Едно дете дошло от светлината
живота ми превзе и го обви
с лъч небесен, свързващ тишината
и вярата… за сбъднати мечти.
Превърна бурите в дъга сияйна, ...

Колелото на живота земен,
от пърмак на пърмак се върти,
като див жребец препуска,
като звънлива птица шеметно лети,
и завет сакрален ни шепти, ...

Припадат сиви петна...
А небето напролет е щастливо!
Слънчев залез. Птици игриво
събират деня с нощта.
Къде сте нежни звезди?! ...

Вече не плача...
Нямам сълзи
Изплаках ли ги
Пресуших ли ги
Не зная,... ...

Оголях, обосях и мечтата съвсем се прокъса.
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...

Пада самотата като ято.
Надупчените покриви пищят...
Ето го - зеленото море,
ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...

Безсъници...
(лиричен коктейл)
1.
О не в градинката на село,
а в жилищния ми панел – ...

Завръщане при морето
Здравей Море!... Това съм аз –
позна ли блудния моряк?...
А днес астралната ти власт
на твоя бряг ме връща пак... ...

ГОСТЕНИН
на Живодар
Тук
дойдох
без име, ...

/монологичен диалог/
– Скреж в косите ти сияе!
– Имаш пърхот – красота!
– Дъх тръпчив, и как ухаеш!
– Спри веднага захарта! ...

Емоция чужда сърцето ми превзе
странен прилив на щастие ме обзе
и с високо вдигнати ръце, все едно разпервам криле,
полетях към синьото небе, където утрото не ще да спре.
Пътувах много и разбрах че всички пътища водят към грях, ...

Откъснеш ли последния нюанс
от юлската дъга на хоризонта,
отнел си ми единствения шанс
с безумните си страсти да се боря.
Вървя след теб като квартално псе ...

Очите са прозорец на душата -
истината казват за сърцата.
Когато двама слети са в едно
потъват заедно в житейското хоро.
Не спират сърцата за обич да мечтаят ...

В този свят безумен, хаотичен... човек
разбира че в онзи миг когато е обичал
в забързаният ни живот, без ценностния век,
наистина живял е, в любов се е вричал.
Обич за децата с душичките малки красиви, ...

След толкова обучение -"Онлайн",
да говорят, учениците
хептен се отучиха.
Вече като кучета лаят!

Пред да ја напишам песната
направив обиколка на сите празни куќи
и случајно потпирајќи се на едно дрво
запалив светло во улицата.
Веќе не сум дете ...

Мъглата от размити понятия, в която е обгърнат съвременния свят, обърква все повече хора и безпътицата се превръща в основната посока на човечеството. Едно от предупрежденията за последните дни е, че всеки, който реши да бъде изразител на истината на вярата в Христос ще бъде гонен, неразпознат, отхв ...

Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...

Всичко е риск печели, риск губи.
Не знаеш каква изненада ще ти поднесе живота. Дали можеш да оцелееш ?
Щом си жив и здрав, няма начин да паднеш.
Неволята учи. Ще ти помогне да се изправиш.

Ще застана до теб мълчалива
и в лика променен ще се взирам.
Не очаквай прегръдка сълзлива,
ревността ми се самосезира.
Любопитство дори ме измъчва, ...

Уморени от празнуване
и с препълнени кореми
днес отново си мишкуваме
и потъваме в проблеми...
Е, това е, продължава ...

И град,
а в него блок,
а в блока
мъж, жена
дете и куче... ...

- Нямам слаби места, а само горещи точки...
- „България? София? Как сте, как сте?” – „Добре сме” – „Извинете, сгрешил съм номера”...
- Открили зоопарк – трева, дървета, топли клетки, три пъти на ден храна... Но няма животни. Всички клетки са заети от местното население...
- Заемаме 547 място по норм ...

Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Чадърът на болката
и силите на мрака
се появиха над Босна,
да помрачат слънцето, ...

И в този късен полузрак
Изгря луната с трепет плах,
въздишки тихи пак не спят...
В косите черни - звезден прах,
хиляда бездни ни делят... ...

В колата тъмнината ни заливаше и нахлуваше през прозорците. Парното сушеше мокрите ни дрехи полепнали по нас, а пàрата се стелеше почти невидимо във въздуха. Миришехме на хормони. Полетата отстрани свистяха, окъпани в мрак. От завоите – отзад шумяха две пликчета с продукти, които бяхме напазарували ...

Аз съм сложен, дори невъзможен,
нарисувах небето със пръст.
Неразбран, на гръб разположен
и бунтар, само метър на ръст.
Аз съм ням и дори толкоз сам ...

Тази година, толкова гласа ми взеха,
че пред елхата на Коледа сигурно аз ще шептя.
Пуснаха звяра и сложиха в клетки Човека.
Търсеха личното, криха се от дълга.
Глас във пустиня, удавен от пясъчни бури... ...

Тикт -така някакъв часовник,
нима брои светулките навън?
Аз лягам – нов виновник
за всички спадове навън.
И пак съм стар, прокъсн циферблат, ...

Трамваят пее или трака,
или се смее мимолетно,
не знам, но щом разпука мрака,
и в изгрев се усмихне цветно,
летящ е кон, и ми прилича, ...

Не можеш да повярваш сякаш.
Но моята любов желаеш.
Ти неизбежното отлагаш.
Не можеш да повярваш сякаш.
Кажù, къде ли ще избягаш, ...

От твоя глас се раждаха вселени,
любови се разпалваха до жар.
Изстиналите трепети – студени,
възкръсваха нестихващо в пожар.
Морето пази спомени за теб, ...

Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.
Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича, ...

Глава 32. Средние века.
*Ужасно скучное тысячелетие, даже неизвестно было оно или не было, не охота заходить в этот мрачный зал. Сплошное истязание ума, никакой тебе гордости за человечество, непостижимое уныние. Я вот что думаю, может списать нам эти средние века из нашей памяти, всё равно ничего т ...

В петък разпети - най-тъжен в годината -
помня, че мама на път след градината
винаги с цвете и сълзи в душата,
стиснала с вяра и болка ръката,
влизаше с мене в кварталната църква. ...

Вихра бе уморена и изнервена, така че не й бе до приказки, но виждайки ухилената физиономия на Тихомир и приканващото му махване, се приближи. Нищо не пречеше да побъбри с някой познат, бездруго не й се прибираше вкъщи. С Тихомир бяха бивши съученици и едно време често ходеха по купони заедно. Той п ...

Има някъде никнали някакси
непокътнати цъфнали кактуси.
Има спомени някакви някъде
незабравени никъде, някакси.
Има време и има следи, ...

И някак си е хубаво, когато
ме изненадваш с шоколад и ягоди.
Когато ме прегръщаш като лято
и смееш се над дребните ми ядове.
Когато за вечерята забравям, ...