Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 993 резултата
Научих се на постоянството да те отхвърлям
и вярна съм на всяко ново бягство.
Обувката ми остроноса недоимък пърли
и тъпото на чуждото "богатство".
Каквото имах, кладата на завистта отне ми. ...
  285 
Диди беше одремана! Подпряла лице на ръцете си, тя мигаше в унисон с настроението си. Лениво, чат-пат и много тъжно. Не върви работата, ей, не върви! А уж в сферата на услугите! Бръснарница! Плюс кой каквото иска – от подстригване на ревливо дете, до фризури на бабите им. И цените и народни! Обаче н ...
  942 
Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид. ...
  657  18 
Очите му рисуваш как се смеят,
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...
  808  13  20 
Една стара мелодия, родила се за нов живот като песен, благодарение на написания за нея текст от поетесата Ина Крейн - Илияна Каракочева (https://otkrovenia.com/bg/profile/inakrein).
  2782 
Unlove me! As my white and pallid skin
is paperback of ugly stories scribbled.
And heavy is the envelope. Within
you get to know the cost and worth of people.
Beneath my lashes, ghosts are digging deeper... ...
  1800 
Със теб сме два далечни свята
(разделя ни цяла любовна наука),
ти си пролет дъждовна и кратка,
аз съм есен, вещаеща буря.
Щом дебрите ти слънцето огрее, ...
  640 
Какъв необикновен миг се случва в момента!
Поглеждам в далечината,
а там отражение на себе си намирам.
Фокусирам...
Поглеждам се.. ...
  495 
В лунния шепотен свод
колко звезди заблестяха...
Думите нямат си брод,
всички надежди умряха...
Идвай тъй чакан, мой дъжд, ...
  585  26 
С песента на петлите започва селският ден.
Слънцето изкачва баира и огрява полята.
Щом станеш се чувстваш някак прероден,
Без да те вълнува час и дата.
Дните минават бавно, но никак лежерно, ...
  523 
„Обичай врага
си!“ — Агнèцов завет и
дано — мироглед!...
  339 
Две пейки самотно стояха
под бора повяхнал и стар.
Една срещу друга мълчаха,
дочакали утро, без своя другар.
Присядаше тук всеки ден любовта. ...
  515 
Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и бряст. Никой не знаел на колко години са най-старите и дебели дървет ...
  1063 
Изчезва лятната омая.
Сезона вече е към края!
Попивам със сетивата плажа.
Отлита Лятото – залязва!
Вървя по пясъчната алея ...
  862 
Ухае тишината на тъга
преди да се заженят дъждовете.
От избелели вестници чета,
че влизат боси в зимата поетите.
Небето неочаквано реши, ...
  488  10 
Помниш ли, помниш ли Старият фар?...
Ти помниш ли фара,
скалистия нос?...
В сребриста омара
с кръжащ албатрос... ...
  274 
Скалите, там, не са скали... във камък
самият Бог крилете ми превърна
за да потъна в своя грях без пламък
и с полет в рая да не се завърна.
А езерото, тука, ще тежи ...
  923 
  1085 
Аз знам, че някой ден ще ме намериш,
когато точно си притво̀рила очи.
Краката ти, когато потреперват,
и кръста ти, когато не държи.
Тогава от умора, ще поспреш. ...
  486 
Океанът...1
(поема)
Застанал на брега на Океана*
с вълните си говоря като луд
и грабва ме внезапната покана ...
  453 
Пясъчен часовник...
В Пустинята ли сам в нощта замръкнеш
обсебва те внезапно вечерта
и проумяваш някак си че мъкнеш
в Душата си и: Миг от Вечността... ...
  237 
Казват че бил съм вълк единак.
Да вълк съм бил и ще бъда пак.
Като вълк се боря с трудностите сам,
падам, ставам, продължавам, голям!
В живота си на много хора се доверих, ...
  379 
Божествената светлина
От твоите очи
струи
Божествената светлина!
Не мога повече да бъда жив, ...
  420 
Недолюбената жена
е със кофти настроение,
без усмивка на уста
вечно е под напрежение...
Пали за секунда време ...
  653  13 
Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред ...
  572  19 
Пак е 9 септември. На тази дата те погребахме, тате, преди цели 31 години. И аз пак не мога да дойда на гроба, ти. Пак не мога да запаля свещичка, там в твоя памет. Паля, но не при теб, а в параклиса на хълма до града, в който живея. И ти, говоря, татко, как сестра ти изпратихме. Замина си и тя горк ...
  1948 
( Продължение на "Ще взема да напиша хубав стих")
Та, казвах ви - един мишок
и котката заключих във килера.
От свадата им бях във шок.
Това го помня сякаш беше вчера. ...
  926  14 
Веселбата не престана.
Чу за нея и Лисана
и реши да им покаже,
че от тях, дете, е даже
по-голяма рокаджийка. ...
  641  18 
Той пише,
с никой, очи в очи не споделя,
събира дума по дума, чувство по чувство.
В делник, в събота, даже в неделя,
пише, не счита това за изкуство. ...
  390 
Неумираща любов
Ако си с мен щастлив ще съм и в Ада
сред дяволския огън и жарта!
Ала без теб душата ми ще страда!
От нея ще остане пепелта ...
  336 
Още те виждам на малката гара
как ме изпращаш на влака за София.
Всяка раздяла в очите ни пареше…
И не изстиваше в никакви строфи.
Лошо предчувствие беше навярно. ...
  1692  12  39 
Навътре в тихата гора,
осеяна със мъртви пеперуди,
пълзят отнетите слова.
Пълзим, във себе си изгубени.
Отвъд, по бързата река, ...
  615 
Покривката е
бяла. А капката – червена.
Любов тук е влетяла с безмилостни стрели.
Вилней делибуранът в пулсиращите вени,
преди да го затворят във бъчви ...
  601 
С перце рисува нежна ласка
в дланта на шепичка море.
Вълнички синеоки са окраска
на грейнало от щастие лице.
Разпръсква шарки по земята – ...
  467 
Луната изгря. Огромна и пълна, тя се огледа в себе си и това, което видя ѝ хареса. Почувства се вдъхновена и в творчески подем, затова реши тази нощ да композира. Да сътвори соната. Понеже отдавна се беше уморила да използва за своите музикални творения звуците на вятъра и бърборенето на звездите, т ...
  470 
Трактор стар – почти столетник, тихо дреме сам на двора
и от старост чак не вижда
фарове си няма даже.
Под капака 2 врабеца
лани свили са гнездо. ...
  1338 
Ако не се омайвам от очите ти;
Ако не се захласвам по гърдите ти;
Ако не те докосвам аз по устните,
за да вкуся целувките ти – вкусните;
Ако и тялото ти – незагърнато, ...
  401 
Вълнáта не бива да се страхува –
Тя трябва да се слее със брега.
Подай ми ръката си в безкрая
И аз ще ти отвърна със любов.
На душата ти е писано ...
  320 
Не понасям страхливците.
Онези, които продължават да те лъжат, да ти казват мили думи, да се крият, да те избягват, да се правят на много заети, уморени, депресирани или просто отегчени за разговор. Онези, които за истината публично се бият в гърдите, а в личното не смеят да я назоват. И вместо това ...
  667 
Годовой. Плен (глава 6)
Урезанная летняя темень брезжит подкрадывающейся зарёй. Под гаснущими звёздами неба стоит предрассветная тишина зарождающегося дня. Короткая ночь не успевает освежить прохладой сухое тепло земли. Огромная, высокая крона дикой груши застыла в пустом ожидании скупой влаги. Разд ...
  1043 
Предложения
: ??:??