Летеше Змеят ниско над гората,
подхвръкваше кат' някой хидроплан -
тъй нещо мотаха му се крилата...
С пух, начи, пътят му не бе застлан.
Причината ли?! Твърде прозаична. ...

Душата ми се чувства празна, ранена,
като изсечена гора - гола, опустошена.
Душата ми е болна, счупена и разорена,
като проститутка изнасилена, употребена.
Душата ми крещи, кърви и плаче, ...

Купих си красива бяла рокля
цялата в дантели и цветя
към олтара да вървя с нея,
хванала татко под ръка.
Ще ме гледат влюбените ти очи ...

Събуди ме Енергия за стих,
синя, нежна, топла и безкрайна.
С очета взех я нарисувах щрих
и сега ще ви разкрия синя тайна.
За Нея - дете на синият простор, ...

В земята черна зарових те, татко
Затрупахме тялото с пръст
Погълнат в земята черна
На гроба ти сложихме кръст
Зарята погледна за последно тогава ...

Още с влизането в метрото чу идващия влак и се затича с все сила по стълбите да го хване. Тъкмо да си поеме дъх, облягайки се на вратата, и един мощен филтриран бас го стресна:
- Боклук, що си без маска!
Изведнъж няколко чифта очи осъдително се забиха в него и вагонът зашумя като кошер. Тогава се ус ...

Обичам този месец, този Март,
и не защото съм роден тогава.
Той сякаш е на месеците бард –
ту слънчев, ту с вихрушки ни припява.
Красив е този месец, пролетта ...

Случайности в живота няма.
Душите събират се по житейската поляна.
На люлката от мечти и срещи
кове се бъдеще от съдби човешки.
По пътя вървим ние окрилени ...

нека и човек —
ЛЮБОВ — на БОГ по образ
и подобие

любов и обич
РА̀Я приземяват и
от ад спасяват
от ад спасяват
обич и любов и РА̀Я ...

Мислех, че изграждаме само скелета,
рамки на нашите бегли присъствия,
но конструкцията на всички отсъствия
не би ни лишила от спомени.
Непрекъснато реставрираме себе си - ...

Където пожелаеш ти с мечтите
можем да отидем. Сред звездите
заедно ще полетим в Безкрая.
С любовта ще бъдем даже в Рая,
ще се любят сливащо душите. ...

Прешлените на слънцето
Разгръщат светкавиците
си пред мен
И вериги от полети
оформят колоните ...

Сега така ще те целуна,
че тишината ще се пръсне
на мисли... много неразумни
и грях по женските ми пръсти.
Да, топло е... ...

Аз знам, че много вероятно
без теб животът ще е лудост...
И затова ще стана вятър!
Теб само бури те погубват!
И ще те бутна , точно щом си ...

Пречувствие... Каква безбрежност.
Дълбока, чиста откровеност.
Реално- нереална сила,
пленяваща, изконно мила.
Омайваща, метаморфозна, ...

По-тихо е, когато се разсъмва,
петел не пее, куче не гълчи,
а печката отдавна е студена,
под пепелта и въглен не тлеи.
Запуснат двор, обрасъл в щир и троскот, ...

Моят празник е днес. Моят ден. Когато очаквам моят мъж, моите деца, моите родственици, моите колеги и всякакви мои познати да ме дарят с нещо или поне поздравят.
Моите комшии ще ме срещат по стълбите и ще се усмихват на моите редовни, но този път празнични забележки. Моите думи отново няма да ги нак ...

Мъжете обичат с очите, жените с ушите. Но колко повече обичат, ако тия уши са украсени с диамантени обеци…
хххх
Мъжките органи са отвън, женските отвътре.
Защото жените обичат вътрешно – приемат в себе си, когото пожелаят, ако пожелаят, когато пожелаят, срещу каквото пожелаят… Понякога даже и любими ...

Всеки мъж с практично мислене
подарява на жената
вещ за готвене и чистене,
а тя го бие по главата...
Пример друг пък е заетият ...

Осми март реших с жената
да отида на банкет.
Край гората - в механата
на един познат съсед.
Резервирах скромна маса ...

Нима, само в този ден сме жени?
Всички ние, сме малки принцеси.
Пепеляшки от ранни зори,
с усмивка деня си замесваме.
Нима, само днес сме красиви? ...

Можеш ли да си представиш
колко много те обичам?
Всичко друго ще забравиш
щом до болка ти се вричам.
Може би, на теб приличам, ...

Жената е огън. Жар-птица.
Грешница, но и светица.
Тя има божествен глас. Красива, сияйна,
примамва мъжете с песен омайна.
Когато се чувства самотна, ...

Не следва правилата на салонните лъвове,
накратко не се припознава в нелепости
и избягва да бъде позната навсякъде.
Позира и пози, и стойки знае всякакви,
от недомлъвките ще измисли още повече ...

Аахммм
Въздишка лека
За тежест вече не може да се говори
Ааахмммм
Хванала съм смъртта под ръка ...

Няма да плача! Няма да чакам
някой да спре пред мойта врата!
Още сега звънецът го махам.
Торбата тежка си нося сама…
Не искам никой да ме познава! ...

ПРЕД ПОРТИТЕ НА РАЯ
Сбрах думички – като листа,
покапали подир сланица.
В косите ми скрежинки спят
и не отлитат – жадни птици. ...

Хайку
Вървиш и вървиш,
а снега-
все си е бял.

Марта слънцето полива,
то намига й щастливо –
ту наднича в голи клони,
ту пък облачетa гони.
В миг разсъни се врабчето, ...

Продължи. Нямаш време за губене,
за заслони и тайни леговища.
Приеми– имаш сила за влюбване.
Открехни си света за съкровища
неоткрити, отлагани, чакали ...

Тръгваме рано. А баба, подквасила
млякото снощи, ми казва: - Сколасала
вече съм, Мите, след туй ще почивам.
Исках да пратя на Евито. Свива
ми се стомаха за вас, че изкуствени ...

Телефон все ни свързва, телефон ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ваньо Вълчев, „Телефонна любов“
Кърджали, Миден, наши дни
„Мъжът, когото обичам, е някъде там – не знам къде, а аз съм тук – не знам защо!“. ...

Ръцете ти мъжки големи,
които ме галят тъй нежно,
са гларусите до мен долетели,
от дунавските простори крайбрежни.
Душата ти-галеща щедро ...

Не тъгувам вече
по отминалата младост,
нито имам за нея сетива.
Тя беше красива, краткотрайна
радост, покорила за миг света. ...

Глава 28. Гаркавый в селе. Село и люди.
*Гаркавый стоял перед Учителем озадаченным, отпрашивался на три гладких дня к деду с бабушкой, в утомлённое село просился. Младший брат отца работает в преуспевающем материке, бурит газовые шурфы на дне океана, готовит подачу газа для улучшения жизни людей про ...

Хубаво цвете е жената,
поне тоя ден чудесен -
този ден на красотата! -
за нея да бъде песен.
Много от мъжете днес са груби, ...

Ще се отбивам пак, ще се отбивам
на спомена в залязващия здрач.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
среднощ като нестихващ плач.
Бих искал само да си поговорим, ...