Но гледай - не изгрява слънцето
дори в разгара на следобеда.
Дървото се е обещало за прегръдка на вятъра в един речитатив.
А уморените коне, към залеза
от никого неводени, ...

Бесен тропот по пътя пред човешки хиени
и души, отеснели от жажда за кръв...
Боже, дай от съдбата минута спасение,
глътка въздух - до края на краткия път.
До арената сива, до леда на стоманата - ...

Денят като река се влива
в среднощно празното корито на града.
На пръсти мракът си отива
и самотна птица пак запява Песента.
Хората се будят, тичат по задачи, ...

Ако някой във вярност към теб се кълне,
виж слънцето дали е изгряло!
Отвръщай му тихо, с "да" или с "не",
да запазиш сърцето, любящо и цяло.
Като есенен дъжд думи се леят, ...

Няма да крещя!
Дори и няма да извикам!
Аз уморих се от крещене!
От викане,... дори и нямо...
Уморих се... ...

На нашите поетеси тук
Две тела –
една душа.
И мисълта
е с цел една. ...

Колко са горещи косите ти черни,
ех, стоплят раменете на хиляди мъже,
походката ти е самоуверена,
виждам те и мракът спретва въже.
Очите ти са много горещи и ме топлят, ...

Глава 7
МАСЛОТО
Те седяха в бунгалото на Майкъл. Мая каза, че е най-добре капсулите да се раздъвчат със зъби, тъй като чрез лигавицата ще започне усвояването на канабиса. Майкъл така и постъпи - сложи капсулите в устата и ги задъвка. По вкус маслото се оказа дори приятно, то бързо се топеше в устата ...

Текст и Изпълнение: Геновева Цандева
Музика и Аранжимент Бойко Иванов
Тази песен съм я качвам преди години , но реших , че като нямам Коледна песен тази година да преработя тази. Като човек , който си няма друга работа. А и в това време май имаме нужда от нещо по-весело.

Огньове ме обграждат с рунен знак.
Тимпани сто в нощта забиват пак
и в ужас още чувам вълчи вой...
И идва тя към мене и крещи
с неземната си ярост: " Чакай ти! ...

Събудя ли съня ти ... ще съм утро,
гальовен лъч в росата на зениците,
букетче нежност, с цвят на изгрев
и светлина, потрепваща в деня ти.
И някак неусетно, ще си спомниш ...

Веднъж Животът ме спря
и накъде потеглям ме попита;
дали съм мъдра и клета,
влюбена и невъоръжена,
плаха и криволичеща, ...

Някой те поглежда
някой те боли
със звездите нощем
не заспиваш ти.
Болката изричаш ...

Много мъка, отчаяние
виждам на хорските лица.
Има изход от туй изпитание,
просто народът да не блее като овца.
Но той още си спи, не шава, ...

Обичам, когато в скута на баба
се гушна преди да заспя.
Да гледам
светещи „зайчета“ по тавана
от старата печка на дърва. ...

Дъждът вали навън
и просто е това.
Налегнал ме е сън.
Дали да не заспя?
Жена роди дете ...

Картината висеше на стената.
Картината с полегнали треви –
полегнали от онзи силен вятър
отнесъл разпилените мечти…
Мечтите, дето капчици в росата ...

Поглеждам плахо в себе си,
посрещат ме оръфани петна.
Зарасли, незарасли белези,
издялали сираческа съдба.
Съдба във дрехи неудобни – ...

*Линия 88*
Ще се опитам да разкажа историята така, както се случи в началото на седемдесетте години на миналия век.
Във Вечния град има много автобусни линии.
Не зная защо, казват на автобусните маршрути линии.
Може би, защото на всички градски карти маршрутите им са очертани с прави червени линии. ...

Българийо, гордея се със тебе
и с името, през вековете несменено,
с войската ни, със славните победи,
със знамето ни бойно, непленено.
Гордея се и с азбуката родна, ...

