Автор – Величка Богданова – Литатру
Недей да ме търсиш по друмите тежки,
натъпкани с кал от разбити съдби.
Търси ме в полята и в книги - горещи,
във нощите лунни и в бъдните дни. ...

Даааа, очаквате ме вече!
- Стягайте се! - мама рече.
Две мечета недоспали
и морето не видяли,
бързо скачат от леглата. ...

С теб играем опасна игра,
но е много красиво, любими –
като нощ сред вековна гора
от греховни и тъмни смокини.
Шушне кротък в листата дъждът, ...

ШЕПОТ ОТ ДЪЖД
(бял стих)
Автор – Величка Николова - Литатру
Аз не зная
това как се случи – ...

Небивалици висват на улуците,
разказват разни врели - некипели.
Дали криви просъницата звуците?
В една от мойте котешки недели.
Разсъмва се и вятър, по калканите, ...

И в тялото ми - тялото отплува...
сънят неясен - притаен кошмар.
Към най-далечното примамливо
пътувам,
превърнал го в мечтания олтар. ...

Не заспива нощта, не заспива...
Разпилява мисли и видения...
Нещо от теб завинаги си отива.
Душата е самотно трептене.
Дълбока тайна се излива ...

ВСЕ НЯКОГА...
Зная, все някога ще си отида,
от теб, заблудата и любовта,
не ще да позволя да ме зазида,
между четири стени – самота. ...

Не ме търси в усмивката на изгрева,
крилете ми са уморени от среднощни бдения.
В смокинови листа от раклата на Ева
увивам моите съновидения.
Не ме търси в пурпурните залези, ...

В неделя съм различна и добра.
В неделя ей така ми се мечтае.
В неделя романтичен е света,
от всякъде на приказка ухае.
В неделя сътворявам си небе ...

Няма светлина.
Илюзията за присъствие
топи се,
разпада се на атоми.
Един художник, ...

Пренаписан сюжет
Простете, но вече спирам да страдам
за всички, които ме биха със думи.
Оставям ви там и продължавам...
Паднаха всички пясъчни кули. ...

Ако животът ми беше започнал в гнездо
-топло, скрито, високо и меко,
сред шепот от дъжд и шум от разлистване,
щях всяка година от там да отлитам
с нова младост и ведро потомство окрилено... ...

Ежедневни приключения 13
...
Сега да ви разкажа,
макар, че с писаниците досаждам,
не мога да се сдържам, оставете ме да се изкажа, ...

Стой далеч от крокодила,
за да няма сетне:"Майко мила!".

Време е да спрем да се делим на наши и ваши,
на цветове сини, червени, зелени, бембени,
в съюз за истинска демокрация да се обединим,
и живот щастлив задружно в България да градим.
Знайно е от много древни времена до наши дни, ...

Корупция, евро, пачки,
скандал, снимка, стотачки,
народ, гняв, протест,
момче, побой, арест,
ченгета, гавра, без чест*. ...

Веднага след срещата с Господаря си,Алис бе подготвена да отиде в града. Пред имението я чакаше нает лакей с колесница,подобаваща точно като от приказките,теглена от най-красивите коне,които тя бе виждала някога в живота си. Лакеят,който бе добре облечен,вече я чакаше,за да потеглят. Алис бе облечен ...

3.
- Чакайте малко, това е някаква шега! – засмя се Парапунов.
- Повярвайте ми, не е! През целия си живот не съм виждал толкова откачена история. Версиите и на тримата съдържат моменти, които противоречат на събраните доказателства. Но когато ги слушаш, няма как да не повярваш на всеки един от тях. ...

Колко мъгливо виждаш шосето,
водиш колата в свой коловоз.
Маркери точни са само дърветата,
бързо изчезват – в пустиня мираж.
Поздрав от мен, имам ти вяра. ...

Баба отново разказва: „Пътувахме с внука към село. Носехме подарък за рождения ден на другата баба – огледало за баня. (Удобно е да се пътува с дете и огледало в автобус!!!) Детето пожела да го развие и се огледа: „Подаряваме го на баба, пък се виждам аз...” После се сети: „Преоблечи ме с потника на ...

Сълзите ти какви ли са на вкус?
Дали са с аромата на тъга?
Защо ли виждам в погледа ти пуст
следите и от мойта самота?
На пейката във парка няма друг... ...

Забързани и потънали в мислите си, вървим по тротоара. Пазаруваме и излизаме от магазина с пълни чанти с храна, а най-отгоре сме сложили и тоалетна хартия. Усмихнати и доволни, се отправяме към домовете си. По пътя, с периферното зрение виждаме човек, седнал на място, на което не пречи на никого. Из ...

Душата е същина в отколешен вариант,
но не пропада и не фабрикува изместване
на тежестта си и не посочва своя център.
Притихнала, косата й развяват в недоумение
едвам забележими вихри с гривест похлупак.

СКАЛНИЯТ ХРАМ
"Въведение Богородично"
(Разбоищки манастир - близо до с. Разбоище и до град София)
Автор - Величка Николова - Литатру
Една крива планинска пътечка ...

Шом слънцето изгрее и деня
покаже своите лъчи, малко врабче
на балкона ти каца, да ти попее
и докато светлината му прегръща те-
сладки мелодии, озаряват погледа ти. ...

Беше тежка карантина.
Зло голямо, ала мина
като облак през небето.
Детските очички светят,
че в училище са вече. ...

МЕЛНИК - В ТЪРБУХА НА ПИРИН
Автор - Величка Николова - Литатру
от кн. ми "В България е Раят"
Ето ме в малкия Мелник. Виното в бъчви шепти,
а на трапезата – зелник. Огън в огнище пламти. ...