Въпросният инквизитор, Валерий, се оказа дребен мъж на средна възраст. Сиво на цвят лице, сива коса, сиви очи. Човек би казал, че целият е Сив и че се е родил да бъде Инквизитор. Те, инквизиторите, винаги имат сива аура. Все едно някакъв сив чаршаф се спуска над предходната им аура – Светла или Тъмн ...

Есента живея
Есента живея! Тя ми е връстница!
Дните ми в оранжево вървят.
Към бавни залези полита птица.
Душите ни - оранжево звънят! ...

От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...

Среща, разговор, копнеж...
Страст, бленуване, кипеж.
Безсъница, нега, мечти...
Обичане, любов, звезди.
Рими, песен, серенада... ...

Ако бях художник
щях да те рисувам,
архитект да бях,
щях да те вграждам,
ако бях певец, ...

Вие бяхте личности титанични,
но днес дребните са на мода,
днес почитаме "лидери" себични,
що мислят сал за своята изгода.
Днес е кално време, ...

Когато вятърът гони мислите,
Разпилени по прашните градски улици
И когато оплита разума
В нечовешки вопли,
Дали ще усетиш любовта ми? ...

Есен е. Някъде в началото. Септември може би, а може би октомври. Вятърът понася листата в нежен танц.
Стоя на терасата с чаша горещ чай в ръка и наблюдавам залеза. И се понасям далече, далече от тук...
Прелитам над долините, над реките и над високите планини, които някога ми се струваха толкова нед ...

10.
Романът му харесваше. Френцов реши, че след като приключи с този случай, непременно ще потърси други произведения на същия автор.
Въпреки че историята беше зловеща, бе пресъздадена по начин, който не предизвикваше ужас у читателя. В описанието на сцените нямаше бруталност, а се залагаше на психо ...

Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета, ...

Днеска дойде спешна новина
пак е вирусът в нашата страна
и започна хората да тръшка
всеки киха,кашля, пъшка
затова забегнах в планината ...

Обкичвам се, бе(з)силно слово,
с клупа на думите ти, вечно бедни -
на тоя свят, разбрах отново,
еднакво с тебе сме му непотребни.
Намирам се, унили мисли, ...

Ето те отново тук на снимката пред мен.
За миг си близо,но всъщност толкова далеч.
Как да спра да мисля все за теб,когато моето сърце откраднала си ти?
Нима е сън случващо се за момент,или пък реално е случващото се на мен?
Открадна сънищата ми дори,дано със теб се случва същото нали? ...

любвеизява
е човек и все така
да продължава

Часовникът на старата камина,
таван - запомнил сянка на дете.
Желанието, времето да мине,
и всяка книга - чудодейно вино,
от него неусетно се расте. ...

Когато изтрезнея,
започвам да се чудя
защо въобще живея...
- и колко ще ме бъде?
И стискам с яд юмруци ! ...

Урагани, бури, ветрове,
разтърсват те, но искаш още, още!
Свръхнова съм във твоите ръце
изгряваща в небето нощем...
Не спирам да те обладавам, ...

Ой, Соколе
Автор – Богданова Величка – Литатру
Ой, Соколе, мой Соколе, пиле златооко,
не ме гледай така горко
с твоето едно око. ...

Защо оня министър никога не попадна в сексуален скандал?… А как? Като не може дори на сексретарката си да обясни какво иска…
Трудът направил от маймуната човек… А днешните маймуни са едни мързеливи…
Като малък разказвачът на приказки ходел в гората за гъби. И после съчинил за самодивите, вещиците, т ...

Всяка бръчка по -млада те прави.
Виж се колко си хубава само!
Аз на целия свят ще се хваля
че съм твоето копие, мамо!
Във дома ти ще вляза на пръсти, ...

Самотата впива острите нокти
и пише своята симфония
във сърцето- не е само мускул
както пише във учебниците по анатомия.
Ти и аз отново заедно е химера ...

Завързали сме думите за дъното,
но бръчките в лицата ни издават.
Като косатки плуваме към бъдното,
а всъщност уморени сме и стари.
Нахлузили лицата си приличаме, ...

Ех, моя Вило - Самовило,
в сърцето ми гнездо си свила.
Очаквам те до посред нощ
и трупам свойта мъжка мощ.
Харесвам те! На теб се спрях. ...

И наблюдавам пак. Ще бъда тих.
Но вътрешно не ще съм мълчалив.
Под пръстите ти нежни лек молив
явява вдъхновено щрих след щрих.
С душата си таланта ти открих ...

Протегна лятото последните лъчи,
с милувка топла нежно ме погали…
Поиска в моите коси да заблести,
във жълти, слънчогледови пожари.
А после ме дари с прегръдка синя, ...

Осъзнах в дивен бряг от вълни
красотата на морската пяна
и отрекох аз всички жени,
само ти, само ти ми остана.
Моя вярна - последна любов, ...

В края на деня оставаме сами.
Сами с тишината,
Вече няма я искрата...
Сами с мислите ни безпощадни.
Сами със спомените жални. ...

Ветровете ме изваяха от камък.
Завинаги длъжница им останах, искам
или не.
Те разпалиха във мене пламък...
Щом задухат,кой ли би опитал да ги спре? ...

На Юри, Дени и...:)
Кой луд, е кой побъркан,кой отнесен
и кой на луд се прави, много лукаво.
Да вземем да се преброим, наесен -
в индианска нишка - право към Карлуково. ...

Броя на розата листата.
Но знам че ме обичаш ти!
Очаквам музиката и съдбата.
Гримирам се за твоите мечти.
Събличам се и бавно и красиво. ...

Отивам си, защото те обичам...
Знам, трудно се сбогувам... но не мога
да вляза в твоя дом, дори да свети.
Защото съм обичала до Бога.
Написах теб. ...

Интересни същества сме хората.
В света, изпълнен с живи чудеса,
подчинени кротко на умората,
сами изобретихме скуката.
С риск да ви разстроя, здравомислещи, ...

Рано рано, призори.
Всичко живо още спи.
В наше село, в близкия обор,
кацнал на висок стобор,
като оперен певец ...