Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 069 резултата
8 ЧАСТ
Идва денят за път.
Тоз урок вече си го знам.
Дори, че от фришопа на летището в Истанбул е по-добре да си купя шам фъстък и сушени смокини.
Опитът от предния път показа, че и в самолета ги има - но са много скъпи. ...
  1220 
Тази есен, от всички предишни различна,
носи твърдия цвят на земя, разорана отгоре,
спъва дългите сенки, когато забързат безлично,
щом излишната смелост с премерена мъдрост говори.
Само бавният дъжд е забравил,че няма причина ...
  740 
Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.
Безпосочно тиктакат стрелки на часовник, ...
  1100  11  10 
Остави тази страшна врата!
Тя е призрак на минали срещи!
Аз заключих и сложих черта,
вече нищо от там не усещам.
Не отваряй пак тази врата, ...
  2000  20  35 
Душа, защо ми даваш безплътни надежди?
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?
Не усещаш ли изпиващите болки, ...
  348 
Усмивки твоя дом да озарят,
да има в него красота,
звезди над него да блестят,
да те топли любовта.
Твоето дете да порасне, ...
  363 
Изповед на един „Член“
Цял живот живея тъй,
както тате ме научи,
партията да си обичам,
да съм и́ верен, като куче. ...
  971 
18
Виж тези прашасали снимки.
Къде е сега усмивката
с кривите млечни зъбчета
и бабина лютеничка по бузката?
Хей, погледни през прозореца! ...
  1108 
Въздишка
в цвят на свобода
розово вали
от земята към Небето.
Луната крилато се усмихва. ...
  1059 
Пропълзява и се шмугва
между клоните,
свлича се надолу из листата,
цапа ги по свое усмотрение
в нюанс, по който сам си пада. ...
  512 
Животът е като есента –
мрачен, пронизан от лъч светлина.
Паля цигара, отегчен
от поредния сив есенен ден,
какво да направя сега, ...
  665 
  1059  13 
Сега си есен, а после – лято.
И топъл полъх в зимен ден...
Не зная вече къде избяга.
Какво остана в теб и мен?
Обичам вечер да лягам тихо, ...
  620 
Аз съм цар на горите, а ти?
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.
Разкажѝ накъде полетя... ...
  466 
***
Тя гореше и изгаряше в Любовта
със всеки свой дъх...
И всеки туптеж на сърцето и
изпомпваше пламъците във вените и...
Тя беше влюбена до безумие... ...
  484 
Венка им донесе чорбата , яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо. Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в ...
  823 
А вятърът
защо напира,
издул
все още влажното пране.
Пак бърза ...
  633 
Дори и да обичаш някого,
недей изрича чувството на глас!
Това, че тебе взе те Дявола,
дано ти бъда жертва само аз...
Понеже ти ме прати във безсъние, ...
  480 
Красива си, когато спиш,
след диви бури укротена.
С дъха си в моя се топиш,
пълзиш по крехките ми вени.
А аз в самотния ти сън ...
  689 
Разлистваш ме бавно...
Кубче лед, разтапящо се
в чаша бяло вино
с дъх на диви цветя...
Нектар от сладострастие ...
  315 
Родих се, за да плувам
в морето...
Чаках то да стане тихо
и спокойно...
...а морето бушуваше, ...
  429 
Хайде, Боже, не ме щади.
Нарежи по един домат.
От ракийката ми сипи.
Гост съм ти аз, от този свят.
Казват, че Ти, си наше момче. ...
  535 
Неканен идвам. Моля, приеми ме!
Не зная как, но просто го реших!
Дали да кажа думата „прости ми“
за всичко туй пред тебе що сгреших?
Ще ми простиш ли ти, това не зная! ...
  439 
Разгърни ме като книга,
прелисти ме,
прочети душата ми
и ми разгадай сюжета
на съдбата. ...
  1144 
или Ромската кметица
„Бог не е отговорът, той е въпросът.“
Тома Аквински
Страната няма нужда от будители,
по медии простаците вилнеят, ...
  464 
  1929 
  935 
  1704 
Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло. ...
  1727  17  27 
Там далеч, в едно селце
растеше мъничко момче.
Играеше с петлите на игри,
бяха му приятели добри.
Сутрин, щом стане от леглото, ...
  775 
КНИГАТА НА ОПАСНИТЕ ТАЙНИ
или защо децата трябва да знаят всичко
Беше започнала пролетта и нашите познайници Дара-Дар-Дарена,братът й близнак Дарко и приятелката им принцеса Русалия, отидоха на гости на бабата на близнаците, Ара. В нейната къща имаше какви ли не чудни неща: къщичка в клоните на веко ...
  734 
Тя е кръг
с център - Умът.
Разстоянието до сърцето е радиус.
Няколко стъпки до теб
и геометрията започва. ...
  700 
Луната днес не беше цяла.
Навъсено надничаше, безгласна.
Едната ѝ страна - почти лилава,
а другата прекрасна.
Дали звездите са ѝ скучни? ...
  593 
Да ти се оплача, дружке, искам, значи,
че откак се помня, все съм си сама.
Лягам си сама и се събуждам, значи,
изненадващо в леглото си сама.
На обяд, закуска и вечеря, значи, ...
  566  15 
Автор: Величка Николова -Литатру
Една тъжна жена ми разказва
за отминали слънчеви дни,
за живота в планинската пазва,
гдето всяка тревичка цъфти! ...
  855 
Когато те гледат невинни очи
и виждат едно съвършенство,
когато в прегръдката детска личи,
че в тебе открива блаженство,
когато те стига един нежен звук, ...
  555 
Щом стигна мойта орисия,
(във ранно утро, убеден съм),
в която три пъти камбана бие,
да знаеш, че засъних сън...
Мъглите ще затиснат въздуха. ...
  497 
Самотен и нещастен,
По пътя си аз бродех,
Към хоризонт неясен,
От всекидневна сивота обграден.
Като птица без криле, ...
  484 
Скритата струна на пианото
Ръката му бе толкова топла и нежна, вплела пръсти в моята сега. Как да не благодаря?... На кой не зная и вероятно няма и да разбера... Но бяхме заедно, вгледани в Коледната звезда. Какво вещаеше бъднината на вечерта- топла прегръдка, аромат на канела и джинджифил, или пък ...
  1542  12 
Злокобни сенки вият страшно,
надвиснали над малките лица.
Чернеят плашещо, зломрачно
„загрижени” за нашите деца.
Над чуждите гнезда те пеят ...
  760 
Предложения
: ??:??