Проспала съм дванадесет часа. Явно виното, което изпих беше виновно да ме замае дотолкова, че да спя непробудно половината от деня. Отворих капандурата да влезе свеж въздух, но нахалната луна беше заменена от едно палещо слънце, което жареше силно и безмилостно. То беше по – нахално и от среднощната ...

http://www.videoclip.bg/watch/1007879_dream-voices

Драскат мокри и тъжни, унили липи,
с аромат, по небето опушено
и с крилце под главата си, лятото спи,
в сърчицето на славея сгушено.
Няма вчера и утре, преди, или след, ...

11. Огледалото в мен
Дафне тихичко се измъкна от апартамента и затупурка по стълбите, като си представяше в обърканите си мисли отварящата се врата зад гърба й и въпросите, на които нямаше отговор. Мушкатата на стълбищните площадки се смееха със старомоден цвят. Миришеше на чисто и старо. Дафне не п ...

Красиво е
Красиво е, когато от залеза чуеш това,
че зад теб е останал един смислен ден.
И в него е имало радост тъга,
дори самота, а и миг споделен. ...

Този залез на мъж ми прилича,
всяка вечер ме смайва с лъжа.
Идва, казва ми, че ме обича
и дарява ме с полски цветя.
Нежно гали ме, с полъха носи ме ...

Слънце. Липов цвят. Трева.
Рози. Юлски дъжд. Дъга.
Ято пъстри пеперуди.
Извор. Блясък. Пръски луди.
Вятър. Дъх на лавандула. ...

Като капчица дъжд по стъклото,
като есенна шумка в гората,
се отрони без звук Съществото
и докосна с почуда земята.
А животът е кратичка песен, ...

Бреговете ми – отдавна опустели. Сърцето ми, пулсиращо от дъното на океана. Тъжна песен. Дочул си я…
Скрит сред сенките, а всъщност… луна. Бледа, тъжна, но свети в тъмнината…
Вихрушката от емоции, запратена към бездната…
Още ли съм лавата, криеща се зад камъка в очите ти? Обитавам ли земите на мълча ...

Моето време е в този живот.
Не в някой друг, не в неизвестното.
Аз съм тук и сега, от любов.
И мога да устоя на мълчанието.
Мога да бъда търпение, ...

Паднал ти крещиш,
стенеш на колене,
викът ти как ехти,
достига той небе червено,
и как боли, ах как боли, ...

С изметената от душата смет,
ще купя сливи. Цели три каруци.
Ракия ще сваря - бурета пет,
за да напия думите ви куци.
Че казват, дипломация било, ...

Южна тераса, цветя, чаша вино...
Птици рисуват надежда.
Залезът пак е с цвета на малина,
сякаш магии подрежда.
Времето стиснало в шепите зноя. ...

Някои пестят в буркан парички,
други пък във него светулки си ловят.
Аз събирам си в буркан целувки
и кътам свидно детския си свят!
Всяка сутрин си добавям точно две! ...

Пешо работи, за да има къде да отиде сутрин от къщи…
Иди не знам къде, донеси не знам какво – българският принцип…
“Слушай, златна рибке, моите три желания…1 милиард кеш, замък във Франция, грамадна яхта…Това – първо…”
Открит е препарат, който снижава сексуалното влечение на жените 10 пъти. Нарича с ...

Понеже всичко вече ни разделя,
не търся теб, дори и да те има.
Понеже не намирах, си залепях
четвъртото листо на детелина.
Събирах си от синьото в небето, ...

– Мене, мале, змей ме люби
вече от година време.
През деня се нейде губи,
идва нощем да ме вземе.
Мъкне ме из храсталаци, ...

Ох, да те помете моята метла!
Мета крилато, шушка не оставям.
И кокалите си едва ще събереш...
А аз торнадо ще навявам.
И дръжката, смолиста е ела. ...

Спри да късаш
с признания мрака!
Остави ме
да бъда в заблуда!
Бяла паяжина ...

Дали в света дойдох, за да живея
или пък този свят живее в мене?
И може ли тъгата да се смее
или смехът в тъгата ми немее?
Дали обичам страстно до полуда ...

Изчезна стълбата. След райските дела.
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила, ...

Угаснаха бавно лъчите на последния залез,
замени ги чернотата на нощта
и болка силна пролази по тялото ѝ,
смирена тя отпусна се
на окървавената земя. ...

"Какво мислиш, Майтреи? Ако се уморя
да те обичам, ще ми простиш ли?..."
("Майтреи" – Мирча Елиаде)
* * *
Където да те срещна, ...

Светилището се намирало в голяма зала с овална форма и без покрив, което се налагало от особения обряд извършван в него. Римският историк Светоний Транквил разказва: „Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде… в Свещената планина на Дионис и се допитал до оракула на бога за сина си ...

С пера от черен катран,
на гроба се връща черният гарван.
Колко време ще плачеш за мен,
красива птица в черен ден?
Разпери крила за влюения ...

Не ме съдете за моите грешки тъй строго!
Не ме съдете и знайте, че всеки греши!
В живота не всичко е черно и бяло
и всеки по свой път нека върви!
Не ме упреквайте, много ви моля! ...

Не ме завръщай... Няма много слънце -
студът пронизва коленете здраво.
Не ми пиши, не съм си в къщи.
И нямат спомените право
да разрушат гнездото, свито бързо, ...

Не ме прокуждай, щом навън е тъмно,
да знаеш, тъмнината ме разтваря.
Прегръщай ме, макар да е безумно,
защото и за двама ни е края.
Но нека приютя се, светлина ...

И понякога малка любов
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят ...

От клавесин безспир извира
менует,
а някой жарко декламира
нов сонет.
На бала в теб се съзерцавам, ...

Откъдето и вятърът да духа,
към него българинът се нагажда,
после чудим се що има разруха,
раболепие се тук насажда.
Отвън ги назначават, ...

Топъл летен дъжд,
плисна изведнъж.
Едри капки – дъжд,
тананикат на листата.
Едри капки дъжд, ...

- Скъпи, наистина ли красотата говори? - се кипри скъпата пред огледалото и пърха очаквателно с мигли;
- Не знам, скъпа, от теб друг може ли да вземе думата!
- Скъпи, тази рокля харесва ли ти?
- Да!
- А тази? ...

Просто любов. С начало и край.
Просто живот. Орис тиха.
Смес неделима–сладост през май,
есен-горчилка изпиха.
Просто промяна. Кротко вали. ...