Прояснение
Разбираме истини и грешки,
когато тръгнем по пътя човешки,
по който той е вървял...
Кой върши работата ...

Бедрата ги обичам, да, така е!
Да бъдат пищни, сочни, с много плът!...
Такива ли са, то за мене красота е,
направо вземат ми ума...
Па милвам ги, дори и да ми парят, ...

> приодата, видяна през темперамента.
>
> Е. Зола
В пространството на моето изкуство
за пореден път редят се знаци и идеи. ...

Вече се стъмваше. Многобройно ято от черни гарвани,започна да грачи и да кръжи над пътуващата по земя,каляска. Вятър задуха,а небето притъмня,обсипано от безброй черни,навъсени облаци на куп. Личеше си,че скоро щеше да завали. А кой знае?... Можеше да излезе и буря.
Докато каляската се движеше,Алис ...

От близо 6 години съм завършил магистърска степен, преди това имам бакалавърска, за която се „борих” 4 години. Работя успешно по специалността си, харесвам много работата си, обичам институцията и колегите си; никога не съм имал някакви сериозни спорове и кавги с тях. Ще кажете: мечта. Но има един к ...

Събирам билки,
наречени звезди.
Правя лек за душата.

Стигнете до Господа с чисти души.
Молете се. Той ще ви чуе .
Щом всякоя скръб със любов пресуши,
вий няма да страдате всуе.
Носете във себе си вяра докрай. ...

Сънувам. Аз съм над болката.
Всичко е минало.
Извървени са светлинни години
време и пространство...
Родила съм се отново. ...

Уморих се да бъда сама,
да сънувам светулки,
отегчена луни и звезди да броя.
Да прегръщам обичам,
да ме гушкат в съня, ...

С пепел от души човешки,
посипана е нашата земя.
Странни сенки се прокрадват -
сред безкрайна пустота.
Мощен порив от звезда в небето, ...

Край разбития път е самотница спряла
и е свила цигара в задушния ден.
Синините личат по болна̀вото тяло,
а наблизо се рее всемир изтощен.
Не прилича на дама субектът неясен – ...

Smooth Jazz
.......
мокри улици
опаковат
въздуха в рими

Ти искаш за любов да ти напиша?
Тя е кралицата на двойни роли:
с развалини играе в Могадишу
или звездите ва́ди ги от гьола!
Светът ли, тоест винаги сме ние! ...

Добрият човек сутрин гледа небето,
за дарения ден благодарен,
малко зрънце любов той засажда в полето,
злият - бурен засажда поква̀рен.
Добрият човек справедлив е и честен, ...

Водата днес е бурна разълнувана,
гранитни тежки брегове руши.
А дълго бе измамното сънуване,
лъжите за измислен мечти.
Как жега капчиците изпаряваше, ...

Мои чергарски килими,
цветни рисунки в тревата -
радвам се днес, че ви има,
осъмнала до Свободата.
Стократно проклинах си Бога, ...

Помниш ли лозята – местност стръмна, дива?
И онази нива – с драките бодливи?
Минах и видях го. С коренче открито...
Орехчето малко рече жаловито:
„Моля те, вземи ме, ще израсна скоро ...

Свести се от вадичките вода от дъжда, стичащи се по лицето му, бе заваляло, а разрушеният покрив не бе преграда за пороя. Надигна се бавно, спомни си как се бе озовал на пода върху счупените стъкла и попипа цицината на главата си. Странно, но болка нямаше, само беше замаян, чувстваше се хем някак ле ...

В сърцето ми се сливат
мрак и покой.
Лековити.

Нещото ми казва, че съм нищо.
"Нищо ли съм?", питам се в нощта.
Нещото се смее истерично.
Свивам се далече от света.
Нещото настъпва ми гърдите. ...

Когато знам...
Не ме интересува колко работа ще ми дадат,
какво накриво ще ми кажат или ще ме обидят,
нямат значение проблемите, времето или дъжда,
...когато знам, че тази вечер ще те видя.... ...

Цял следобед
слънцето
с тъмни облаци се бори -
не може с усмивката си
да ги победи. ...

Впрегатен кон от тежести залита,
а птичето кафеза златен мрази.
За всеки има поза дяволита,
в която радостта си да опази...
За всеки има избор непонятен, ...

Уж, нарисувах цветенце за теб,
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).
В бележка ти написах "Звездопад". ...

Ако в очите ти някога се случи
внезапно, дори в най-черния мрак
да съзреш цветовете на дъгата-
изглежда че сърцето ти се влюбва.
Ако някой ден почувстваш внезапно… ...

Очите - две морета бездънни,
гледат ме страстно впити, както вълните в брега.
Устните - две тъй точки безмълвни,
докосват и играят си с мен до сутринта.
Ръцете - силно ме прегърнали, ...

Музика, текст, вокал - Петя Ченкина
Аранжимент - Станимир Иванов ( Станчо)
Звукозаписано в студио "Бреве"
Тонрежисьор - Сергей Стойнов

Колко страдания те преживяват,
често се гаврят с тях,
често с тях се подиграват
жестоки хора, как не ги е грях?
Тези хора са уж "нормални", ...

Лято. Началото на жегите. Мързеливо време. Не може да те приспи даже телевизорът.
Пък не ти се прави нищо.
Ама нищо…
Разни мисълчици ти идват. Нерегламентирани, несериозни, неприлични, непозволени…
Вредни… ...

Не превързвай очите си с надежда -
вместо Темида, ще си сляпа баба.
Един живот е, нека честно се оглежда
в душата ти. За да отсъди с право.
За всяка истина се иска смелост, ...

Винаги да живееш красиво е изкуство, дори когато стъпваш в калта.
Истинските неща са тези, които само веднъж се случват. Въздействайки, на тези около теб, като трансформираш негативната енергия в положителна е ценност. Животът ни променя или ние променяме живота? Въпрос на избор, на сила. Всеки харе ...

Морето е олтар за Любовта,
нестихващ пулс,
съзвездие от чувства и дихания.
Кама и кръст за вричане и обещания.
Икона чудодейна за молитви. ...

Може би на милион години
Природата веднъж поема риска
по някакви неведоми причини
да вае и твори тъй както иска:
без принципи логични, без закони, ...