Дълго обмислях дали да напиша това… нещо. Да е разказ – не е разказ. Да е философски трактат – пак не е. По-скоро е зрял поглед върху житейските възгледи, които ме оформиха като човек. И както личи от заглавието, заслугата за това до голяма степен се пада на дядо ми.
За да разберете по-добре долуопи ...

Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,
но лекичко падна - тя бяло перце
и нежно докосна земята, като син целунат от майка,
в скута ни земен заспа, о, дете.
И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда. ...

Остави го сам, когато е тъжен...
Остави го сам, когато е тъжен,
не го питай нищо, при него не ходи,
защото пак да сложи маската ще длъжен
и ще ти говори гърлото си дупчейки с игли... ...

Свещта догаряше бавно. Бледата светлина от луната навлизаше през отворения прозорец. Вълните полюшваха кораба, напомняйки майчина милувка преди сън. Никола стоеше приведен над листа хартия. Химикалката трепереше под загрубелите му ръце, а очите му – тъжни и замислени, поглеждаха към необятната морск ...

Не изпитвам вина, че те взех,
че далече отведох те в мрака,
че от него аз те отнех,
че по цели нощи не спи и те чака.
Че съня му откраднах безсрамно, ...

Докато навън сега
Всичко прогизва от дъжда
Лежа като ранен
С пронизана душа
И спомням си твърде много ...

Автор и прочит: rumbic (Руми)
На малката невзрачна гара,
едно момиче с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама. ...

Очите ми са гроздови зърна,
залитат кротко сълзите пияни
и капят върху нечия вина.
А утре - махмурлукът ще остане.
Да събере с треперещи ръце ...

Слънцето далеч от мен си отива,
всичко унася се в сън,
всичко в нощта заспива,
тъмно става навън.
Изгряват звезди, луна ...

В пустинята изникваха цветя,
без ласка от обгрижваща ръка.
Под пясъка със сухи корени —
какво държи ги тъй разтворени?
Без капчица пречистваща вода, ...

За теб си нямах име, само номер.
Не бе пореден. Първи и любим.
Със стих за мен засенчи даже Омир,
превзе света ми, нежен и раним.
Не те притисках, чаках благосклонно ...

Като чернова на книга,
на която ръкописа
е заплел изкусно
някаква интрига,
първо ме олиса, ...

Като носих водата и хляба замесвах,
като бавно и тихичко в църквата влизах,
като гледах към Бога с поредната честност -
знам, разбираха мъртвите, но не можеха живите.
Като влачих си кръста по усойни пътеки, ...

При толкова забрани
и тази скрита любов,
която клокочеше в гърдите
на ближния...
(Ах,този сладък плод!) ...

Пълна стая с хора
всички щастливи,
а аз се опитвам да скрия
моята умора.
Всеки ден уж ново начало, ...

Когато всичко се изплъзне
от ръцете ти,
когато гребеш шепи,
но не стига.
Опитваш да го събираш, уви... ...

Лятото (за мен) не е сезон за литературни напъни и висене пред компютъра, лятото е време за пътуване, за море, за планини, за риболов, за нови впечатления и познанства. Така че – останете със здраве и всеки да следва своя път!
С тази импресия пожелавам весело и успешно лято на всички ви!
Д.Г.
ЛЯТО
П ...

После пак ще е пролет,
но празна и няма.
Холограми ще са цветята
и бутафорна – тревата.
Като декори на измислен театър. ...

Почти постоянно се моля на Бог,
но в църква не ходя, не стъпвам в джамия;
прекланям се с радост пред всеки пророк,
изпратен със слово от Бога Самия.
Не съм целомъдрен, смирен християнин, ...

Тази кръгла луна дяволито намига
в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.
А един хълм прегърбен небето повдига
и към нея все гледа. А вятърът носи
сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи. ...

Додето се държахме на въже
и дърпахме на дявола рогата,
едно късметче - дребничко, дете,
се вмъкнало потайно през вратата;
клечало кротко в прашните ъгли, ...

Получавам комплименти всекидневно от жени,
но никоя не прилича на теб,
поглежда ме любовно всяка, която ме срещне
но аз търся само теб..
Ти не си като другите мила и нежна, ...

Спри лятото! Спри го!
Да е светло и топло!
Под небесно индиго
стихва земният вопъл
и рисуват въздишки ...

Една жена ми даде мъжка дума,
че ще опази малка моя тайна.
Тъй като тайната ми бе узнала,
не можех вече нищо да направя,
освен на думата ú да разчитам. ...

Дали пък няма как да ти залипсвам?
(И аз не зная как си го помислих!).
Прежалих редовете недописани.
И скъсах те –и теб , и нас , и смисъла.
Очите ми те търсиха и чакаха ...

***
Симпсън едва се крепеше на скелето. Краката му – натегнати пружини – трепереха в усилие да удържат тежестта на тялото, а изопнатите над главата му ръце вече го боляха в треска. Телефонът упорито вибрираше в джоба му като сигнал за неотложен разговор, но той нямаше как да отговори. Когато най-пос ...

Случайна ли бе късната ни среща
след години, месеци и дни -
разрушителна и толкова гореща,
както в буйните ни младини...
Седни двама да си поговорим ...

Не приличаш на другите
със имената забравени,
и изгубени в друмите
на минали спомени.
Просто ти си различна! ...

Чакам те юни прекрасен с твойто небе от сапфир,
с твоите цветни поляни – шарена дъхава шир.
Чакам те юни, отдавна, с твоите сладки липи,
с вечери леко прохладни, с езерни нежни вълни.
Чакам и вече дошъл си с чара така закачлив, ...

Недалеч - почти в Балкана,
под хайдушките ели,
гордо стъпва на мегдана -
Мариана - в наши дни!
Тя е скромна. Проза пише! ...

Безкраят е в онази стая,
на счупения ти диван.
На водка и на дим ухае,
На отчаяние. И плам..
Безкраят е в ръцете ти под душа, ...

Нощта на 3 срещу 4 юни е магична - това е нощта на Свети Константин и Елена по стар стил ... на нестинарите и на танците върху жарава..
Жаравата е необязден кон
и мята грива - огнени езици
А огънят е днес несбъднат дом,
за хора по-свободни и от птици. ...

Свобода
Как се появява свободата -
онази,
българската свобода,
с която сутрин начисто ...

Казвала ми е майка ми, че когато съм се родил вратата на стаята се отворила и се затворила сама. Но нито тя, нито баба ми, която също била в стаята, не се изплашили, защото почувствали доброта във въздуха. Аз все пак, като човек трезвомислещ, съм по-склонен да вярвам, че просто е станало течение и в ...

Една жестока, страшна тишина,
в която самотата е дори самотна.
Тогава цялата ми свобода
прилича на килия с острови.
И щом те няма в тази обич, ...