изтръпваме от студа и от вълнението. Тялото ни е настръхнало. Трепериш като лист и гледаш надолу. Устата ти е полуотворена и дишаш учестено, даже на моменти дишането ти се пресича. Изведнъж една мисъл се блъска и в двама ни и лека нежна топлина ...
  1382 
По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция ...
  504 
Хотелската стая е малка. Уютна. Харесва ми. Перфектно убежище в центъра на града. Моят град.
Бащината ми къща е наблизо. Хората в нея, обаче, не знаят, че съм тук. Искам да съм сам. Майка ми пък е алергична към животни. С Вед съм. Няма как кучето ми да стои в колата, докато аз съм в родния ми дом. Н ...
  816 
Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...
  781 
Колективна памет: Всяка общност на микро и макро равнище се организира около някакви споделени спомени. Това се отнася както за приятелската компания, поддържаща емоционалната връзка около преживени събития, така и за големите човешки общности, които създават сложни възпоменателни ритуали, напомнящи ...
  943 
Знам място,
където всичко е действително
Робърт Пен Уорън
Там е тихо.
Времето е застинало ...
  762  16 
Къде ли се намира любовта,
въпрос задавам си от дълго време.
Далече ли е нейната страна,
на гости може ли да ме приеме.
Или е някъде наоколо сега, ...
  632 
Търсиш ново начало
при душа без крила.
Колко много си вярваш,
не изкачвам била,
нито стръмни чукари ...
  638  15 
Когато споменем Алекс Александър Милн неизменно го свързваме с книгите за Мечо Пух. Неговите „Мечо Пух” и „Къщичка в къта на Пух” , заедно с „Шумът на върбите” на неговия предшественик Кенет Греъм са едни от най-добрите детски повести в англоезичната литература. Но А.А.Милн пише и стихове – „Когато ...
  1629 
МЕЧОКЪТ ТЕДИ
(продължение)
9
Един път Теди се натъкна на неголямо овесено поле посока селото, в гората, около стар изоставен път. Той веднага разбра, че тази растителност на полето, не си расте от само себе си, а е свързана с човека.
Теди се поразходи по края на поляната. Овесените метлички го гъдел ...
  1423 
71/И нейните лица и вили,
отворили за власт уста,
доброто още не убили,
пропадаха във Пропаста!
А нейните добри юнаци, ...
  524 
Кратък е животът човешки,
пълен е с болка и проблеми.
И най-мъдрият прави грешки,
затуй от чуждия опит поуките вземи.
Учи се и от провалите свои, ...
  1174 
През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...
  739 
Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе ...
  512 
По друмите на търсеното благо,
вървях сама в пустиня от мечти.
”Човешкото” със острите си шпаги
порязваше копнежите. А ти
отнемаше последната любов и ...
  731  13 
Между покоя и хаоса...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...
  1647 
Не ме мисли, не ме търси -
ти, дето всичко ми окраде,
бързо изминават пролетните дни,
щом живея единствено през спомен прашен.
Улиците пусти влачат старите слова. ...
  1152 
Обичам да гледам сутрин как се суетиш,
как жонглираш между оправяне и усмивки.
Обичам да те усещам наоколо,
да гледам и приемам присъствието ти.
Обичам да мисля докато те наблюдавам ...
  424 
Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...
  887 
Не зная как да я започна… Песента…
Онази тъжната, която слуша се през сълзи…
Трепери в ръцете ми цигулката в нощта…
Със струните си… В тишина озъбени…
Ех… Да… Онази малка тъжна песен, ...
  1828 
Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щ ...
  1091 
Когато някой те сънува
звездите тайно шептят,
че едно сърце нейде пътува,
а очите отказват да спят.
Когато някой те среща в съня, ...
  766 
Предложения
: ??:??