Ветровете на нашето време
ще съборят, което градихме.
Страховете нелеки са семе
и са бреме, което прикрихме.
Там, където вирее тъгата ...

Натисна вятърът духалото между двата планински върха и над Рибното езеро се натрупа мъгла. Гъста, млечна, с нож да я режеш. Чичо Страхил метна въдицата, изчака лъскавата клатушка да опре дъното и почна бавно да я придърпва нагоре. Надяваше се щуката най-после да се излъже и да се покаже от скривалищ ...

Домът
Домът е там където е .....Мама,
създали семейство,те свили гнездо.
Една е майката с обичта си голяма,
заедно с татко отглеждали рожбите с добро. ...

Колко пъти като искаме да бъдеме добри
на наш гръб се трупат бате сума ти злини
Не е лесен пътя да спасим една душа
и е пълен с удоволствия, пътят към гибелта!
Защо ценим живота кат сме близо до смъртта ...

Нощем когато не мога да спя,
отивам и гледам луната
и на нея тихо шептя,
всичко за което мечтая.
Не мечтая за много неща, ...

Наричаха я Шарлатанка
За нея се разказваха легенди,
а тя на този свят бе сякаш току-що дошла..
Тя беше стройна и красива
и страховита някак със това... ...

преди две години бях убита
от образи преследвана
използвана
наивна
излезнала от гроба ...

Дали обичам, или самота е свила своето гнездо във мене,
дали допуснах някой без крила да полети, а аз останах земна?
Защо боли, не съм на съд, че някой с пръст да ме посочва,
дали обичам, или смърт за дните дата ми насрочва?
Дали живях, или насън събирах стръкчета копнежи, ...

- Тичай, бабенце, навънка!
Ванко се опъва, мрънка.
- Зимна приказка натрупа!
Виж!... Кой лешничета хрупа?...
Тичай да се отъркаляш – ...

Изгревът е с цвят на дива роза,
само че ухае на снежинки.
Януарски делник. Ден за проза.
И за ретро черно-бели снимки.
Слънчице случайно. Но не топли ...

Тази вечер ще се пръсна – милион и две звезди,
нито рано, нито късно – дъжд стъклата набраздѝ.
Странен дъжд, солен – сред зима, но валѝ,валѝ, валѝ.
И снежинки, с мойто име, китят старите ели.
Капките в студа замръзват, но това не е беда. ...

Чувствам общия ритъм
събудих се
жив съм
живея
лъч светъл – надежда изгря ...

Пътека горска, снежно одеяло,
проблясват слънчеви лъчи.
Тишина, която само ромон на поток руши.
Сенки синкаво игриви,
в стъпките на някого в снега, ...

Тъй силно и голямо, изпълнено с любов.
Във него място няма за злоба и за злост.
Побирайки се в длани, вперило е взор
далеч от рамки и забрани.
Разперило криле, ...

Отдадох се на лежерния живот,
подскачах от място на място,
пропит от сетивата на момента.
На собствената си идилия пилот,
едно нещо ми беше напълно ясно – ...

Цяла нощ навън валя,
бял снежец като перца,
валс танцува, песни пя
в двора, чак до сутринта.
После, силно простуден, ...

Когато се събирам в залези,
най-силно търся себе си.
Твоите очи ще ме познаят ли,
щом думите заглъхнат в хоризонта ми?!
Ще ме последваш ли в полета на птици ...

След като се събуди Иво погледна през прозореца и какво да види навсякъде е бяло и пухкаво. Вечерта бе валяло сняг и натрупало. Веднага хукна към стаята на децата, за да им каже, че вън е прекрасно и след закуската могат да играят на снежни топки. Иво беше бащата на къщата, а жена му бе починала пре ...

Защо си ме излъгал – не разбрах.
Аз – може би – повярвах от наивност.
От чувствата остана шепа прах,
полепнала по мръсните корнизи.
Студена като вчерашно кафе, ...

Край шубраците в гората,
сред студената река,
малка рибка - под водата
потреперваше с уста!
Тя се готвеше да скочи - ...

И после се започна едно ‘Искам ... искам ... искам, и ‘Искам да искам’. Беше като отвързана след толкова дълго време пости, а в същност наистина беше отвързана от анатомичния си корсет. Баща й се завъртя в замъчето за седмица, а ние ходехме като сенки на пръсти. Прекарваше доста време с дъщеря си, в ...

Наивно млад светът бе още,
аз влюбен в късен листопад!
И дни и нощи, още...
Аз бях тъй млад,
нощта бе също млада. ...

Пих уиски с мокър лед и
яви ми се момичето - Късмет.
Тя, налива по едно на минута, пет.
За Хаваите, купих й билет.
Ох! Замая ми главата! ...

СНЕЖЕН ЧОВЕК
(за деца)
Чушката за нос,
две въгленчета за очи,
а пък за ръцете ...

Беше юли! Лора беше дошла сама на плажа. Легнала по корем без горнище, а дупето и беше пълно с пясък... Покрай нея минаваха яки бицари... Напомпани здрави мъже, и с поглед следяха извивките и... Дългата и руса коса се разстилаше... Беше си купила дюнер..И всяка хапка отхапваше с финес..Чесновият сос ...

Не е лъжа твърдението, че често прибягваме до лъжата. На пръв поглед лъжата изглежда спасителна. Тя прикрива всичко, което се страхуваме да открием пред другите. Приспива вниманието им и разчиства пътя за постигане на нашата цел. Ако обаче се вгледаме по внимателно, няма как да не забележим куп недо ...

Приех небрежно голотата
на моите неистови копнежи,
високото поисках от скалата
и дългото от бряг безбрежен
за мене бе добра сполука ...

Карък съм аз невероятен,
от най-големите каръци на земята.
Медал си имам златен
за най-често чупене на главата.
Невнимание ли е или нещастие ...

Разлюти се баба Зима,
разфуча се като хала,
сняг натрупа по баира
и покри земята в бяло.
Мама, тате, бате, леля, ...

Дори и да мълча, не си мисли,
че някъде без теб, без цел, се рея.
Пространството въобще не ни дели.
За тебе непрестанно ще копнея.
Да те оставя и за миг, не смея. ...

Едно ужасно тежко престъпление
на път е някак да се случи.
Та, ний допуснахме безброй стихотворения
да се изпишат. Тегави и скучни.
И колко мразя твоето предверие! ...