В спомени изгревно алени
ярко се мярка селото,
дето от дързост запалени –
бодро трептяха мечтите.
Помня, – тогава живота ...

Ни трепет, ни мощ, ни звезда ни огряна,
ни вопъл, ни кош незапълнен остана,
поръбен, отмо́рен и сребърновъгленен,
огръ́млен, заробен, закотвен, прегърбен е;
опустявай ме леко, незабавно ме сграбчвай, ...

Някога по баловете са танцували принцеси,
днес танцува се във дискотеките,
където шетат златотърсачки и мутреси,
които искат в цвят червен да са пътеките...
Отдавна роклите не са това, което бяха - ...

Когато часовете се събират
и денят потъва в летен хоризонт:
все още в мене не умира
глъчката с прощален стон.
Там чувствата запяват песен- ...

Брега прегръщат здраво капитаните
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...

Преди да си тръгна усетих Родопа.
Напълних очи, сърце и душа,
в полите ѝ топло се сгуших,
разказах и тя ме изслуша.
Видях си и баирите, и язовирите и нея ...

Море - разляла се стихия -
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо, ...

Имам желания будни, красиви,
стихове слънчеви, ведри да пиша.
Нека да светят с дъга – като живи...
Пулса в тях, с новото време да диша.
Чувствам цвета на вселенския ритъм... ...

Ярко ми светиш, Вечернице...
дали ми показваш Пътят,
как между толкоз безверници
да не остана безпътна.
Песен ми пееш, Вечернице, ...

ЗА ИСТОРИЯТА НИ И ЗА НАС, КОИТО НЕ Я ЗНАЕМ
Прочетох в един форум едно изказване от български турчин, който се извиняваше за това, което ще каже и че според него, ние не сме си знаели историята. Не разбирам защо господинът се извинява и какво значение има етническият му произход. Вероятно е интелиген ...

Стремглаво се катеря нагоре,
скалите са стръмни, опасни.
И вглеждам се от високо
в света на маските.
И някак старано ми е ...

Душата ми...
Душата ми самотна,
отново пак ридай.
Нямам близки хора,
така ще е до край. ...

Обичам да се губя
в гъстата гора на прегръдките ти -
там, където
всяка сянка помни устните ти
и във всеки извор се оглеждат мечтите ни... ...

Листата падат тихо навън,
чувам ги нощем насън...
Да плача ли тихо за тях,
в този безкраен задушаващ мраз?
Зимата безмилостно идва ...

Изоставен от обществото и властта,
той вижда деня си последен.
Не, не мога да ви простя,
"лидери", че оставихте го беден.
Не знаете що е нищета, ...

Живота си усещам като препрочетена прашна книга.
Поставена е тя между хилядите томове,
преплитащи се с моята съдби.
Преки пътища към чуждо щастие са изписаните редове,
а листите пожълтели са от изсипаните бисерни сълзи на нечии души. ...

Когато душата стаила е в своята пазва
от бисерна мида седефено светло зрънцé,
в небесното лоно с опашка комета пролазва,
топи се и чезне, проблясва самó петънце.
Негаснеща обич и страст на брега пожелали, ...

Моренце, ти моя принудена блудница,
Протягаш ръка през мъгли от катран,
с одрано лице, запокитено в купчина
от вехнещи органи в стъклен буркан.
А някой пак снима горящи елени, ...

Здравей, Любов
Пак пристигаш като луда хала,
но днес ще си говорим през вратата.
На Снежанка ябълката съм я яла
и в стъклени ковчези принца чаках. ...

Да се върнем към корените си и да ги заобичаме... Не! Не е клише! Но, имаме ли още корени? Помним ли ги? Вчера, една обява за продажба на имот ме накара да потърся едно село. Ангел, или Ангелово. Има го и в двата варианта. Габровско. В селото днес имало 24 жители, а то, самото, съществува от 1951 го ...

Сякаш едва сега съм се събудила,
след стогодишен сън очи отварям,
и макар да не помня каква съм била,
не се страхувам да бъда тази която съм…
Сякаш съм живяла някога преди, ...

От коктейла на живота пий с наслада.
В щастие обръщай всеки ден,
че животът цветен е за теб награда,
не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...

Тежи ли вече гроздето над къщата
в прегърбения профил на нощта?
За вкиснатото вино ли се връщаш
по вените горчилката разлял?
Живота пресоли ли го с капризи? ...

ще си купя парфюм
нина ричи
ще си сложа две капки
от него
на шията ...

Не вини любовта, че не срещна жена да целува
с много обич и плам избелялата твоя душа.
И нима е виновен грехът, че за среща принуден,
ти избра в пропастта да сте с гръмкото: “Аз не греша!”
Там където за други, копаеше гроб от години, ...

Отявлена надежда, накуп надве-натри,
събира без да свежда една и две глави.
Оковите не виждат, поспрели за мига,
до себе само спират, във себе си броят –
доколко са си нужни бърборят през уста, ...

Днес казах ли ти колко те обичам?
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...

Отгоре небето,
под него морето
мастилено, грозно
бесней
от земните сили ...

Привечер разпилени водни къдрици
пречупват сенките в черно и бяло.
Сякаш пълно с невинни сълзици,
уморено, морето е сладко заспало.
Яркият залез поляга за нощния сън, ...

Няма място в сърцето ти черно!
Няма място за моя рефрен...
Гладна блудница бавно и скверно
обладава света ти студен.
От очите си червеи ръси ...

Не се долюбват Иржи и Ирина.
Това не е от днес, а от години.
Префинената горда софиянка
момичето от Лом държи на сянка,
но не, за да остане млечно бяло. ...

Прием в балетното училище: „Как се казваш?“ – „Иван Петров“ – „С това име кандидатстваш? Поне гей ли си?“…
Искаш ли хубаво да прекараш времето си? Не? Тогава ела с мен…
Как ли се чувства таралежът, когато сутрин случайно облече кожата си наопаки?
Ако бащите знаеха какво е презерватив, нямаше да разг ...

БОЖЕ, ЗА ПЪТЯ БЛАГОДАРЯ
Много пъти съм чувала, аз също съм казвала, че няма случайни неща в живота, както и представянето на четвъртата поетична книга на Уляна Паскалева днес със заглавие „Седем седмици след Пасха” – два дни преди Петдесятница – по православен календар е на 03.06.2012 г.
Уляна Паска ...

29.06.2020
Двете в мен......
Понякога говорят в мене две в комплект-
Иржи- ломската и софийската Ирина!
Едната- с майчиния, неразбираем диалект, ...