Отговарям на съобщението ти. Същата самотна душа като мен, взряна в нищото. Вкопчена в отворения прозорец на миналото, от който често лъха хладен вятър, ей така, да ме разтърси и раздели с обичайната гостенка, която често се подвизава в мен - апатията.
Все същият въпрос - какво правиш. Не знам. Прав ...

Сянката ти тихичко припуква,
като тънка сламчица гори.
По тавана тя с искрици букви,
стихове ти пише – до зори.
Восъчни сълзици тя наръси, ...

Какво като е време за мъгла,
за болести, пандемии, спринцовки?
Аз просто нямам място за тъга
и слагам си зелените пантофки.
Вали. Страхотно време е за чай, ...

- Ха честито демократизация брат! - ни в клин , ни в ръкав, без "Привет!" без "Зравейте!" започна срещата ни Искрен. (Искрен ми е най голямото приятелче и единомишленик , почитател на Чудомир, Чехов и на трите "ККК"(книги, коли и ...хубави жени) .
- Добре дошъл! Ха сега дай да те прегърна за "добре ...

Ще оставим стъпки по снега
да се връщаме, когато дойде пролет,
ще е изтекъл някъде студът
и аз ще търся твоя поглед.
Ще бъда пролетната теменужка ...

Немесия
Неспасител
Непокровител -
Невъзможен интригант.
Антихрист ...

I. Патриаршеска наредба
(до църковния клир)
Нареждам:
Считано от 01.01.2021-а година,
всяка проповед в църквите така да започва: ...

Свят.
Борба и нежност.
Влюбени очи.
Недокосната безбрежност.
Младост, огнено стаена, в изгревни лъчи. ...

Отново стъпвам в забравения ми свят,
напълно погрешка и някакси с надежда.
Той беше със символи и метафори богат,
а хаосът в сърцето му сякаш ме отглежда.
Там беше пълно с всякакви същества, ...

Стъклената чаша,
която те тревожи
със своята чупливост,
държейки я във ръцете си,
можеш да разбиеш в изстъпление, ...

на малцина
хищници
в устите
обществото
дири си ...

Малък Сечко се ядоса
на големия си брат.
Мръщи се, мърмори лошо:
"Ще покажа аз инат!
Ще съм снежен, ще съм леден, ...

Няколко метра над земята. Там се намирах в момента. Краката ми висяха, а ръцете ми бяха подпрени на заобикалящия ме асфалт. Времето беше нетипично и в перфектно съответствие с константното ми настроение. Със сигурност имаше странични шумове, които биха развалили перфектното спокойствие, което ми пре ...

Глава 15
НОВАТА МИЛА КЪЩА
Майкъл продаде своята къща в Ланкашир, и купи неголяма вила в Кембридж, където му беше предоставена професорска длъжност в университета.
Къщата избраха заедно с Елис. И тя също дойде да преподава в университета. Естествено, това преместване беше следствие от желанието на Ма ...

Ноща покорява всяка частица от мен,
черни ръце се спускат и ме обгръщат,
потъвам удавен в залязващия ден,
мисли злокобни отново тук се завръщат.
Пред мене пътека обрасла с бодли, ...

Отпивам от сутрешното кафе, а в главата ми се въртят мисли за бъдещето. Несъществуваща теория на конспирацията ли е новият световен ред, или термин, описващ планиран от някого път за развитие на човечеството? Свобода. Демокрация. Обединена Европа. Цивилизация. Толерантност. Плурализъм. Джендър. Закр ...

САМОТНА БРЕЗА В СКУТА НА ЗИМАТА
Все някога ще преболи.
Но дълго ще ми бъде тежко.
Ридът се губи сред мъгли
и съска вятърът насреща. ...

Блянове, спомени, сънища,
потънали във прах мечти,
различни посоки и пътища -
нейде сред тях си и ти...
Болка, копнежи объркани, ...