Не крия страстите си, в бурните ми нощи
от себе си присъди съм отнел,
в които нямам спомен, живи мощи
е туй, което никога не съм приел,
но да не търсим миналото е измама, ...

Ще падаш, ще ставаш,
ще бъдеш отритван.
Дебело ще подчертаваш,
ще си често съсипан.
Ще се блъскаш в довари, ...

От днес ще нося кадифе!
Дори обувките ми,
ще са кадифени...тренди!
Ще нося и коприна тънка, финна!
Ще пия мляко със кафе... ...

Не те обичам.
Не обичам теб.
Обичам начина, по който ме поглеждаш.
Обичам прилива ти. Като шлеп,
как леко в дълбините ме повеждаш. ...

Днес очи отварям радостен, защото
баба Койна тук е! Скачам от леглото.
В кухнята диванът също се разтяга.
- Гостите ни, лельо, вечер тука лягат -
каза на жената милата ми майка. ...

...
Тези, пък, не се и сещат...
Бутам своето юрганче - да го изперат,
чакат аз да ги поддертя,
с чисто спално да ми го сменят. ...

Две парченца небе
разпокъсани вятърът гони.
Сняг в сребристо плете
ръкавички за голите клони.
По стъклата от лед ...

Любов, прибра ли се във къщи,
или се скиташ с маска на лицето,
разбъркала сърцето като пъзел -
да не личи, че много е проклето.
Любов, когато тръгна взе компаса - ...

Не знам кой е автора на музиката и превода на български.
Това е моето изпълнение на тази Коледна песен.
Весела Коледа и щастлива Нова година на всички!

Недей да питаш
колко ме боли,
и виното дали не ме убива.
Пиянството си има
сто вреди, ...

Едно музикално парче по текст на ЗОРНИЦА СТАНЧЕВА! /зориту/
https://www.facebook.com/profile.php?id=100043204806084
https://www.youtube.com/channel/UCMJd5kRGExF9LW24kTPTZfA?view_as=subscriber
Видео - https://www.youtube.com/watch?v=RyAZ2C9e2G4

Въпросът?...
Не можем да се спрем
от Страстите си гонени
и как да разберем –
Въртежът на сезоните... ...

Красотата на живота ограбихте от алчност,
а сега с фалшива честност
късате парчета тяло.
Достигнахте сърцето,
а там е съкровено- ...

Наближаваше три след полунощ. Горещият телефон на РПУ-то иззвъня, готов да даде показания. Дежурният полицай - мл. сержант Михайлов, остави пасианса и вдигна с нежелание:
- Пицария „Прадо“, с какво можем да ви бъдем полезни?!
Отсреща не отговориха,чуваше се само тихо, накъсано дишане, силно тропане ...

Да те излъжа
е да лъжа себе си,
че сянката на приказната кула
държи изправена глава
и чака плитките ми да пораснат, ...

Срути се. Избледня. Изсъхна. Колко жалко! Венчелистчетата падат заедно с моите сълзи. Едри, закипели от горест, гняв и... щастие. Може би съм луда. Но не съм. Животът ме научи да търся себе си и красотата във всичко наоколо. Защо тогава точно ти не си научи урока? Не разбра ли какво му причини? Не о ...

В очакване на страшна буря
душа търси помощ и закрила
и ръка на сърце ще туря -
ти едничка утеха си ми, мила.
Малко нежност сред толкова зло ...

-Кажи ми, защо според теб империите винаги са били лошите в човешката история?
Емилия Чакърова имаше особено "приятния" навик да се промъква незабелязано зад гърба на някого, с когото ѝ предстои разговор или спор. Тази тактика обикновено ѝ даваше предимство в началото му, а ако внушеше достатъчно ре ...

В една далечна планина, в обширната котловина между двата ù най-високи върха, имало две езера. Съвсем близо били едно до друго, само каменист синор ги разделял, а водите и на двете били бистри, прохладни и чисти, затова всички диви зверове, обитаващи планината, идвали тук да утоляват жаждата си.
Вед ...