Студени са крайниците.
Трепери и тялото.
Изчезват ми празниците,
изчезва и бялото.
Остана утехата - ...

Океанът...
(поема)
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт ...

Дантели от слани покриват пак
на всеки спомен шепота сърдечен.
Ноември си отива и е знак,
че винаги възторгът е далечен.
Но лилавее изгревът студен ...

When I look into your eyes
It's like watching the night sky
Or a beautiful sunrise
Well, there's so much they hold
And just like them old stars ...

Актьор
На сцената реши той да си трае,
за актьорското изкуство да нехае.
Той така по своя си начин протестира,
за жалост като човек друг път не намира! ...

Лодката
Стоеше килната леко на едната си страна. Тази, на която беше дупката в корпуса. Предницата и, също оръфана приличаше на разскъсан картон. Направена от полиестерна смола и стъкловлакна, излята в калъпите на фабриката в крайморски град, тази красавица стоеше, като корабокрушенец, изхвърлен на ...

Преследвах Атанас Чакъров, а увереността ми, че вършеното от мен е правилно ту се засилваше, ту отслабваше От една страна исках на всяка цена да поговоря с него. Все пак бе единственият осмелил се да възроптае срещу установения от родителите му ред в семейството. Или пък не беше?
От друга, той не се ...

В зелените очи на тиха котка,
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.
Муцунката щастливо се облизва.
На залив по гръбначето протягам ...

Аз обичам да се смея,
ала днес немея!
Аз обичам да бърборя,
ала днес не споря!
Аз притихнала съм в трепет! ...

Прибоят зимен блъска бреговете ни,
далечен фарът свети упорито
път от лъчи чертае, по вълните
към хоризонта мами ни – за скитане.
Жени моряшки, плакнат самотата си ...

Това е. Имаше те, а сега си там,
където моята сестричка вече е,
където близки много на сърце
отишли са. Където ще отида сам.
Приятелю, сбогувам се сега ...

Чувстваш се преуморена и стресирана? Усещаш тялото си сковано от болки? Имаш нужда от пълноценна почивка и малко време за себе си? Открий Пешо масажор за тяло. Нов, страхотен начин да се освободиш от болката в мускулите, да отпуснеш цялото си тяло и да се поглезиш.
Поръчай сега или на изплащане – ПЕ ...

Нарисувай ми врата..
Малиново червена..
Нарисувай ми до нея -
и от двете и страни -
трендафил - ален, да цъфти! ...

През гора дълбока в ранен час
аз вървя и изгрев не съзирам.
мен сърцето води ме, не спирам –
ала, в миг, дочувам сладък глас
и говори ми така: "Ела! ...

Странно е времето днес.
Обърква на всички ни сметките.
И глупците са само щастливи!
Животът, вироглав е обаче!
Жените са прелестни, както винаги. ...

Денят пореден без да съм до теб.
Колко ми е мрачен щом далеч съм аз от теб.
Всяка глътка въздух ми е трудна, защото моят въздух е въздишката по теб.
Какво ли изпитва твоето сърце не знам?
Но ще ти кажа за моето какво със сигурност си знам. ...

Пиеш до дъно и стигаш върха,
смелост извира от чашата тънка.
Медна камбана в главата ти звънка,
трудно удържаш крака по твърдта.
Жадното гърло погълна нощта, ...

На всемира в тайнството вечно,
там където се раждат звезди,
разлюляна от ехо далечно
Андромеда тревожно не спи.
През шпалира на звездния прах ...

Роди ме, майко, и без късмет.
Но хвърли ми пъпа на казана.
После само гледай и не ме мисли.
Без радост в живота няма да остана.
Роди ме, майко, и на полето. ...

- Здравей Стас – поздравих го аз.
Искаше ми се да звуча закачливо, но успях да го докарам по-скоро на заклета пушачка. Защо гласът ми беше паднал толкова?
Карпов не отговори на поздрава, а се пресегна навън и довлече един по един за врата тримата виновници. После трасна вратата и врътна ключа.
- Е, ...

Наистина ли си отиваш, казвай ми!
Или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбено!
И някак си, не можеща да си далече...
И лятото... Ах, помниш ли го лятото? ...

Не ми казваш сбогом, тръгваш да целуваш,
изстинаха устните, просто не можеш,
на навик-гангстер не се поддавай да жадуваш,
с очи ми каза Вече искам край да сложим.
Каза ми го но изглежда че не знаеш, ...

Скъсах броеницата на Очакването
с нетърпеливите пръсти
на Желанието.
Извиках те силно в съня.
Чух мислите ти ...

Едно нещо е огънят, а друго – светилникът; единият има силата да излъчва светлина, а другият е направен да свети, на когото е нужно.
Св. Василий Велики, „За сътворението на небесните светила“
Хадес, замъкът „Гнездото“, наши дни
– Е, колко са днес? – Емпуза се облегна на силовите линии в мекия, пружи ...

Мълчи ми се.
Мълча от все сърце!
На кучетата хвърлих всички думи.
Изплетох тишините на венец.
По-тиха лягам в нежните ти устни. ...

Раздялата е малка смърт,
една бръчка в челото на дните...
един пресъхнал слънчев лъч.
Не мога да пресмятам чувствата.
Усещам топлата вълна в сърцето. ...

Немее календарът на зимата на прага,
погребани неродени и неизживени
недочакани срещи, любови разпилéни...
Нереално лято, като на кино –
несподелени залези и несрещнати изгреви, ...

Коя е тази сила, дето
теб прави мила и магична,
подбужда да тупти сърцето,
че тъй желана си обична!
С душа добра и съвест будна ...

- Какво се случва с Вас,Госпожице Айшли? Какво става с Вас?-запита младият полицай.
-Нищо не се случва с мен. Защо сте тук и как разбрахте,че съм тук? Някой Ви каза,предполагам?-запита го младата студентка.
-Никой не ми е казвал нищо,Айшли-възпротиви се Адулф. Айшли само го погледна окукорено с голе ...