Решил съм! Козината си позната
в нюанс да боядисам за разкош,
защото полудявам по момата...
Каква невинност под поличка клош?!
Бе, демонстрира някакви капризи :) ...

Отвори очи и погледни нагоре, мило.
Там съм сред звездите някъде и аз.
Там съм и твоята звездичка търся аз.
Също съм и в твоето сърце, помнѝ.
Точно както моето завладяла си го ти. ...

Боли, когато твоята любима
изневери ти и разбие те докрай,
тогава в тебе се вселява зима,
и змията завзема твоя рай.
Приятел щом те предаде, боли, ...

Тринайсет сряди още... и е Май!
Броих ги три пъти на календара,
а до тогава – топъл липов чай
и няма да го видиш аптекаря!
Сега вали и бяло е навън, ...

Простаците – проказа, язва,
лустросани, със силикон.
Наивник някакъв – доказва,
че има бъдеще. Галфон!
А в джоба има само дупка ...

Обичам да гърми!
Защото е страшно…
Защото е тъмно. Защото ще вали.
Обичам да вали!
Защото е тъжно… ...

Здравей! Аз много бързам, но
Имам друга, по-красива
На нея, много и отива
Да носи шал в мойта зима.
Имам друга, по-щастлива ...

Поглеждам се в огледалото и се питам
коя съм аз, с кого съм в ритъм
и кой е моят образ днешен
душата си на възли сплитам
и търся те във тях нелесно. ...

...
Искам да играя в дозата безспирност
на пухкавия сняг....
Как да вмъкна своята реалност
в този телевизионен свят?! ...

Поезията е като стъклени мечки, които се оглеждат в своя автор и своите читатели.
Поетичният изказ търси свои форми и методи за отговаряне на въпросите, които изкуството като цяло си задава и отговаря според индивидуалния уклон на твореца. Поезията пази своите тайни и вечните въпроси понякога остава ...

Не искам да си спомням за съдбата,
достатъчно живя си вместо мен.
Посядам вечер тихо на луната,
там вятър не зимува изморен.
А тук е стръмно пусто и безлично. ...

The voices

Шосето се виеше пред погледа и като змия, рядко се виждаха други коли. Колкото повече се приближаваше към селото, по-пусто ставаше. Главата и бе като празен балон, а клепачите тежаха. Чувстваше само празнота - черна и тежка ... като мазут
полепнала. В ума и кънтеше една фраза, кой знае откъде се беш ...

- Хубаво е да има средство, което да превръща престъпниците в почтени хора... Освен, изборите, де...
- Из фантастичен филм – „Извънземен! Дай да ти стисна ръката...“ – „Кой ти каза, че това е ръката?”...
- Реформите трябва да се провеждат нощем, когато правителството спи и не може да пречи...
- Има ...

Руските протести показаха - имат руснаците проблем с младежта. Голям проблем. Огромен проблем. Какъвто имаме и ние…
А той е – ИЗОСТАВИХМЕ ДЕЦАТА!!!
Руснаците да се оправят. За нас трябва да помислим.
Наистина – изоставихме децата. На училището, на улицата, на приятелчетата, на интернета…
Гледат и не ...

Моят най-добър приятел Снежко се нарича,
ала как да му покажа колко го обичам.
Че дори и много нежно аз да го прегърна,
топлината на ръцете ми в миг ще го погълне.
И от него ще останат моркова и шапката ...

Защо не пишеш нищо там,
където виждам само аз.
Мълчиш ли, през деня, съм сам.
Пиши ми, мила, всеки час!
Пиши ми искрени слова, ...

Имам стая метър на два
и легло с пробита пружина.
Хлебец сух и постна храна,
куче вярно - стара дружина.
От април до ноември живея, ...

Прозорците , сковани от мълчание
посяват зимни теменуги.
Стопявам с длани старите желания
и дланите ми стават груби.
Сега е зима, ала не е бяла. ...