Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 674 резултата
Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се пров ...
  1648  13 
Знай, няма вятър без крила,
не ме затваряй в своя свят,
аз мога само да летя,
звезди в крилата ми блестят.
Не вдигай крепостни стени, ...
  1161 
Беше с име нежно, ангелско,
но само студ и самота остави.
С очи, сини, дълбоки,
а след теб пустота и разруха.
Ръцете ти бяха топли, силни, ...
  758 
/ импресия /
Изгрява вечер нежно синя
над пълния с надежди град,
а под вълшебната й пелерина
безброй прозорчета пламтят. ...
  1978  15 
ПОЛЕТ
Заспивам
в скута ти,
Любов...
Завиваш ме ...
  656 
Из „Дочуто от съседната маса“
Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влет ...
  794 
Бог
Когато вечер чувстваш се самотно,
и най-близкия чужд ти стане.
Усмихни се ти не гледай сиротно,
тъгата ти в миналото ще остане! ...
  1204 
ГЛАВА 6
РАДА
Денят започна точно като предишният. Радостно, весело, рано, без ни най-малкото желание да полежа след нощния сън.
След като се изкачихме на планината и посрещнахме слънцето, Рада се приближи до мен и, като ме гледаше съсредоточено в очите, каза:
- Е, Малък, дойде и моя ред - днес е моя ...
  1380 
Индила - SOS
C'est un S.O.S, je suis touchée je suis à terre
Entends-tu ma détresse, y a t-il quelqu'un?
Je sens que je me perds
J'ai tout quitté, mais ne m'en veux pas ...
  2848 
Едно емблематично парче на Робърт Джонсън изпълнявано от кого ли не.Има няколко неточности,но това се случва при живото свирене.
  2789 
Мечо мислеше, че скоро
сняг ще навали по двора
и се стягаше за сън.
Беше тъй студено вън!
Той до печката стоеше, ...
  1467  11 
Гали ме небесно сияние,
сред студ топли чело,
крепи духа ми в страдание
и сред беди ми е крило.
И от този ангел бял ...
  518 
По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...
  965 
12.01.2017
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!
  715 
Косите ми са тъмен абанос,
очите ми небе от мътен лапис,
невинността ми на дете
нощта на блудница я смаза.
Разпуснах си косите, стана мрак, ...
  521 
Присъни ми се стара реалност-легенда:
плаче умиращ затворник в кочината на свинете
и само студената луна му съчувствува!
Неподвижно виси българската икономика-кранта
като гилотина над неинициативните глави и умове... ...
  732 
...от вечните въпроси
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...
  1299 
> "Ние се гледахме твърде дълго, за да сме приятели."
>
> (неизвестен)
Приятели,
довереници, ...
  723 
Живея с болката.
Живея с мъката.
Живея като падаща звезда.
Умирам бавно,
умирам търсеща ...
  476 
Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели ...
  879  11 
Ще бъда благодарен и тих:
дано се вместя в кратък стих!
Но днес мащабите са други...
Воюват съпрузи със съпруги!
И все пак, сънувам ли това, ...
  1793  23 
  1540  10 
  1647 
– Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ...
  557  11 
  1573  10 
  1160 
  1138 
  1556 
  985 
  975 
Назад не искам да се връщам -
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...
  1145 
Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...
  535 
Тук става дума за едно дръвче,
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...
  672 
Прекрасно слънчево небе
тревичка мека, хълм зелен
вървим си двама за ръце
из планинския терен.
И съзерцаваме във тишина ...
  730 
Неделя сутрин е. Излизам.
Вървя – един мъж увесил нос
Булевард. Светофарът не работи. Но пресичам.
Вървя. А накъде ? Добър въпрос !
Вървя за да открия, ...
  701 
Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ...
  1148 
Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен. ...
  487 
А помниш ли онзи ден?
Беше ли влюбен в мен?
Отиваше си нашето лято,
но ти ми беше всичко свято.
Морето ухаеше на есен. ...
  402 
Една забравена мечта
тихо вали
и преспите от спомени навява,
бавно и нежно,
както някога преди. ...
  599 
Карай ме да харесвам зимата!
Да я задържам на небцето
докато се топи шоколадово,
с цитрусов привкус
и намек за канелен послевкус. ...
  657 
Предложения
: ??:??