От малък израсна пред очите ми,
обичаше да ближеш ушите ми.
Душица малка - с топчеста фигура,
душица сладка- с къдрава фризура,
пакост след пакост правеше ти, ...

Човекът от забравения ъгъл на града
не се подхлъзва, а върви като неприпознат.
Залутан, кръстосва близкия площад.
По пресеки минава и като отвинтен болт
хлупва в градската дъждовна избуялост. ...

Мухълът мирише странно...
небето облаци крои!
вятърът, бронхит го хвана
не вярва никой вече, във падащи звезди.
Ръцете с кремъка се борят, ...

Цветята цъфтят наобратно. Прилича на гробище
двора пред вкъщи, пречупил лъчите на слънцето.
Не, не звучат като бъдеще в ниското нотите-
звук като звън на камбана. Дадено - върнато.
Уж е живот, а се свършва с цената на времето. ...

Бях птичка затворена в клетка
преди да те срещна, свобода.
От пъшкула си излязох –
като пеперуда полетях с теб.
И дори като феникс в огъня ...

Не идвай,друмнико*,във моя двор
когато вън е страшна суша
и върлуват болести и мор...
Лошите ти мисли мога като хрътка да подуша.
Не съм ти кладенец,ни извор бял. ...

Последната ми риза избелява,
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди ...

Еделвайс душите ни обхваща
и в безкрая всинца праща.
Единствен връх неповторим,
дух човешки непоколебим.
Дух велик, творящ, могъщ, ...

Огледалце, огледалце на стената, кажи коя е най-красива на земята.
Една-единствена е красотата и на Илона тя принадлежи.
Недей не се срамувай вече, покажи че си специален ти.
Тя неще те теб отхвърли докато ви свързва нещо помежду ви.
Наистина специална е за теб, затуй недей я наранявай. ...

Живея като цвете без листа,
но никога не спирам да обичам!
Дори и в най-студените лета
намирам красотата ти, момиче!
Кокичетата вече не цъфтят ...

На попрището жизнено в средата
сред мрачен лес се озовах.
Данте Алигиери, „Ад“
Хадес, наши дни
Персефина висеше с главата надолу от тавана в Стаята за мъчения, окачена на въже от сухожилия на велоцираптор, люлееше се неистово и плюеше срещу стената. ...

Високо, високо в Балкана
на зелена горска поляна
между два бора и буки вековни
живееха щастливи и грижовни
татко Мецан и мама Мецанка. ...

Срещнах звуковете
на странна балада,
на път за дома.
А не очаквах нещо
в днешния ден ...

Здравeйте скъпи господа
които гледате очудено сега
може ли пред вас на колене да падна
и тъка вниманието Ваше да открадна
аз няма много да се бавя ...

Не се учудвай - вече ме познаваш,
в юмрука стискам капка със отрова,
за всеки случай - залезът е давещ,
а изгревът - заблуда стара, нова.
За влюбването … рядко го описвам, ...

Застудя. Само съчки пропукват
в онемялата тишина.
Стъпвам леко на пръсти
в снежния път без следа.
Ще се справя. Не е далече ...

Дракононът с пилешките крилца
В димната бърлога, драконът спеше спокойно. Изглеждаше в пълен синхрон с заобикалящата го среда. Пълен пепелник, с още димящ фас, с дим едва доуловим на мъглявата светлина, мъждикаща от единствената лампичка на огромният му полилей,люлееща се опасно над главата на звяръ ...

Струните на душата
Човекът винаги бърза. Все гони срокове, тича и почти никога не се чувства удовлетворен. Често се разминава с това, което иска душата му. А тя търси най-обикновеното. За това не е нужно бягане и време, а само желание. Споделеността. Да намери сродна на нея и да споделя с нея чувств ...

Аз съм Гошо или Гошака, както ми викат. Митата и Ванко са мои приятели. Ние сме родени и живеем край морето, а рибарите ни лепнаха и прякор - "морячетата". От тях съм чувал, че морето освен бурно било и мълчаливо. Мълчанието му се случвало в края на август, след това ставало разговорливо. Имало обач ...

Зелените морави,отдавна
народа наш ги забрави...
отминаха тихо години и време
Народа,спи...на Света не му дреме.
Че ние Народ сме ,от сой сме...велики ...

Лятото при баба бях.
Как отмина, тъй и не разбрах...
Но повярвайте, неповторими дни!
Станем ли от сън - безброй игри
чак до късна вечер. ...

Съвремието е хаос и в него аз съм излишната частица. Всеки ден от съществуването ми е тежка, неравна борба. За спокойствие. За ред. За тишина. В тази на пръв поглед странна битка воювам със самия себе си. Арената на сражението е обърканият ми ум, през който мълниеносно прелитат крещящи епизоди от бе ...

Балясины
Занимающийся вопросами снабжения в нашей дерево - отделочной фирме Коган, - человек неуклюжий; строением тела медведя напоминает. Он даже лицом чем-то похож на медведя, глаза только всё портят, они у него выпуклые, округлённые и облачно-серые, как горизонт моря в закат дня. Начальник он дох ...

В лето последно на Търновско царство
орди османски нахлули са там,
каменна крепост да сринат със ярост,
църкви - светини да палят без срам.
Народът сломен от болка зловеща ...

Машината за косене на трева
Косачката за трева се повреди. Не очаквах. Все пак я имахме от петнайсет години. Електрическа косачка. Работеше безотказно. Някой известен - навярно, беше казал: “Всичко се поврежда. Дори ютията. А от ютията въобще не го бях очаквал.” Не знам кой го е казал, но и аз не бя ...

Среща...
Каква бе тая Гравитация, която
ни грабна в оня звезден кръстопът
и с мощ на гравитационен вятър –
завихри и желания и плът!... ...

за
мъжа —
жената —
слънце
на ...

На душата —
просто̀р!
Що е то? —
(Р...вн...г...р)!

Едно вечно и сякаш непреодолимо нещо в човешкия свят е проявата на агресия, както от силни, така и от слаби хора. Няма измъкване от този вечен порочен кръг на борба за безсмисленото и копнеж за непостижимото. Най-тъжното е, че хората, проявяващи агресия, често смятат, че така е правилно. Ставаме сви ...

-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задъ ...

Забравена Поезията угасна,
не беше нужна в този свят метален.
Стопи се нежна, перлена, прекрасна,
изчезна като дим цигарен.
Но никой никъде не я оплака - ...

Леля Марийка...
В махалата си имахме много и различни комшийки.
Различни по външност, но и по вътрешна кройка!
Обаче любима на всички само бе леля Марийка-
сладкодумна, усмихната и за правдата бойка! ...

Докоснах те.
Снощи те докоснах.
Наистина докоснах.
С върха на пръстите си -
нежно те досноснах. ...

Идвай поне в съня ми...
и слагай глава на рамото ми.
Не оставяй ръцете ми празни,
защото сърцето ми не е.
Идвай поне в съня ми... ...

В сърцето си на топло те пазя,
не искам от студ да умреш.
Светът е мрачен и празен,
няма надежди, копнеж.
Да мечтаеш е нещо безценно, ...

Светлина, въздух, симфония -
туй си ти за мен,
но вместо лъчи, хармония -
аз съм измъчен, угнетен.
Стена между нас има, ...

Дариха ми билет за влак на живота
с пътници странни в различни купета.
Не намерих в него изчезналия кивот,
а предимно хора, тънещи в несрета.
Бяха се скупчили в третата класа, ...