Омеси ми, мамо, погача,
заминавам на път, надалеч.
Не плачи, аз също не плача,
мойто детство е минало веч.
Омеси ми мамо, погача ...

Нямам аз до себе си приятели,
имам само чернова с перо.
Всички оказват се накрая предатели,
въпреки всичкото добро.
Нямам мислите си на кого да споделя, ...

Признатата за рима двойна дума
на Уилям Уилкинсън "сълзи"
напомня сдвоена комбинирана реакция
на натиснат "паник бутон".

Духовно Гурбетчийство!?
Един ден, когато мен няма... вие не се тревожете,
Молете Богу и Благославяйки... Душата отпуснете!
Този човек на парите внимание не обръщаше.
Гурбетчийство за Духовно израстване превръщаше!? ...

Спомени в главата ми изникват от онези времена,
когато срещнахме се някъде в небитието.
Съблечена, от грях неопетнена, като изваяна от господня сълза,
привлече ме към себе си,
с неръкотворна красота. ...

"Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?..."
Ех, как искам пушка да взема,
пушка стара и баш кремаклия.
Наша Яна,най- хубава Яна, ...

Часът е три.
Недей да се страхуваш!
Да, зная, че е тъмно.
Много тъмно,
дотолкова, че себе си изгубваш, ...

Баба Зима се завръща
и отново ни прегръща.
Верните й братовчедки,
със невидимите четки,
чудни ледени дантели ...

Тъгата лек е за "слаба проза",
абстиненцията от любов е просто стих,
смирение и тиха самота в голяма доза,
чиста радост, която в пандемията открих!

(авторски текст: Източни форми)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
孤独な風
雲を追いかける.
とても寒い. ...

КИБЕРНЕТИЧЕН УМ
Дълбоко в себе си някои усещат променящата се нова реалност. Това не е просто илюзия. Мнозина не можеха да се впишат в нея и загиваха, но имаше методика, която беше известна под названието “кибернетичен ум”. Посредством влияние върху някои детайли можеха да се променят вероятностните ...

Без теб смисъла не виждам в малките неща,
очите ми изгасват като падаща звезда,
сърцето ми се рони като сухите листа,
но пламъче оставям за тебе аз в нощта.

Наказваш ме с мълчанието твое
и тъжно е сред тази тишина.
Не казваш нищо и сега покой е,
разтилащ се във мен като вина.
Каквото и да е, ще го приема. ...

Срещнах Миналото днес...
Аз срещнах Миналото днес:
най-неочаквано, случайно...
... Тя спря усмихнато, с фине́с,
но и престорено нехайно... ...

Просълзени прокапват сред зима капчуци,
оголели дървета, залъгват снега,
че е хлъзгаво — зимата, схванато куца
и си мисли : За пролет е рано сега.
Топъл вятър, невчесан, подмамено цвете, ...

Аз съм тук невиждана и непоправима,
скрита и страхлива,
забулена в мрака.
Крия лицето си в пе'лта,
страх ме е очите да отворя, ...

– Тя не е робиня – повтори Алибей, като забеляза погледите, които Хайредин хвърляше към мургавата, къдрокоса д-р Райт, потънала в оживен разговор с готвача Юсеин.
Четиримата се бяха разположили в Бионик бара на 15-та палуба и пиратът с интерес наблюдаваше футуристичната обстановка наоколо. В бара им ...

И под
каймака на кафето,
и зад
цигарения дим,
душата ми ...

Ако снежното е безбрежно,
а безбрежното – кротко и тихо
от небето капе с бяла нежност
и снежинки роклята ушиха
на земята – бяла и голяма. ...

Къде си ти, във моя свят
не се научих да те виждам -
с избодени от страх очи
и орбити с дълбоки липси.
Не си от плът, като че в сън ...

Времето днес за какво го пилеем?
Нима за нечии чужди мечти?
Кога българско знаме пак ще развеем,
ще грабнем завета на наш'те деди?
Дните си как избрахме да живеем? ...

Боже, как ми омръзна от тайни!
Как ме стяга душата ми питаща,
как се блъскат крилете ѝ жадни,
неразтворени, неизлитащи
от бутилката пълна с желания ...

Аз просто те обичам, обичах
да бъда само твой се заричах!
Тези ли думи не почувства, не разбра,
дълго и самотно ти сама заживя.
Обичам те,излизаше от моята душа, ...

Морските вълни се разбиват
еднакво върху спасителния бряг
или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им, ...

Не знаеш колко много те ценя.
До болка, до безкрайно възхищение.
Не искам с нещо да те нараня,
макар неволно, с някакво съмнение.
Ти цвете нежно си. Кажи ми как, ...

Мисля си след извървени пътища
за времето останало пред мен,
аз да тръгна по пътечка мъничка
и само цветен да е моят ден.
Да мога да избягам надалече ...

В пандемичната самота ме атакуват адски еретични мисли. Дали сме свободни хора във века на технологиите, отворения свят и демократични общества, дали наистина преди векове поробените ни предци са се чувствали роби? Защо? Нима не са могли да пеят, да играят хора по мегданите, да се влюбват и да обича ...

Защо живеем с маска на лицето
и сменяме я всеки ден, дори през час?
Дали за да предпазим от тъга сърцето,
носим маската. Държим навсякъде да бъде с нас.
Може би за да бъдем приети радушно? ...

Хората в Северна Македония интуитивно чувстват, че нещо с тяхната държава, народ и език не е наред. Това ги кара да са винаги нащрек, да чувстват заплаха отвсякъде, да виждат в околните недоброжелатели, даже врагове, които искат да ги унищожат и да им отнемат най-светите човешки ценности. Това ги пр ...

Когато да си тръгна нямам сили,
когато ти насила си останал,
прегръдките са заем. Ще платим ли
и лихвите? И любовта си - цялата?
Щурците късат въздуха на ноти ...

Камъкът на думите е труден за преглъщане.
Въздуха става ми труден за дишане.
Не ми минава от прегръщане,
не ми минанава от измислено обичане.
Усещането е като потъване ...

Виж времето, какво е хубаво навън
денят е къс
сезонът зима
и слънцето не топли,
а само грей ...

Ще бъде май, преди април,
ще разцъфтят череши диви.
Там, горе някой е решил,
че този хаос ни отива.
Ухания, цветя, пчелин ...

Взаимно се създадохме добри,
но няма място в рая за такива,
боли от раждането до „умри“,
а между тях е топло, но изстива …
... защото не достига светлина, ...

Когато
е блато
и скръб
до преливка,
тогава ...

Да можеш да пишеш е като да имаш собствен лунапарк. Само да щракнеш с пръсти и могат да инсталират и катерушка, и въртележка, или басейн с делфини в него. Всичко се случва мълниеносно, и вярвайте ми, пишещите много се забавляваме в този парк.
Там винаги е весело и интересно и абсолютно по всяко врем ...

Иван Иванич ме осветли по много въпроси, докато ме превързваше. Първо от Патрула баламосали нашите, че тези дни ще спя у Олга, любовницата на шефа. С нея бяхме нещо като приятелки, така че това не беше странно. Един проблем по-малко. Поне нямаше да има писъци и крясъци вкъщи. Бих спала в кабинета си ...

Красива си, като шедьовър на Роден,
изпълваш ме със трепетно очакване,
държиш ме в нежнострастен плен,
прости ми - няма време за протакване...
Какъв е този страстен парфюм див? ...